И на 80 години д-р Тодоров играеше на корта

Тези истории д-р Тодор Тодоров разказа за вестник „Стандарт” през 2010 г., когато отпразнува своята 80-а годишнина. Толкова години навърши тогава и организираният тенис в България. През 2011 г. Доктора, както го наричаха всички, напусна този свят.

Но той ще остане в историята на българския спорт като автор на първия учебник по тенис и на повече от 80 публикации, дългогодишен председател на ТК Академик, треньор на националния отбор и капитан на купа Дейвис (1971-72 г.), учредител и организатор на първите и най-големи професионални турнири у нас. От 1984 до 2007 г. д-р Тодор Тодоров беше член на Европейската тенис асоциация.

Припомняме частица от пребогатия живот на този изключително ерудиран и заслужил човек само дни преди в София да стартира 39-то издание на турнир „Академик”, който в негова чест носи името „Д-р Тодор Тодоров”.

С рязана ракета на корта
Моят вуйчо Никола Нинов е играл тенис от създаването на тенис клуб АС 23 (при обединяването на Атлетик и Слава). Той е сред основателите на Българска федерация по тенис. През 1939 г. вуйчо ме заведе за първи път на корта и ми даде мъжка ракета с отрязана дръжка, за да ми е удобна. От 1945 до 1948 г. бях в първата тройка на АС 23 при юношите. Като студент по медицина станах три пъти студентски шампион и ползвах привилегията да отсъствам от няколко часа лекции, за да мога да играя. Вече се състезавах за Академик. Като селски лекар в Елисейна (Врачанско) 4 г. пътувах с влака до София, за да тренирам три пъти седмично. Бях сред първите 7 ракети в страната.

Как написах първия учебник
Спечелих конкурс във ВИФ (сега НСА) и станах асистент по анатомия. Междувременно завърших и ВИФ със специалност тенис и ски. През 1966 г. си издействах да гледам турнира "Ролан Гарос" в Париж за 2 седмици.

Председателят на секцията Кючуков беше представител на ООН и ме подслони в дома си. Тогава видях как играе и прочутият тим на австралийския треньор Хари Хопман.

Говоря френски, италиански, английски и руски. Канеха ме като преводач от руски на всички международни симпозиуми, където се разискваха техниката, тактиката и развитието на тениса. Така бях в течение с всички новости. Плюс това изкарах в Монпелие курс за треньор, лицензиран от Френската федерация по тенис. Всичкият този опит ми помогна да напиша учебника.

Помага ли пъшкането на корта
През 1984 г. ме избраха в Юниорския комитет към Европейската федерация по тенис. Отговарях за европейските индивидуални шампионати в продължение на 25 г. 90% от тенисистите, които печелеха като деца, после влизаха в топ 30 на света. Имам представа за развитието на всички големи тенисисти през тези години, като Щефи Граф, Мартина Хингис, Моника Селеш, Жюстин Енен, Ким Клайстерс, Серина Уилямс.

Моника Селеш беше мъничка като джудже и играеше с къси удари - бам, бам, бам - като роботче. Буквално прегазваше съперничките. Представяше Югославия, но баща й и майка й си говореха на унгарски и подчертаваха, че са от унгарски произход. Впечатляващата й игра ме караше да отворя широко очи, за да я наблюдавам. За сметка на това ми се искаше да запуша ушите си - толкова неприятни бяха нейните ревове при всеки удар.

"Когато се гледам на видео, намирам, че действително викам много силно. Но когато съм на корта, въобще не си давам сметка за това. Струва ми се, че от виковете черпя моята сила", обясняваше Селеш. От гледна точка на дихателната механика виковете при удар по топката наистина помагат.

Много години бях редовен посетител на турнирите "Уимбълдън" и "Ролан Гарос". Бях в Париж и когато за първи път участва Серина Уилямс (САЩ). Видях я в гръб и реших, че е мъж. Приличаше на щангист. Такава мускулатура не съм виждал. Не е чудно, щом баща й е треньор по вдигане на тежести.

Гостоприемният Тодор
В дома ми са идвали всички шефове на тениса и, разбира се, шефът на ITF Ричи Бити. Мен ме знаят като гостоприемния Тодор. Приемаха ме като близък приятел. Гостувал съм на секретаря на Европейската тенис асоциация Марсел Ферари в Базел. Да те приеме в дома си един швейцарец означава, че наистина си му много близък.
Когато Ричи Бити дойде преди месец в България, ме покани на "Ролан Гарос". Лошото е, че повечето ми приятели измряха. От цялата юниорска комисия в Европейската тенис асоциация останахме само аз и Ричи Бити.

За разлика от предишния шеф на ITF Брайън Тоби, който беше по-некомуникативен и в лоши отношения с ATP, Ричи Бити е диалогичен, голям дипломат и умее да предлага и да иска. Той се сдобри с АТР и успя да издейства награден фонд за два европейски турнира "Чалънджър". Единия даде на Малта, другия - на София.

Благословия отгоре
Моя беше идеята за първия професионален турнир в България. През 1972 г. като председател на ТК Академик основах турнира "Академик" под шефството на Българска национална телевизия. Иван Славков беше директор, а с него добре се работи. За първи път направихме пробив със спонсори и реклама. Пет години това беше турнир с награден фонд в левове. През 1979 г. зам.-министърът на външната търговия Атанас Гинев ми каза: "Ще ти осигуря 50 000 долара за турнира.
Кандидатствай да го включим в календара на международната федерация."

Сега такава сума е равна на поне един милион. Имах връзки и включихме турнира "Академик" във веригата "Волво Гранд При", аналог на сегашната суперверига "Мастърс". Тогава телевизията предаваше нонстоп, зала "София" беше претъпкана. Главен съдия беше вицепрезидентът на Европейската тенис асоциация Жак Шаржлег. Дойде генералният секретар на IТF Дейвид Грей, шефът на АТР Курт Нилсен, главният редактор на сп. "Тенис дьо Франс" Ален Дефрансьо. Защото за първи път в Източна Европа се организираше професионален турнир.

Но председателят на БСФС Трендафил Мартински научи и ме извика в кабинета си заедно с шефа на БФТ Стефан Ганев и генералния секретар Цветан Цветков. "Как си позволявате да правите професионален турнир", избухна той. Но зам.-министър Ганев вече беше получил разрешение от държавния глава Тодор Живков. Казал му "Действай", щом разбрал, че има икономическа изгода. Обяснихме на Мартински, че имаме благословия от най-високо ниво. Тази година (2010 г.) ще организираме турнира "Академик" за 37-и път.

Как изпитвах за тройка
Бях преподавател по анатомия и биомеханика от 1961 до 1989 г. После заминах за три години в Алжир, където завеждах катедра по анатомия. Върнах се през 1992 г. и тогава ме пенсионираха. Стараех се да улесня студентите, да онагледявам материала, за да си вземат по-лесно изпитите. Идваха борци, щангисти и треньорите им ме молеха да им пиша тройки. Казвах им да научат само двигателния апарат - кости, стави и мускули. И тези тарикати го научаваха. Правеха анатомически анализ на вдигането на щанга, защото им беше интересно.

Автор: Мара Калчева

Снимки: Веселин Хубанов, Sportal.bg