Особености на руския тенис
Цяла тълпа топ тенисистки от Русия тренират извън родината и единствените места, където се срещат, са професионалните турнири на планетата. Сбирките им, особено напоследък, са внушителни. На турнира Sony Ericsson Open, един от най-големите форуми извън Големия шлем, макар и без Мария Шарапова и Динара Сафина, жребият събра такава мощна група рускини, че другите представителки изглеждаха като джуджета.
През последните 5 г. рускините израснаха от потенциална до суперсила в тениса. В класацията на WTA Tour миналата седмица три рускини попаднаха в топ 10, а в топ 200 те са 29 - три пъти повече от всяка друга нация, освен САЩ (15), Франция (11) и Италия (10). Само за сравнение, в топ 200 на ATP Tour при мъжете руснаците са шестима.
На въпрос за прогреса на Китай в тениса Светлана Кузнецова (5-а) контрира простичко: "Русия е по-добра".
Руското масово инфилтриране и нарастваща доминация в женския тенис през последното десетилетие са в забележителен контраст с очевидния упадък на някогашната могъща спортна машина. По-малко от две години след като руснаците ометоха медалите в женския тенис на олимпиадата в Пекин, във Ванкувър Русия бая се изложи и президентът Дмитрий Медведев заплаши виновните със заточение в Сибир.
Руското господство в женския тенис поразително контрастира със забележителния спад в други спортове. Самите тенисистки се затрудняват в опита си да обяснят причините: от едната страна е коравият характер, кален в тренировки в сурови условия, от друга - силните гени. Плюс любовта към тениса, наследена от покойния президент Борис Елцин. Липсата на възможности за състезаване на високо ниво пък поощрява много девойки да се прехвърлят час по-скоро в професионалния спорт.
За мнозина обаче най-приемлива причина е успехът на мегазвездите Ана Курникова и Мария Шарапова. Анастасия Мискина, първата рускиня, спечелила турнир от Големия шлем - "Ролан Гарос" през 2004, Ана Курникова, чиято кариера се простира от 1994 дo 2003, и Мария Шарапова, професионалистка на 14 г. през 2001, успяха да внедрят своята секси външност и в света на модата, превръщайки се от тенис звезди в глобални икони.
"Според мен Русия не може да поеме всички деца, жадуващи да тренират", коментира Елена Дементиева (№6). "В Русия момичетата направо ще се избият.- добавя 21-годишната Екатерина Макарова (№63). - Според мен самите родители ги надъхват: "Хайде, и ти можеш да си като Шарапова". "В момента тенисът преживява същински бум сред подрастващите", смята и 22-годишната Ала Кудрявцева (№78).
Тенисът в Русия не е традиция, но включването му в олимпийската програма в Сеул през 1988 (след 64-годишно отсъствие) промени възгледите. Мощен импулс бе и манията на Елцин да върти ракетата 3 пъти в седмицата. Неговото влияние се чувства и днес, когато цели тълпи млади хора се натискат за групови уроци на кортовете, построени между 2000 и 2004 г. "Елцин помогна много - коментира Дементиева. - Той беше суперфен и построи куп тенис съоръжения в Москва и страната. В Русия тенисът се превърна в масов спорт". Повечето успешни профита обаче стартираха кариерата си в неугледния тенис клуб "Спартак" в Москва или в още по-грохнали клубове.
Елцин донесе нови кортове и турнири в Русия, но не обезпечи нито поддръжката им, нито ценовия достъп до тях за "работническата класа". От друга страна, трудните условия изваяха решителни, издръжливи и упорити звезди сред днешното поколение. "Наистина ние сме по-силни духом от други нации - споделя Регина Куликова (№67). - Борим се мъжки и гоним само победа!"
С нарастването на уменията се налага индивидуално обучение на елитно ниво и някои заминават зад граница. Като тийнейджърки Курникова и Шарапова, например, се насочват към Брадънтън, Флорида, в тенис академията на Болетиери. Кузнецова пък се отправя в Испания, Надя Петрова (№18) - в Египет, Анастасия Павлюченкова (№30) тренира във Франция, а Куликова - в Италия, после в Швейцария. "Парадоксът е, че имаме много добри играчи, но калпава система - казва Кудрявцева. - Просто федерацията не върши добра работа. Добре че са родителите".
Именно родителите натискат, наливат пари и доставят супер гените. Днес много топ спортистки в Русия са деца на поколението, израсло в легендарната ера на старата съветска машина. Курникова е дъщеря на борец и спринтьорка на 400 м
Много от сегашния букет класни тенисистки наследяват родители с впечатляващи биографии: на една бащата има световна титла по борба, на друга майката е 6-кратна световна шампионка по колоездене, на трета родителят е играл професионален баскетбол или се е състезавал на хвърляне чук, докато други двама са печелили олимпийски бронз - в спринта и в хокея на трева. Има и такива, които са били инструктори по тенис. "То е просто в кръвта ни", обобщава Куликова, чийто баща Александър е бил професионален баскетболист.
Според самите тенисистки дори суперзвездите получават мижава финансова подкрепа Кузнецова, спечелила U.S. Open през 2004 и "Ролан Гарос" през 2009, признава, че родината не й предоставила никакви облаги, освен 3-4 часа безплатен корт, но нередовно и дори не в центъра на Москва. "Сред нас нямаше деца на богати родители - разказва тя. - Всички търпяхме лишения и трябваше да се борим. Затова почти всички сме с боеви манталитет - печелим войни с ножове срещу куршумите. Американките имат договори с "Найк" и прочие, а ние нямаме нищо. Такъв е тенисът в Русия."
Липсата на тренировки на високо ниво в Русия не само изгражда характера, но и тласка девойките към по-бърза професионална реализация. Докато много звезди сред младите в САЩ получават стипендии, за да посещават големи американски университети, в Русия "на практика няма друг избор - или си професионален играч, или не", казва Кудрявцева. Според нея на пръсти се броят младите руски таланти, които успяват да продължат следването си зад граница, защото няма помощ нито от федерацията, нито от спонсорите. "Представете си само колко много звезди загубихме", въздиша тя.
Росен Бабоев, "7 дни спорт"
