Светлана Кузнецова: Не мога без тенис



06-12-2012 09:30 | Мара Калчева

Светлана Кузнецова отсъства от голямата игра в последните шест месеца. 27-годишната руска тенисистка, победителка в два турнира за Големия шлем, лекуваше травма на коляното. За своите проблеми и планове Кузнецова разказва в интервю за руското издание  "Спорт-Экспресс" .

Когато през лятото започнаха проблемите с колената ви наложи ли се да направите операция?
- Нямаше никаква операция и изобщо не обсъждахме този вариант. Сега едва ли ще повторя точно диагнозата, която ми поставиха лекарите. Но ми препоръчаха настоятелно да не подлагам коляното си на абсолютно никакво натоварване. Затова трябваше два месеца да ходя с патерици и след това да мина продължителен курс на рехабилитация на мускулите.

Сама ли решихте да обърнете внимание на травмирания си крак в средата на сезона?
- Не решавах, а така се получи. Тялото ми се оказа на границата на издръжливостта след много години на изключителни натоварвания. Всичко се случи изведнъж. Не искам да си спомням за това. Но тогава аз наистина не можех да се движа нормално. Наложи се да ползвам патерици.

Колко тежко преживяхте психологически откъсването от тениса?
- От една страна, през този период повечето от времето ми минаваше във възстановителни процедури, но от друга, имах възможност да си почина, да помисля за всичко, което се случва. И сега, половин година по-късно, дойде време да се завърна на корта с нови сили.

Кога започнахте да тренирате?
- Преди. Тогава взех ракетата само за да почувствам отново топката. За никакви натоварвания не ставаше въпрос. Пълноценна подготовка водя от две седмици в Барселона. Натоварвам се постепенно, като внимавам за сигналите, които ми дава коляното.

За какво си мислехте през тези шест месеца без тенис?
- Беше ми гадно при самата мисъл за тенис. Исках да си почина и да осъзная, че не ми се налага да си стягам куфарите за някъде, да бързам всеки ден за тренировки. Отвори ми се време да водя нормален живот – да ходя на кино, да си полежа вкъщи или да отида на почивка в чужбина.

Не се ли страхувахте, че докато се лекувате вашето време в тениса ще отмине?
- Не съм се напрягала и не съм бързала. Живях си нормално и исках да си дам време, през което да ми домъчнее за тенис, да поискам да се върна. Сега мога да призная, че тенисът ми е необходим отново. Играта е моята стихия. Тя ми носи щастие и радост. Много обичам спорта, с който се занимавам от толкова години. Харесва ми всеки път да се преодолявам на корта. Това ми помага и в живота. Не мога без тенис. С такива мисли е много по-лесно да се завърнеш в играта.

Не ви ли плаши 71-та позиция в световната ранглиста, която сега заемате?
- Това се очакваше. Но сега няма нужда да доказвам нещо на някого.  Просто искам да играя и ще се старая да се върна на по-предни позиции. Преосмислих много неща и сега ми е много по-лесно да живея (смее се). Гледах тенис от телевизионния екран. Беше ми интересно да разбера кой в каква форма е. Но нямах желание да бъда там, сред участниците в този или онзи турнир.

Много ли ви изпревариха съперничките за това време?
- Не мисля, че разликата е голяма. Ако не бях играла година или две, щеше да е по-лошо. Всичко сега ще зависи от мен, а не от съперничките. По-добре е да играеш свеж, особено психически, дори когато ти липсва игрова практика. По-лошо е да си пренаситен и да не изпитваш особено желание да излизаш на корта. Тогава си се преситил от тенис.

Гладна ли сте за победи?
- Усещам, че ми се играе. Искам да се върна.

Определихте ли си треньорския щаб за новия сезон?
- Още е трудно. Тренирам в Барселона, в тенис клуб, който се откри неотдавна. Като цяло съм доволна от начина, по който протичат заниманията. Вероятно в Австралия с мен ще тръгнат момчета от тази академия. А после ще решавам какво и как.

Какъв е вашият турнирен план?
- За начало ще летя за Окланд. После вероятно ще играя квалификации за турнира в Сидни, защото организаторите не пожелаха да ми дадат специална покана.

Сигурно ще ви е странно да играете квалификации?
- Това е допълнителна бариера, която по принцип нямам нищо против да преодолея. Макар че, наистина ще ми е странно да тръгвам от този етап. Сега ми е нужна игрова практика – колкото повече мачове, толкова по-добре. По едно и също време с турнира в Сидни върви и този в Хобарт, но там е далеч да се лети. Пък и времето там е различно от това в Сидни и Мелбърн, което би се оказало лошо за подготовката ми за Australian Open.


В последно време активно коментирате мачовете на Зенит в своя блог. Много ли срещи гледахте?

Всичко, което съм коментирала, съм и гледала. Макар че на стадиона не съм стъпвала. Мачовете, които исках да гледам от трибуните, се играеха тогава, когато ме нямаше в Санкт Петербург.

С кои футболисти на Зенит се познавате лично?
- С Александър Кержаков. С другите момчета не съм общувала особено. Честно казано, познавам повече хокеисти на СКА, отколкото футболисти на Зенит. Но в Зенит например ми харесва Хълк. Вижда се, че е играч от друго ниво. Не съм добър познавач на футбола, но виждам, че играта на Зенит сега се върти около Хълк. Той е добра придобивка за отбора, макар че и останалите играчи си ги бива.


За Хълк и Аксел Витсел Зенит е платил сто милиона евро. Това нормално ли е, според вас?
- Не мога да преценя. Ако собствениците на клуба са решили да вложат такава сума в тези футболисти, значи те виждат нещо в тях. Разбира се, заплатите на футболистите са нереални. Те са много разглезени и това ги устройва.


За половин година без тенис при вас се появи и куче на име Долче...
- Отдавна исках да си взема куче. Избрах си порода американски булдог. Тя съществува само от десет години, но сега е много популярна в Маями. Някой може да каже, че тази порода кучета изглежда страховита, но в действителност не е така. Агресивността им е отстранена по изкуствен път. Така че кучето ми е добричко. Взех си Долче от познати в Маями, които ми го докараха от Америка. Тогава беше на три месеца.


Обвили сте дивана и фотьойлите си с хавлиени кърпи. Да не се боите, че Долче ще ги скъса?
- Той не ги ръфа. Просто мебелите ми са качествени и не искам да се пропият с кучешка миризма. Скоро ще си поръчам дамаска.


Когато започне сезона къде ще оставяте Долче?
- Когато бях в Барселона го оставях на мои приятели в Москва. В този период кучето ми трябваше да мине курс по дресура. А сега то си е с мен в Испания. А, когато почне сезона – ще видим. Долче не може да пътува с мен на повечето турнири. В много страни е забранено да се внасят кучета. Ако с мен пътуват приятели и Долче ще пътува. Все пак по време на турнир трябва да се концентрирам върху тениса, а не върху кучето.


Казват, че кучетата са по-добри от хората. Почувствахте ли го?
- Те са други същества. Кучетата никога няма да те предадат и винаги ще те обичат и очакват. Независимо от всичко.


Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Monte-Carlo Rolex Masters
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Монте Карло, Монако
Настилка: Клей
Награден фонд: €2,082,960

Official Website | Livescore
Други новини