Десет култови цитата на "лудата глава" Ърнест Гулбис

Ърнест Гулбис е един от онези големи спортни таланти, които прекалено често попадат под светлините на прожектора с нещата, които вършат извън тенис корта, футболния терен или залата за баскетбол. Латвиецът заслужено е считан за изключителен талант, но още по-резонна е славата му на човек, който пилее с лека ръка онова, което Господ му е дал. Има победи на Роджър Федерер и Новак Джокович. Способен е да затрудни всеки топ-играч, когато има ден или настроение. Но не обича да тренира, трудно му е да мисли само за тенис.

Все още на 24 години, Гулбис не е изпуснал последния влак към върха. Наскоро той дори обеща, че ще се промени генерално и ще опита да докаже на всички, че може да бъде част от елита. В момента се намира под 132 в световната ранглиста, но за специалистите е ясно, че може да бъде много по-напред. Участва на турнира в Ротердам, записа категорична победа над Робин Хаасе, но във втори кръг отстъпи на Хуан Мартин дел Потро.

Докато очакваме какво ще се случи в бъдеще с Ърнест и ще успее ли да изпълни обещанието си да се съсредоточи изцяло върху кариерата си на тенисист, ето десет от най-любопитните изказвания на латвиеца за живота извън корта, парите, славата, проститутките и страстта на родителите си към Ърнест Хемингуей...

За това какво е чувството да играе на турнира в Ротердам:  „Харесва ми, че марихуаната тук е легална. Аз съм „ЗА“ това. За съжаление, на нас не и е позволено, постоянно ни проверяват. Но ми харесва този начин на мислене.“

За слуховете, че лети с частния самолет на баща си: „Да, имам и хеликоптер, подводница и космически кораб.“

За това, че е кръстен на Ърнест Хемингуей: „Родителите ми четат книги като луди. Баща ми има огромна собствена библиотека у дома. Колекционера книги. Майка ми – също. Много харесвали Хемингуей, така че си казали „защо не?“

За нощта, прекарана в затвор в Швеция, заради съмнения, че е търсил услугите на проститутка: „Беше много забавно. Прекарах една нощ в затвора, може би около шест часа. Поспах малко. Интересно беше, защото бяха много строги. После прокурорът дойде, попита ме какво е станало и ми се извини. Пуснаха ме да си ходя, след като платих глоба. Платих много малко – може би колкото щях да платя, ако бях счупил телефонна кабина. Около 300 евро. Нямаше как да остана повече, защото имах мач след няколко дни.“

За разговорите си с момичета, отново в сянката на случката в Швеция: „Не е нормално да те приберат в затвора, защото си излязъл навън и си заговорил момиче. Когато срещна една жена, не я питам веднага какво какво работи и дали е проститутка. Едва сме се срещнали. Тя също не ме пита с какво се занимавам. И да го направи, обикновено лъжа – казвам, че не правя нищо, или че съм музикант.

За това, че се е замислял за ранно отказване от тениса: „От една страна, аз не обичам тениса. Не обичам дългите пътувания, голямото медийно внимание и напрежението. Но от друга страна си мисля „какво друго да правя?“ На около 20 години съм. В колеж ли да отида? Или да си стоя вкъщи и да не правя нищо? Да се чудя как да изкарам някакви пари, или пък да разчитам на родители си? Не, предпочетох да играя тенис.“

За факта, че не му пука за славата и парите: „Идвам от богато семейство и имам доста пари. Ако печеля – добре, ако не – няма проблем. За мен това няма особено значение. Ако си тръгнал от бедно семейство, искаш да печелиш добре, това определено е твоя цел. Но не и моя. Моята мотивация е фактът, че искам да докажа на себе си какво мога. Искам да докажа, че мога да бъда сред елита. Не се интересувам от парите. Не се интересувам от славата. Не харесвам парите от славата. Не се нуждая от тях и изобщо не живея заради тях.“

За това колко лошо се чувства, когато чупи ракети: „Почувствах се много лошо, когато посетих една фабрика за производство на ракети и видях колко голям труд полагат хората. Ракетите са ръчна изработка. Тези хора правят всичко необходимо за един играч, наистина се интересуват от това, от което той се нуждае. А после се появява един идиот като мен и я чупи в земята...“

За това как е отпразнувал достигането до първия си полуфинал в „Мастърс“ турнир, след победа над Федерер в Рим и отличен мач срещу Рафаел Надал: „Летяхме до Рига, пристигнахме около 01:00 сутринта и отидохме директно в нощен клуб.“ Подобно нещо се случва и след „Уимбълдън“ 2008, когато отново губи от Рафа, но пак му взима сет: „Прибрах се в Латвия и прекарах най-страхотната седмица в живота си. Може би не е много добре за тенис кариерата ми, но се забавлявах ужасно добре.“

За това от какво е трябвало да се откаже в името на тениса: „Пушенето, пиенето и оставането до много късно.“