10 паметни двубои от историята на тениса (част I)

Доказано е, че в тази част от вселената, в която се намира и нашата планета, времето тече еднопосочно. Годините се търкалят една след друга и едно поколение заменя друго. Разбира се, същият принцип е валиден и за спорта. Мнозина любители на тениса не могат да си представят този спорт без Федерер или Надал, но истината е, че играта ще продължи, дори и след като те се оттеглят, ще дойде нова генерация играчи, които ще поемат щафетата.

Нищо обаче не е в състояние да отнеме незабравимите мигове и красиви моменти, сътворени от големите шампиони през годините. Тези, които са неподвластни на неумолимия ход на времето. Историческите моменти обикновено се случват, когато един срещу друг се изправят две ярки индивидуалности, две големи звезди, двама изкусни  майстори. Красотата на тениса се изразява в разнообразието на различните играчи и тяхната стилова идентичност. Успехът може да бъде постигнат с различни похвати и средства – някои залагат на агресивната игра, други пък са майстори на защитата и предпочитат по-дългите разигравания. Едни са известни с поразяващ сервис, други с превъзходен ретур.

С настоящия материал, ще се опитам да ви припомня някой от най-вълнуващите и оспорвани мачове през годините, за които ще се говори, докато съществува играта тенис. Не съм се опитал да ги подредя според това кой е по-драматичен или качествен, защото вярвам, че това е невъзможно и некоректно, тъй като са от различни епохи  и няма как да се приравняват играчите. Ето защо избраните срещи са представени в хронологична последователност.

1. Доналд ,,Дон” Бъдж – Готфрид фон Крам – полуфинал на Купа ,,Дейвис”, 1937.

Този двубой ни връща в първата половина на XX век, когато тенисът е изглеждал по съвсем различен начин. Въпреки това, преди прослувутия финал на „Уимбълдън” през 2008, мнозина специалисти и историци определяха тъкмо тази среща като най-знаменита. И двамата участници в нея са били в апогея на своите кариери – Дон Бъдж едва ли се нуждае от представяне – първият играч, успял да спечели Голям шлем в рамките на една календарна година. Барон Готфрид фон Крам, пък бил известен със своя елегантен стил на игра и безупречно облекло – винаги носел бял пуловер с червени ивици и панталон в кремав цвят. Въпреки знатния си произход, той бил изключително скромен, истински спортсмен и се ползвал с огромно уважение, както от публиката, така и от своите съперници.

Правилата на Купа ,,Дейвис” тогава са били различни и срещата САЩ – Германия се играе на тревните кортове на „Уимбълдън”. Залогът е бил огромен – от едната страна са демократичните Съединени Щати, а от другата - националсоциалистическа Германия, която по това време се е намирала на върха на своето могъщество. Американецът, произхождащ от обикновено работническо семейство, срещу германския аристократ. Стига се до решителен двубой, победителят отива на финал. Малко преди да излезе на корта, фон Крам получава телефонно обаждане от самия Адолф Хитлер: ,,Играйте и спечелете! За Германия!”. Думите на фюрера звучат колкото пожелателно, толкова и като заповед. Онези, които са присъствали на този мач, стават свидетели на невероятна драма и истинска битка. Фон Крам повежда с два на нула сета, но Бъдж изравнява резултата. В петата част баронът отново повежда с 4:1 гейма, но американецът стига до краен успех с 6:8, 5:7, 6:4, 6:2, 8:6. САЩ отиват на финал и взимат най-престижната отборна титла след 12-годишна пауза.

Когато започва Втората световна война, фон Крам и Бъдж, отново се оказват в противостоящи лагери. Баронът е командир на взвод на Източния фронт, там където се водят най-свирепите и кръвопролитни битки. През 1942, след като получава тежки измръзвания, е върнат в Германия. Дон Бъдж пък служи във Военно въздушните сили, но не е бил на фронта - властите предпочитат да използват неговата популярност и той пътува и участва в демонстративни мачове. Любопитно е, че смъртта застига двамата велики шампиони при сходни обстоятелства. Фон Крам загива при автомобилна катастрофа в Кайро, където е бил на делово посещение, а Дон Бъдж получава сериозни травми при подобен инцидент, от който не се възстановява и умира през 2000 г.

