Гладиатори милионери

Много често съвременните спортисти и в частност тенисистите биват сравнявани с гладиатори. И с право.

Мнозина обаче имат погрешна представа за гладиаторските борби, може би донякъде повлияна от образа, наложен от Холивуд, който има навика да изопачава историята, както му е угодно. Всъщност далеч не винаги тези битки завършвали със смъртта на някой от гладиаторите, просто защото излизало прекалено скъпо, обучението на бойците било продължително и струвало доста пари. Освен това тези зрелища били внимателно дирижирани и регламентирани, така че да бъдат равностойни и атрактивни за зрителите.

Така например, ако единият гладиатор бил по-тежко въоръжен, то другият бил по-добре защитен. Обикновено онези, които се озовавали на арената, били осъдени престъпници, провинили се роби и най-често военнопленници. Такъв е бил и легендарният Спартак. Произхождащият от Родопите тракиец, се превръща в най-известния гладиатор, който през 73г. пр.н.е. повежда най-голямото въстание на робите и гладиаторите, което прераства в тригодишна война.

Имало и такива, които сами избирали този път, привлечени от възможността за слава и пари. Иронично, този варварски обичай бил налаган от общество с право претендиращо за най-цивилизовано за времето си, достигнало до изумителни постижения в науката и изкуството. Много неща са се променили 2000 години по-късно. Много, но не всички.

Днес нуждата от зрелища и забавления за масите е по-голяма от всякога. За повечето хора, уловени безвъзвратно от матрицата на съвременното ежедневие, един от малкото отдушници е подкрепата на любим отбор или играч. Ето защо спортът е една от най-конвертируемите стоки. Иначе и в днешно време ежегодно десетки спортисти намират смъртта си по терените, заради претоварване или злоупотреба с опасни стимуланти. Странно, но много от съвременните грандиозни спортни съоръжения съвсем недвусмислено се наричат "колизеум".

Сред най-скъпоплатените и престижни индивидуални спортове, тенисът заема челно място. През последното десетилетие ставаме свидетели на безпрецедентно нарастване на наградните фондове на турнирите и най-вече на тези от Големия шлем. Днес премиите за шампионите се измерват не със стотици хиляди, а с милиони. Причините за това са няколко. Една от най-важните предпоставки е консумираният брак между телевизията и спорта.

Тенисът е спорт, изключително удобен за рекламодателите, на всеки десетина минути игра има естествена пауза. По време на някои турнири едноминутната почивка между геймовете се увеличава почти двойно в угода на телевизиите. Стотици милиони зрители от целия свят наблюдават с перфектно качество на картината големите битки от кортовете на живо, а заедно с тях и рекламните послания на всемогъщите компании, които се опитват да ни продадат каквото се досетите.

Ръководителите на АТР и WTA изключително умело съумяха да разработят огромния азиатски пазар, компенсирайки по този начин известния отлив заради презадоволяване на Стария континент. Китайците се превърнаха в едни от най-запалените любители на тениса, а водещите играчи при мъжете и жените имат статут на богоравни в милиардната държава. Организирането на престижни турнири се оказа идеално средство за създаване на репутация и популяризиране на тази доскоро затворена и непозната държава. Стигна се дотам китайците да изявят желание да откупят правата за Australian Open и той да се превърне в China Open, но за сега подобно безумие изглежда малко вероятно.

Всъщност АТР и WTA могат да бъдат разглеждани, като едни изключително успешни предприятия, които изглежда останаха в страни от процесите на свиване и орязване на бюджетите, породени от повсеместната криза. Предприятия, в които печалбата е над всичко. Преди няколко години от АТР изобщо не се поколебаха да изхвърлят турнира в Хамбург, надпревара със стогодишна история, от Мастърс серията, за сметка на помпозния и натруфен турнир в Мадрид.

Разбира се гладиаторите милионери също имат своите задължения към работодателите си. На първо място това е участието на т. нар. задължителни турнири, могъщите компании плащат, но искат да обезпечат участието на големите имена, те са тези, които пълнят трибуните. Това означава, че календарът е доста натоварен и времето за възстановяване - ограничено. Още повече заради американското лоби, което доминира  в този спорт, 70 процента от турнирите се провеждат на твърда настилка, което допълнително амортизира играчите. Някои се оплакват, макар че едва ли има кой да ги чуе, но повечето ясно осъзнават своята роля на скъпоплатени шоумени, чиято кариера е ограничена от времето и гледат да оберат колкото се може по-богат урожай от това истинско ,,Елдорадо”.

Една от разумните стъпки, която се предприе наскоро, е увеличението на премиите за онези, които отпадат в по-ранните етапи на турнирите от Големия шлем. Нека не забравяме, че тенисът не свършва с Федерер, Джокович и Надал или Шарапова, Азаренка и Уилямс. За да функционира цялостната система, важна роля имат онези играчи, които се трудят и полагат не по-малки усилия, но рядко влизат под светлината на прожекторите, а често дори не могат да си покрият разноските.

Един от тенисистите, които непрекъснато обръщаха внимание върху този проблем, беше вече оттеглилият се от активна състезателна кариера Анди Родик. Прави чест на американеца тази негова позиция, иначе самият той се превърна в пример за това как един играч на 30 г. вече е ,,сдъвкан и изплют”, от жестоките натоварвания в този спорт.

Положителният ефект от баснословните наградни фондове за нас зрителите е, че заради изострената конкуренция имаме възможност да наблюдаваме несравним по своята динамика, техника и зрелищност тенис. Макар че някои въздишат по отминалите времена, да се сравняват днешните играчи с онези от преди 25-30 г., е като да се търсят общи черти между велосипед и мотоциклет. Друг въпрос е дали е редно хора, които в крайна сметка не произвеждат нищо, да получават милиони само за да се появят на корта, а други, които имат важни и отговорни професии, да не са в състояние да изкарат подобни пари, дори да имат два живота на разположение.

Интересно е колко дълго ще се запази тенденцията за увеличаване на наградните фондове. Ако приемем, че АТР и WTA са един умален модел на световната икономика, то би трябвало техните ръководители да са осъзнали простата истина, че безкраен растеж в рамките на един все пак ограничен обем е невъзможен и неизбежно идва момент, в който кривата тръгва надолу. Тази проста истина, която така и не проумяха банкерите и инвеститорите от Уолстрийт, чиято алчност и непознаване на системата доведоха до разорение милиони честни хора. Ето че пак се отклоних...

Гладиаторите милионери вече се готвят за новия сезон, който всъщност ще започне в последния ден на настоящата година. Кой знае какви рекорди ще бъдат поставени през 2013 г. и на какви драми ще станем свидетели! Предстоят да бъдат определени носителите на множество трофеи, както и да бъдат разпределени стотици милиони от наградните фондове.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg