Красимир Панов: Важно е усилията да бъдат насочени към детско-юношеския спорт

Красимир Панов беше медиен съветник на министъра по физическото възпитание и спорта Свилен Нейков в правителството на ГЕРБ в последните три години и половина. Естествено той е един от най-запознатите с промените и състоянието на спорта у нас в момента, заради което го потърсихме да сподели вижданията си с нашите читатели в рубриката ни Избори 2013. Той е филолог по образование и дългогодишен спортен журналист с редакторски функции в редица водещи медии.

- Г-н Панов, търсим Вашето мнение като човек, който бе част от екипа на бившия спортен министър Свилен Нейков. Какво успя и какво не успя да направи Министерство на физическото възпитание и спорта за мандата на правителството на ГЕРБ?
- За последните три години и половина ГЕРБ и в частност Министерството на физическото възпитание и спорта постави основата за възраждането на спорта в България. След 1989 г. действащата до тогава системата беше тотално разбита, тъй като се окачестви като нещо лошо, останало от комунизма. В повечето от обществените сфери такава промяна бе необходима, но в спорта това отрицание доведе до пълна дезорганизация.

Постепенно се разбиха спортните училища, изчезнаха спортните диспансери и ученическите спортни школи. Базата бе занемарена, изчезна широката селекция и работа с подрастващите. В резултат, успехите ни на световната сцена намаляват с всяка изминала година. До Олимпийските игри през 2004 г.

България беше представлявана от състезатели, селектирани и подготвяни във време, когато спортът е бил начин да се докаже превъзходството на социализма над капитализма. В Пекин 2008 и Лондон 2012 трябваше да разчитаме на „децата на демокрацията”. Но това вече са единични таланти, голяма част от тях развили се не благодарение на системата, а въпреки нея. В спорта няма „ляво” и „дясно”, няма социализъм и капитализъм, а победи и загуби.

А старата система, макар и създадена в години, към които никога не трябва да се връщаме, явно е работела. Доказателство е, че много западни страни я въведоха почти изцяло. Именно с възстановяването на част от старите практики, но вече пречупени през реалностите на пазарната икономика, се зае МФВС.

Започна усилено строителство и реновиране на спортна база, стартира възстановяването на спортните училища, а след Олимпиадата в Лондон се даде началото на мащабна реформа с насоченост към детско-юношеския спорт. За да има обаче резултати и то след години, всичко това трябва да продължи!

Има да се свърши още много работа. България е гладна за още спортна база, необходимо е подобряване на организационната дейност на всички нива, трябва да се лицензира изградената анти-допингова лаборатория, а спортните съоръжения да се напълнят с деца.

- Какво трябва да се направи за училищния спорт, като материална база и организационни мерки?
- Относно материалната база – отговорът е ясен. Всяко училище в големите градове трябва да има физкултурен салон. В по-малките населени места, където не е рентабилно, при наличието на по-малко деца да се поддържа съоръжение във всяко училище, да се изгради общинска база, която да се ползва за часовете по физическо възпитание. Колкото до организационните мерки – за съжаление физическото възпитание е твърде назад като приоритет в нашето образование.

На него се обръща внимание, ако останат време и средства след решаване на останалите проблеми. Но това води до затлъстяване и застояване на децата ни, които впоследствие са в тежест на обществото. Училищният спорт е в основата на детско-юношеския, който от своя ствана дава материал за високото спортно майсторство.

Тук се наблюдава двоен ефект – от една страна се създава по-широка основа за селекция на елитни спортисти, а от друга – дори децата, които нямат талант за спорт, са физически активни.

- Масовият спорт, като че ли остава на заден план. Какво трябва да се направи в тази насока?
-    Нужни са най-вече изграждане на спортна база и организация по места. Личното ми мнение е, че в България се наблюдава неразбиране на отговорностите по отношение на спорта в отделните му разновидности. За всичко се търси сметка на спортния министър, а той няма нормативните инструменти да се справи с широкия кръг от проблеми, ако няма подкрепата на общините и останалите министерства. Така е най-вече, когато става дума за ученически и масов спорт.

Без воля от страна на образователното министерство, не може учениците да станат физически активни. А общините трябва да имат основна роля в развитието и организацията на масовия спорт. Малко известен е фактът, че в общинските бюджети има средства за спорт, които са два пъти повече от бюджета на МФВС.

В последните няколко години, явно поради финансовата криза, се констатира, че планираните средства за спортни дейности за съответната година не могат да се осигурят в пълен размер. Когато трябва да се реже, се започва от спорта. С някои нормативни промени, много общини създадоха наредби за финансиране на спорта, но за момента всичко е по-скоро в сферата на пожеланията. Ако кметът е спортен човек – в общината се развива физическо възпитание.

Същото е и с директорите на училищата. Има ли желание, има и начин. Нужни са по-категорични нормативни документи, които да регламентират участието на всички институции в организацията на спорта. И да не забравяме, че 1 лв. за спорт, спестява 2 лв. за здраве.

- Какви промени са необходими по отношение на професионалния спорт? Достатъчна ли е изградената материална база?
-    По отношение на материалната база през последните 4 години се направи много и основните потребности на спорта за високи постижения са задоволени. Естествено, има какво още какво да се направи и в тази насока. Високият спортен резултат обаче е дългогодишен, многофакторен процес.

В основата му стои добре подготвеният треньор, който трябва да извърши селекция на подходящи за дадения спорт подрастващи. После е необходима добра работа и индивидуална програма за всеки един състезател. За тази цел вече е много важна материалната база. Когато спортистът постигне определено ниво, важно е да му бъде осигурено необходимото финансиране, което да отговори на потребностите му.

И едва тогава да се чакат резултати. В момента България разполага с твърде ограничен брой елитни спортисти. За това е важно усилията да бъдат насочени към детско-юношеския спорт, където след дългогодишна работа да се чакат конкретни резултати. Според мен обаче самият спорт не желае да бъде реформиран.

Не са много хората в него, които гонят високи резултати. В голяма част от случаите се търси по-скоро лична облага. Всяка една реформа, която нарушава изграденото статукво на сравнително добре обезпечено финансово живуркане, се посреща доста остро.

- Спортното бижу Арена Армеец, както бе рекламирано, май е много скъпо бижу за спорта ни. Какъв е изходът от ситуацията, за да може спортните федерации да не плащат по 15 000 лева на ден наем?
- Като всяко ценно бижу, логично и това е скъпо. Както като поддръжка, така и като наем. Пазарна икономка, каквато има по цял свят. Арена Армеец е част от Национална спортна база – търговско дружество, което се самоиздържа и няма право на помощ от държавата. По тази причина аритметиката трябва да излезе така, че както залата, така и цялото дружество да не бъдат на загуба. Арена Армеец няма за цел да печели от спорта, но трябва да покрива разходите си.

Ръководството на залата генерира приходи от големи концерти, за които наемът е 50 000, а не 15 000 лв. Това дава възможност на спорта да използва съоръжението на 3 пъти по-ниска цена. Все пак виждате, че българският спорт си ползва залата. Вчера свърши художествената гимнастика, утре започва спортната акробатика. Непрекъснато има спортни събития.

Но е необходимо да се прецени кои от тях е рентабилно да се провеждат в Арена Армеец. Когато събитието е достатъчно престижно, наемът се поема от държавата и се печели допълнително от билети. Както казах, спортът вече е бизнес и всеки трябва да направи сметките си така, че да не бъде на загуба.

Няма как да излезеш на плюс при събитие, на което има 500 човека. Да не забравяме също, че още с построяването й името на залата беше продадено на спонсор, което допълнително облекчава издръжката й. По договор, със средствата от този спонсор се организират и социални събития – наскоро имаше мероприятие на Българската спортна федерация за деца, лишени от родителска грижа.

- Какво трябва да се направи за спорта за хората в неравностойно положение?
- Това е деликатна тема, с която винаги се спекулира. Истината е, че през мандата на министър Свилен Нейков и в тази насока се свърши доста работа. Много бази се адаптираха за хора с увреждания, създадоха се специални програми, а финансирането и премиите при постигане на добри резултати се завишиха значително.

Резервите се основно в масовия спорт за хора с увреждания, които трябва да бъдат интегрирани в обществото. Но отново спортното министерство не може да се справи само с тази задача. Тук вече трябва намесата и на други институции, които да прегърнат спорта като средство за интегриране на уязвимите обществени групи.

- Какви са източниците на финансиране - държавни и частни виждате?
-  След разбиването на системата отпреди 1989 г., но с оставането на ръководни постове на по-голяма част от старите деятели, спортът заживя в една странна комбинация между социализъм и обществена организация в частен интерес. Социализмът е в частта – държавата е длъжна да дава пари. Но в следващия момент не трябва да пита за какво ги харча и защо няма резултати.

Спортът е индустрия в световен мащаб, която генерира огромни приходи. Но българският спорт не е научен да продава продукта си и по тази причина търси само държавни средства за развитието си. През мандата си Свилен Нейков прокара законови промени, които в известна степен облекчиха публично-частното партньорство по отношение на спортната база.

