Александър Лазов: Бях по-нисък от мрежата, когато започнах

Александър Лазов е най-бързо прогресиращият български тенисист за 2012-а година. 22-годишният тенисист от Пазарджик успя да се изкачи от №1250 до №506 в ранглистата на АТР, като през сезона достигна и №490. Така той доби ранга на втора ракета на България след Григор Димитров. Левичарят игра в повече от 20 международни турнира, стана шампион на страната при мъжете и при смесените двойки заедно с Изабелла Шиникова, както и допринесе за отборната титла на НСА. През февруари Лазов ще дебютира за националния отбор срещу Финландия в турнира за Купа "Дейвис".

Има ли някой друг тенисист или спортист в семейството ви?
Баща ми, Васил Лазов, е бил футболист. Тренирал е в Пловдив, а после е играл в селските отбори. Като малък исках да ставам футболист. Излизах и по цял ден играех футбол с децата. Но ми казаха, че съм много малък и че трябва да изчакам. Заради това родителите ми ме заведоха да тренирам тенис в Пазарджик, където живеем. Бях почти на 6 години,  много дребен, по-нисък от мрежата. Треньорката Силвия Ботушарова също смяташе, че трябва да изчакам още една година. Баща ми обаче каза: „Пробвайте го за 1-2 седмици!”.  Така останах да играя тенис. Ходех с голямо желание на тренировки, хареса ми. Ботушарова имаше основна заслуга, защото правеше много интересни заниманията. Беше ми забавно. После дойдоха първите турнири и първите успехи. 

На какво се дължи този изключителен прогрес през 2012-а?
Основно се дължи на това, че имам личен треньор и че се подготвям в Германия от близо две години. Плюс това за първи път играх толкова много турнири в един сезон – в Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Германия, Холандия, Полша, Алжир... Спечелих  първия си турнир "Фючърс" в Турция, станах за първи път държавен шампион при мъжете – индивидуално и отборно. Имах доста добри мачове, както и някои лоши  - не може без тях. Победих тенисист, който е в Топ 200 на света – Галдон (Аржентина). Имах много добър шанс да бия още един в Алжир – водех му 5:2 в трети сет, но загубих. 

Как се казва вашият германски треньор?
Мариош. Няма да му казвам второто име, защото звучи много смешно на български. Той знае и се шегуваме помежду си по тоя повод.

Как се запознахте с Мариош?
Ходих да играя клубни мачове в Германия. Оказа се, че брат му е женен за българка от Пазарджик. Бях на гости при тях в паузата между клубните мачове. По това време се пуснах и на няколко турнира. Играх добре и ги спечелих. Там ме видя Мариош и ми предложи да остана в Германия и да работим заедно. След година дойдоха резултатите и сега продължаваме напред.

Къде живеете в Германия?
В Мюнстер, не много голям град. Като не пътувам по турнири там си водя подготовката и живея в апартамент заедно с един руски тенисист и неговия баща.

Какъв е дневният ви режим?
Тренирам по два часа сутрин, следобед – още два часа. Ходя три-четири пъти в седмицата на фитнес и правя няколко кроса.

Над какво работите и усъвършенствате с вашия треньор в момента?
Трябва още малко да заякна физически. Като гледах как изглежда Юрген Мелцер във фитнеса, доста е як. Тази година участвах в два АТР турнира и се убедих, че всички са доста здравички. Почти всеки ден трябва да се работи във фитнеса. В техниката няма какво да променям, аз съм вече на 22 години. Но когато участвам по турнири с треньор се чувствам много по-добре психически. Много е важно някой да е гледал противника и да може да ти каже как да играеш срещу него.

А преди да срешнете този треньор как се справяхте сам?
След като спрях да тренирам в Пазарджик продължих няколко години в Пловдив и в последните 1-2 г. беше просто трагедия – нямаше с кой да тренирам, нямаше условия и почти бях спрял. Перспективата беше да се откажа. Но тогава ми се обадиха да играя клубни мачове в Германия и нещата се обърнаха. Късметът дойде.

Докъде мечтаете да стигнете в световния тенис?
Най-напред ми се иска да се включа в някой от големите турнири, да попадна в квалификация. Условието е да бъда в Топ 300, даже в Топ 250. Това ми се струваше много малко вероятно преди две години. Но след този добър сезон виждам, че това не е чак толкова голямо предизвикателство. Ако човек работи усърдно, може да се справи. А занапред – каквото съдбата покаже. 

Тренирате с много германски тенисисти. Какви са впечатленията ви от тях?
В Германия всеки работи много стриктно – няма „днес ми е лошо”, „това не ми се прави”. Всеки застава и изпълнява, каквото му кажат. Като в армията. Не можеш да видиш някой да закъснее за тренировка. В България нямаше такава дисциплина, беше по-хлабаво. В Германия няма кой да те остави да правиш, каквото ти се иска. 

През декември тренирахте с елитен тенисист, като Юрген Мелцер. Сега предстои мач с него на Григор Димитров в Бризбейн. Една прогноза за изхода на двубоя?
Аз лично, като българин, съм за Григор. Те играха през 2012-а и Гришо спечели. Надявам се да успее да повтори резултата.

Какви са очакванията ви за мачовете  на България от Купа "Дейвис"?
За победа. Досега не съм играл за националния отбор на България, ще дебютирам. Макар че съм втора ракета, има треньор, който решава кой в какви мачове да се включи. В случая това е бащата на Григор Димитров. Познаваме се. На много турнири сме се срещали, когато Гришо беше малък. Имаме контакти и смятам, че това е добър избор. Едва ли има друг баща, който да е направил сина си толкова голям тенисист.

Не съжалявате ли, че и вие нямате родител, който да ви води? Или това има и своите отрицателни страни?
Зависи. В някои случаи това обстоятелство влияе положително, но познавам и много тенисисти, които са били дърпани назад от своите родители, вместо да вървят напред. При Гришо и Цвети Пиронкова не е така.

Какво е отношението на вашите родители към кариерата ви?
За тази година се радват. И преди това винаги са ми помагали с каквото могат. Когато нещата не вървяха и не играех по турнири нямах големи разходи. Тогава тренирах по-малко, колкото да поддържам форма.

Тенисът е много скъп спорт. Как се справяте финансово?
Откакто съм в Германия играя доста доста клубни мачове, а изкараните пари инвестирам в турнири, пътувания, екипировка. Намерих си няколко малки спонсора, но няма нищо сигурно. Те помагат понякога, но не винаги.

Можете ли да попълвате бюджета, като тренирате деца?
Няма възможност. Щом си решил да се занимаваш професионално с тенис, нямаш време за такива неща. При тази убийствена конкуренция в тениса всичко е въпрос на много работа. Не си ли добре физически, не става. Трябва и психически да си много издържлив, защото това са изключително много мачове и турнири. Има хора, които играят прекрасен тенис, но като влязат на корта в официален мач психически не издържат.

При вас как е? Как се справяте психически?
В началото на сезона имах чувството, че съм по-зле психически.  Но после натрупах  опит. Видях, че нивото и разликата в играта на съперниците ми не е чак толкова голяма. Започнах да вярвам повече в себе си и нещата се получаваха.

Имате ли специален хранителен режим?
Взимам витамини. Избягвам газирани напитки. Не съм на диета, но гледам да ям по-здравословно. В Германия тренирам и живея с един руснак -  Владимир Въведенский. Баща му Николай се грижи за кухнята. Аз мога да си изпържа само яйца.

С какво ви поглези майка ви на коледната и новогодишна трапеза?
С панирани пилешки пържоли.

Имате ли приятелка, която да ви чака в България, или германка?
Не. В момента е малко трудно да имам приятелка, защото не се задържам на едно място. В България си идвам само за няколко дни по празниците или когато усетя, че не вървят нещата и имам нужда от малко почивка. А в Германия не мога да завържа приятелство, защото не говоря немски. Много ми е сложен този език. С треньора говоря на английски, а покрай руснаците, с които живея, започнах да разбирам малко руски.  

Какво ви донесе Дядо Коледа тази година?
Един парфюм, яке и други дребни подаръчета.

Какво си пожелавате за следващата година?
Първото е да съм здрав, да нямам контузии. Пожелавам си да направя още по-добър сезон от този, който имах.

Автор на интервюто: Мара Калчева