Футболът и баскетболът убиха тениса на САЩ



10-03-2013 00:12

Гари Морли
CNN

Бъдещето изглеждаше толкова хубаво. Към края на 2003 г. Анди Родик стана най-младият американец, който завършва годината като №1 в света. Той беше само на 21 г. и току-що беше спечелил първия си турнир от Големия шлем - US Open, като вървеше по стъпките на легендарните си сънародници Пийт Сампрас, Андре Агаси, Джон МакEнроу и Джими Конърс.

Но след това последва сушата - цяло десетилетие по-късно САЩ все още чака следващия си победител в турнир от Големия шлем. Какво се обърка? Една нация, която доминираше в тениса от средата на 70-те, страда и не може да си върне старата слава. А спасение не се вижда, поне в близко бъдеще.

"Мисля, че най-добрите тенисисти в другите страни започват да играят тенис много по-рано, отколкото тук. - казва легендата Джон МакEнроу. - Ние трябва да измъкваме деца от американския футбол и баскетбола. Но за тази цел тенисът трябва да стане по-достъпен."

Но това не е толкова лесна задача. Особено когато родителите на талантливите деца започнат да смятат. Много деца тренират тенис в училищата в САЩ, но броят им спада значително, когато стигнат гимназията, защото този спорт е много по-скъп от футбола, баскетбола и бейзбола.

"В началото училището плаща разходите по пътувания за турнири. Но когато сезонът свърши, трябва да си плащаш сам. В тениса по принцип си плащаш сам" - казва големият треньор Ник Болетиери, от чиято академия излязоха имена като Агаси, Сампрас и Джим Къриър.

Потенциалните тенисисти получават по-високи финансови предложения от другите американски спортове. Изследване на Болетиери показва, че за да пробиеш в мъжките турнири на АТP, трябва да си поне №163 в света. А играч от НФЛ със същия статус изкарва чисто по $1,4 млн. годишно.

"Когато един родител погледне финансовата страна и види тези цифри, си казва: "Уау, това даже не ни струва и пени". Ако родителите трудно свързват двата края и видят, че детето им може да изкарва по $25 млн. за 4-годишен договор в бейзбола или $80 млн., ако си Леброн Джеймс... Тогава става трудно.

Защото те виждат, че програмите на другите спортове са направени така, че не трябва да плащаш, за да може да пробие детето ти" - казва Болетиери.

Често има спорове за това дали бедността ражда спортни звезди. Основният аргумент на едната страна е, че по-бедните деца са по-мотивирани и искат да станат по-добри и да изпреварят по-богатите. Но според носителя на 7 титли от турнири в Големия шлем МакЕнроу това не е така.

"Някои идват от наистина трудни ситуации. Но има и други примери. Например едно момче от Майорка на име Надал, който идва от заможно семейство. Или друг случай - Федерер от Швейцария, чиито родители също се справят доста добре" - казва МакЕнроу.

От триумфа на Родик в Ню Йорк през 2003 г. Рафаел Надал, Роджър Федерер, Новак Джокович и Анди Мъри са спечелили 34 от общо 37-те титли в Големия шлем.

"Очевидно е, че другите държави имат по-добри тенисисти от нас. Те стават все по-добри" - твърди Майкъл Ченг, който печели "Ролан Гарос" през 1989-а, когато е само на 17 и става най-младият шампион в Париж в историята. - Дупката в мъжкия тенис в САЩ става все по-дълбока с всяка изминала година. Просто имаш Рафа, Новак и Роджър, които играят на свръх-високо ниво и почти няма кой да ги бие и кой да вземе титла извън тази група, в която вече можем да поставим и Анди Мъри.

За американския тенис стана много трудно да отгледа следващо поколение
Болетиери вярва, че успехът на академията му във Флорида е дошъл заради предлагането на стипендии на хора като Агаси, Къриър и Моника Селеш. А това по-късно докара още млади таланти от целия свят, сред които имена като днешните звезди Мария Шарапова и сестрите Уилямс.

"Когато събереш такива играчи на едно място, когато имаш 15, 20, 30 от най-добрите тенисисти в Америка и от целия свят, тогава те започват да се състезават - коментира 81-годишният Ник Болетиери. - Те се събират заедно и играят помежду си, а това не им струва нищо. Това ми помогна да стигна до мястото, на което съм в момента. Просто трябва да направиш всичко привлекателно за едно младо момче или момиче, което е на 11, 12 или 13 години и иска да играе тенис, а не да пробва друг спорт."

Родик се пенсионира след последния US Open, точно на 30-ия си рожден ден. В момента Джон Иснър е №1 от американците. Той е висок 206 см, можеше спокойно да стане баскетболист, но реши да остане в тениса и игра 4 г. за университета в Джорджия, преди да стане професионалист. Това не е обикновен път, защото повечето играчи влизат при професионалистите още когато са на 16-17 г.

В момента Иснър е на 15-о място в света, а рекордът му е №9 през март 2012 г. Той обаче е стигал само до 1/4-финал в турнири от Големия шлем. Хората го познават най-вече с това, че изигра най-дългия мач в историята на "Уимбълдън" през 2010 г., но след това бе победен от Федерер и от Джокович.

"Иска ми се да прескоча 1/4-финалите, знам, че и другите американци го искат - каза Иснър на турнира в Сан Хосе Оупън, който след 125 г. в Калифорния се мести в Бразилия от следващия сезон. Лицензът на Лос Анджелис Оупън, който се провежда за пръв път през 1927 година, пък бе продаден на Колумбия.

"10 години наистина е много време, но не мисля, че американският тенис е чак толкова лош, колкото го описват - твърди Иснър. - През 70-те, 80-те и 90-те феновете бяха разглезени, защото имахме много велики играчи. Днес спортът е много, много труден. Има хора от много страни. Вижте играчите от Европа.
Те са толкова силни, играят толкова физически, доминират в тениса. Особено тенисистите от Испания."

Болетиери не мисли, че Иснър някога ще спечели турнир от Големия шлем. Не защото няма талант, а заради габаритите му. Макар че Хуан Мартин дел Потро е висок почти 2 м, а през 2009-а спечели US Open.

"Джон има голям талант, но колкото по-едър си, толкова по-добре трябва да се движиш с краката. При него точно това е проблемът, не е достатъчно подвижен" - казва Ник.

Той не смее да дава прогнози за бъдещето на американския тенис, но вярва, че има нови таланти. Болетиери посочва Кристиан Харисън, 18-годишният по-млад брат на Райън Харисън, който е №76 и само на 20 г. игра за САЩ в Купа "Дейвис" и мина $1 млн. печалба от наградни фондове.

"Днес тенисът зависи от силата, подвижността и таланта. Трябва да си силен и бърз, трябва да имаш поне две оръжия, никога няма да успееш само с едно" - казва Болетиери, който има големи надежди и за 15-годишния Майкъл Мо, когото нарича "голямо момче".

Ако размерът има значение и вече трябва да си висок и силен, за да станеш тенисист, то тогава тенисът ще трябва да се бори за талантите, които може да предпочетат много по-физическите спортове, в които може да пробият по-бързо.

"Трудно щеше да бъде да насочиш Кобе Брайънт или Леброн Джеймс към тениса, защото и двамата са толкова добри атлети. А и тези стипендии. Брайънт отиде директно от гимназията при професионалистите. Не че в тениса не можеш да пробиеш, ако си по-дребен, но днес вече е много по-трудно" - твърди Болетиери.

Въпреки че е само на 20 г., Райън Харисън е на прага на важен избор - дали ще пробие, или ще се откаже. Поне така пише журналистът Дъглас Робсън.
" Той трябва да направи нещо. Не е стигал втори кръг в Големия шлем, не е спечелил титла в ATP, а много играчи на неговата възраст вече са го правили" - твърди Дъглас.

Тенис асоциацията на САЩ (USTA) е разсипвана от критики, че не може да намери наследници на златното поколение. От 2008 г. шеф на асоциацията е по-младият брат на Джон МакЕнроу - Патрик, който има подкрепата на Болетиери.

"Те работят много, но е трудно да убедиш родителите да пуснат детето си в тениса, при положение че синът им изглежда дяволски готов за футбол и баскетбол" - казва Болетиери. Според него USTA може да вземе 20-30 млади момчета, но издръжката им ще струва $3-7 млн. годишно.

Самият Болетиери продаде правата на академията си на IMG през 1987 г. При него играчите плащат между $50 000 и $69 000 в зависимост от възрастта. IMG дава и стипендии.

"Пат си скъсва задника да търси играчи, но когато те станат на 13-14 г. и разберат, че имат потенциал, се появява проблемът с парите. Имаме много млади играчи, но не можем да направим шампиони, защото хората се заслепяват от това, което виждат днес - говорим за милиони долари" - обяснява Болетиери.

Къриър, който спечели 4 титли от шлема и стана №1 в света, когато беше на 22 г., също не вини никого за пропадането на американския тенис.

"Америка не притежава ранглистата, тя е свободна за всеки. Тенисът е индивидуален спорт и е много наивно да се държи отговорност на цяла държава за резултатите. На Америка ли се дължат успехите на Тайгър Уудс? Мисля, че по-скоро на баща му Ърл, който го е вкарал в голфа. Вижте сестрите Уилямс - баща им ги е изградил, при мен семейството беше също най-важното. Така че никой не е виновен" - казва Къриър.

"7 дни спорт".


Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини