Кралицата на българския тенис

Голяма шумотевица е днес. Едни бързат с надуваеми сърца и подаръци към любимите си хора, други нямат търпение да отворят бутилката. Някъде там, между любовта и опиянението, е Мануела - Кралицата на българския тенис.

През цялата си кариера най-голямата от легендарната фамилия Малееви е водена от любовта към играта и опиянението от успеха.

Благодарение на своята страст и изключителен талант тя 10 години е сред най-добрите 10 в този спорт и достига до номер 3 в света. Всичко започва с едни изтъркани китайски маратонки и дървена ракета.

Именно на 14 февруари се ражда Мануела и както нейният път, така и на по-малките й сестри е ясен. Тя няма избор, освен да хване ракетата. Първата й е дървена.

С подрязан гриф и китайски маратонки тя пристига в САЩ, за да спечели "Ориндж Боул" при момичетата до 14 години. През 1982-а идва и триумфът на Откритото първенство на Франция за девойки, който поставя началото на големите успехи.

Две години по-късно тя достига до единствената титла от Шлема в историята на българския тенис. Заедно с Том Гъликсън (САЩ) печели първото място на US Open в турнира на смесени двойки.

В началото на следващия сезон пък достига и до номер 3 в ранглистата като пред нея са единствено Мартина Навратилова и Крис Евърт.

Разбира се, по онова време тенисът сякаш е друг спорт в сравнение с наши дни. Тогава дамите са елегантни спортистки, разчитащи предимно на своята техника и импровизация.

Едва ли някой си е помислял, че жена може да удря топка с повече от 200 км/час. Благодарение на своя атлетизъм и интелект в продължение на 10 години Мануела е в топ 10 на света.

Голяма роля за успехите й оказва и нейният треньор Франсоа Франие. Известно време, след като започват да работят заедно, те стават и двойка в живота.

През 1987-а година само на 20, Мануела решава да се омъжи. В тези времена единственият начин да бъде заедно с любимия си е да сключи брак, защото визовите трудности са огромни.

Семейната сигурност й дава още по-голямо спокойствие и на корта и само 12 месеца по-късно тя печели бронзов медал от Олимпийските игри в Лондон. Наградата й е лек автомобил... "Лада".

Признава, че държавата е взимала сериозен процент от парите, спечелени от турнири, които по неофициални данни са над 3 милиона долара.

Това обаче не е причината тя да реши да вземе и швейцарско гражданство. Съпругът й е местен, а и през цялото време тя се подготвя там. Освен това всички я обичат и ценят като тяхно момиче и й осигуряват най-добрите условия.

През 1992-а година, защитавайки вече цветовете на Швейцария, тя печели и неофициалното първенство на смесени двойки "Хопман Къп" в партньорство с Якоб Хласек.

Две години по-късно Мануела се отказва от активна състезателна дейност по възможно най-добрия начин. Тя печели своята 19-а титла от турнирите на WTA в Осака, Япония. След това официално хвърля ракетата завинаги.

Напускайки корта тя се отдава изцяло на семейството. Ражда три деца - Лора-Юлия, Ива и Тимо. Перфектният брак и домашният уют обаче постепенно изчезват и Мануела се разделя със съпруга си.

От няколко години Малеева има нов партньор, който обаче живее и работи в България. Това я кара все по-често да се връща у нас, като същевременно и помага в ново начинание - да помага на деца***.

Мануела непрекъснато пътува, за да бъде по равно както със своите деца, така и с тези с ортопедични проблеми, на които помага фондацията Swiss clinical в Стара Загора.

За най-голямата от сестри Малееви не е важно какви материални блага притежаваш, а как ги споделяш с околните, какъв пример ще дадеш и какво наследство ще оставиш. А нейните постижения изглеждат все по-недостижими с отминаването на времето...

Петьо Борисов - в. "7 дни спорт"


(бел.ред. Проверка на Tennis24.bg показа, че информацията не отговаря на истината)