2. Бьорн Борг – Джон Макенроу – финал на „Уимбълдън”, 1980.

Мястото на действие на втория мач в нашата класация отново е Централният корт на „Уимбълдън”, само че четири десетилетия по-късно. Но както знаем, на „Уимбълдън” нищо не се променя, сменят се само главните актьори. Участниците във финала през 1980 г. са далеч по-добре познати на съвременната аудитория и със сигурност могат да бъдат определени като двама от най-значимите играчи в новата история на тениса. Между 1974 и 1980 г. Борг установява трайна доминация на „Уимбълдън” и „Ролан Гарос” - постижение, което се е отдавало на малцина тенисисти. Да играеш успешно на клей и трева, е изключително трудно, почти взаимноизключващо. С началото на следващото десетилетие обаче, кариерата на хладнокръвния швед се отправя към един величествен залез. По това време звездата на темпераментния и надарен американец пък, тепърва започва да изгрява на хоризонта. Срещата между двамата през 1980 се превръща в един от най-класните спектакли, разигравани на Централния корт. Фокусът на този мач се оказва тайбрекът на четвъртия сет, който продължава почти 30 минути. Борг пропуска няколко шампионски точки, а Макенроу сътворява истински шедьоври и печели с 18:16.


Години по-късно Макенроу споделя, че е смятал за невъзможно след този тайбрек и всички пропуснати възможности, Борг да се съвземе. Точно това обаче се случва. Въпреки че американецът повежда с пробив в решителния сет, крайната победа е за Борг – 1:6, 7:5, 6:3, 6:7, 8:6. За всички и най-вече за самия Борг обаче, става ясно, че с неговата доминация на „Уимбълдън” е свършено. Още на следващата година в повторение на финала, петкратният шампион е детрониран и започва нова ера в историята на „Уимбълдън”. Борг успява да вземе само още един трофей от Големия шлем – през 1981 на „Ролан Гарос”, когато на финала побеждава Лендъл в пет сета. Може би до ден днешен Борг се разкайва за своето решение да сложи край на кариерата си, докато е все още в разцвета на силите си. За Макенроу пък, това е само началото на едно триумфално шествие, продължило повече от десетилетие.

Иван Лендъл – Джон Макенроу – финал на „Ролан Гарос”, 1984.

Големия Мак е участник и в третия мач, към който ще се върнем. Годината е 1984 и трябва да се отбележи, че това е най-успешният сезон в кариерата на гениалния американски тенисист. Джон записва невероятните 82 победи и само 3 загуби, резултат който все още не е подобрен от никого. През 2005 Федерер имаше възможност да изравни това постижение, но имайки зад гърба си 81 спечелени мача и 3 загуби, швейцарецът претърпя поражение в последната среща за годината срещу Налбандян. Въпреки това, една от тези три загуби е сред най-тежките и най-горчивите изобщо в кариерата на Макенроу. На пръв поглед играта на американеца не е особено подходяща за клей, пък било то и бърз, като този в Париж. Неговият форхенд, изпълняван с континентален хват, вече се счита за отживелица в средата на осемдесетте години на миналия век, а пък и бекхендът на Макенроу е доста „рехав”. На бърз корт това се компенсира с невероятния усет и игра на мрежата, както и изключително ефективен, макар и нестандартен сервис.

Въпреки всичко това, през въпросната година Макенроу се класира за финала на „Ролан Гарос”, отстранявайки по пътя категорично своя сънародник и основен опонент Джими Конърс. В мача за титлата обаче, го очаква съвсем различен съперник. Бих описал Лендъл, като някаква убийствена комбинация между Давиденко от най-добрите му години и Давид Ферер. Лишен от емоции, хладнокръвен, упорит  и подчинен на мисията да ликвидира безмилостно своя съперник. За чехословашкият тенисист, този мач също е бил от особена важност – Лендъл губи първите си 4 финала на турнири от Големия шлем и още едно поражение би имало катастрофален ефект.