За съжаление обаче не бяха приети в пълния им вид, опозицията скочи, че се готви приватизация на спортните обекти и ние оттеглихме част от предложенията си, които реално щяха да решат много проблеми. 

- Всички говорят за данъчни облекчения, но никой не ги въвежда. Защо?
- Нормално е това да бъде цел на всеки спортен човек. Свилен Нейков също се опита да ги въведе, но не срещна подкрепа от финансовото министерство. В никакъв случай обаче това не е единствената предпоставка за развитие на спорта. Всяка сфера на обществения живот иска облекчения и се настройва срещу тези, които ги получават. Спомнете си какво стана, когато Нейков се пребори да завиши премиите на олимпийските медалисти. Много хора се възпротивиха защо се толерират спортистите за сметка на други социални групи. Но да не забравяме, че това са хора, които под флага на България, са побеждавали целия свят. 

- Кои трябва да бъдат приоритетните спортове и по какъв начин да се определят?
- На първо място трябва да се вземе едно доста трудно и деликатно решение. Кое е приоритет за нас? Масовият или професионалният спорт? След Олимпиадата в Лондон се чуха много мнения, че трябва да се съсредоточим върху здравето на нацията, а професионалните спортисти да се оправят сами и да печелят от труда си.

Същите тези хора обаче искат и успехи от големи първенства, които да повишават националното ни самочувствие. Според мен най-работещата формула би била спортното министерство да администрира основно професионалния спорт, а по отношение на масовия да има само нормативни и експертно-спомагателни функции към общините, където да се извършва реалната дейност.

Така ще определим и приоритетните спортове. Те трябва да бъдат разделени в две направления – такива, от които чакаме медали и социални, от които не можем да очакваме успехи, но са важни с масовостта и ролята си за физическата активност на обществото.

- Кои спортни федерации работят добре и кои не? Какво трябва да се направи, за да се подобри дейността им?
- В спорта е лесно – резултатите са явни и трудно можеш да представиш загубата като победа. Но и тук успехът има две направления – колко призови класирания е спечелил даден спорт и колко хора е ангажирал с практикуването си. Федерациите трябва да се изчистят от клубовете фантоми, но нямат воля за това, тъй като същите тези клубове гласуват на Общото събрание и избират председател и ръководство. За това и МФВС въведе категоризация на клубовете, но както всяка реформа и тази се приема трудно.

- Какви конкретни мерки бихте предприели, за да получи България домакинство на големи спортни събития. 
- Федерациите и сами се справят доста добре в тази насока. Дори прекалено. Тук по-скоро е важно да се създадат по-ясни критерии кое домакинство до колко трябва да се подпомага от държавата. В различните международни федерации има различни изисквания към домакина.

Например – едни го задължават да поеме храната и спането на делегациите, докато в други тези разходи се плащат от участниците. Следователно, в единия случай се товари домакина, а в другия – в икономиката влизат реални средства.

Това се неща, които трябва да са от значение, когато се решава кое домакинство да бъде подпомогнато и кое не. Много важно е също да се прецени какъв престиж носи дадено състезание и колко помага за международното лоби на Българската федерация.
 
- Как виждате развитието на спортните бази по региони и достъпа на хората от селата до тях.
- Екипът на Свилен Нейков за пръв път защити европейски пари конкретно за спорт за следващия програмен период. Това са средства именно за изграждане на база за масов спорт по региони. Говорим за около ½ млрд. лв., които, ако се усвоят правилно, ще задоволят глада за база за масов спорт.

В Европа разсъждават така: всяка страна членка сама да определи колко й е важно да има елитни спортисти, но здравето на хората е приоритет на целия Европейски съюз.

- Какво конкретно Вие и Ваши представители, сте направили до момента за спорта?
- Смятам, че правителството на ГЕРБ показа воля за развитие на спорта. Извърши се реформа в спортните училища и се увеличиха средствата за финансирането им. Децата вече ще излизат и с професия от тях. Модернизира се Спортният тотализатор. Разшириха се програмите за масов спорт. Изгради се анти-допингов център.

Регламентира се статутът на треньорите. Изградиха се и се реновираха повече от 80 спортни обекта. Постави се началото на реформа за финансирането на професионалния спорт. Всичко това трябва да продължи, за да чакаме резултати. Но нека е ясно – те не може да дойдат изведнъж.

Нужно е време върху поставените основи да се доизгради стабилна и работеща система за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България.