Финалът през 1984 започва прекрасно за Макенроу, който повежда с 2-0, но мачовете във формат три от пет сета на червен корт са като дългите бягания в атлетиката. Трябва да разпределиш добре силите си и не винаги онзи, който води в началото, стига да победата. Условията се променят – изгрява слънце, а и Макенроу показва признаци на умора. Лендъл взима третия сет, но в четвъртия пред американеца се открива фантастична възможност, след като реализира пробив и повежда с 4:2. Това обаче се оказва най-близката дистанция, на която Макенроу се доближава до купата на Мускетарите. Лендъл стига до първата си титла от Големия шлем с резултат 3:6, 2:6, 6:4, 7:5, 7:5. Големия Мак така и не успява да спечели „Ролан Гарос”, докато Лендъл се превръща в един от царете на корт „Филип Шатрие” през 80-те г.

4.Майкъл Ченг – Иван Лендъл – четвърти кръг на „Ролан Гарос”, 1989.

Много често победата в крайно тежките и равностойни мачове е за онзи тенисист, който успее да извади от равновесие съперника и да накъса ритъма му на игра. Особено когато той се казва Иван Лендъл, за чийто волеви качества и упоритост вече стана въпрос по горе. Точно това успява да постигне през 1989 г. на „Ролан Гарос”, слабопознатият по това време Майкъл Ченг – американец от китайски произход. Този мач спокойно може да се окачестви като исторически, защото се оказва ключов в целия поход към титлата на 17-годишният Ченг. Всъщност до ден днешен, той остава най-младият шампион в турнири от Големия шлем и изглежда, че много трудно някой може да се доближи до това постижение, защото настоящата  тенденцията е големите турнири да се печелят от по-зрели играчи.

Малцина вярвали, че трикратният шампион и водач в световната ранглиста би могъл да срещне сериозни затруднения в двубоя от IV кръг. Още повече, че Лендъл повежда с два на нула сета и задачата на Ченг изглежда невъзможна. Всички знаем малко или повече за някои от характерните черти на китайците и като цяло на азиатците и тяхната философия. Дисциплина, търпение, способност да понасяш болката, импровизация, Ченг имаше нужда от всички тези качества. Особено когато в началото на решителния сет получава тежки схващания в краката и обмисля възможността да се откаже. Някаква неподозирана вътрешна сила, обаче го кара да продължи, като решението му е да прибегне до нестандартни отигравания, които да разбалансират съперника. Къси топки, ,,балонни удари” , изненадващи атаки и дори сервис ,,от долу”. 17-годишният младеж постига целта си – Лендъл е вбесен и започва да изпуска нервите си, влиза в пререкания със съдията на стола, намесва се и публиката. Всичко това в комбинация, води до немислимото – Ченг печели с 4:6, 4:6, 6:3, 6:3, 6:3.

Най-ценното според мен е това, че Майкъл капитализира в пълна степен тази победа и продължи серията си до самия край, защото почти винаги онези, които поднасят големите изненади, губят веднага след това. Заслужава си също да се отбележи, че българските любители на тениса имаха възможност да гледат този мач по телевизията, която незнайно как успя да намери пролука в ,,желязната завеса”, която по това време в интерес на истината беше вече доста изтъняла. Колкото до Ченг, макар че не успя да спечели друга титла от Шлема, той остави дълбока следа в мъжкия тенис през 90-те години, изкачи се до №2 в световната ранглиста, а също така изигра и продължава да играе много важна роля за развитието и популяризирането на тениса в Китай.

; target="_blank">ВИДЕО ОТ ДВУБОЯ ВИЖТЕ ТУК!

Следва продължение.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg.