Григор ли ще е новият номер едно? Нека поне помечтаем

Българинът е човек на крайностите. И това е ясно на всеки. Още Ботев е казал, че "силно люби и мрази". Често се лашкаме от едната крайност в другата. От безкрайната любов и доверие, до силното отчаяние и дори омраза. Но едно не може да ни се отрече. Пълни сме с надежда. Колкото и да сме смачкани, винаги се надяваме. Винаги имаме с какво да си напомпаме самочувствието. А когато е оправдано - още по-добре.

Тези размисли се породиха от победата на Григор Димитров над Новак Джокович. Не над кого да е, а над световния номер едно.

Дали това е началото на красивата приказка за Гришо? Или ще го стъпчем, ако не оправдае огромните ни очаквания към него? Честно казано, не искам да гадая. Искам да се радвам. Просто да се зарадвам на успеха на този млад, но вече голям тенисист. Искам да повярвам на приказките, които вече няколко години обикалят света на тениса.

Да повярвам на всички големи имена, които предричат бляскаво бъдеще на 21-годишния младеж. Това го правят от години и искам това бъдеще вече да е настояще. Искам да повярвам на Григор така, както му вярва целият свят. Апропо, аз отдавна съм му повярвал. Отдавна тайничко се надявам, че ще сбъдне очакванията ни към него.

Че ще се превърне за нас в това, в което Новак Джокович стана за съседните ни сърби. Дали началото е поставено? При това точно срещу същия този Джокович?

Срещу Джокера, който псуваше каруцарски, виждайки че играта му не върви така, както иска. Че публиката не е с него, а с нахъсания младеж срещу него... Силно се надявам да е така.

Напук на всички критици и "хейтъри", Гришо върви напред. И този път побеждава с класа, с хъс, с постоянство. Нека звучи еуфорично, нека звучи нахакано и нагло, но ние си имаме нашия номер едно. Дори да не измести някога Ноле от световния връх, това 21-годишно момче е на върха за нас. До днес си имах любим тенисист от фаворитите. Той не беше българин. Но от днес вече не е така. От днес сред фаворитите с гръм и трясък нахлу едно младо момче от Хасково.

Той е моят фаворит, той е фаворитът на цяла България. Няма Джокович, няма Надал, няма Федерер. Има Григор.

Дори и да не спечели Мастърса в Мадрид, дори да отпадне още в следващия кръг, той окончателно се утвърди като нашия любимец. Като нашето момче. Просто като нашия Гришо. Не знам дали ще доживеем друг наш тенисист не просто да бие световния номер едно, ами и да го надиграва. Ние не сме страна с чак такива традиции в мъжкия тенис, да не кажа с никакви, та да подминаваме с лекота този факт.

Да, може би съм в еуфория, но кой българин не е? Има ли въобще такива? Та нима всеки ден се случва по света да се говори с нещо хубаво за наш сънародник? Един път българин да влезе в световните емисии не с това, че спи на палатка със семейството си пред Бъкингамския дворец. Или че е замесе в далавери. Или в скандал със СРС. Или с каквато и да е помия.

Имаме българин, който показа на най-добрия, че е по-добър от него. Макар и за една вечер, макар и в един конкретен мач, но показа на световния лидер, че той, Нашия Григор, може да го бие. И го направи. С гордост! Не си мислете, че напразно величаем това момче. Цял свят го сравняваше с Федерер, а ние тук ехидно се подсмихваме. Но пък и се надявахме да е факт.

Е, Григор показа, че мечтите ни може би са основателни. Че имаме един не просто обещаващ, а узрял за успехи тенисист. Трябва му може би още малко устойчивост, още малко физическа издръжливост, още малко шампионска психика. Той класата показа, че я има. И тогава не сърбите, а ние ще се радваме на световния номер едно.

Мечтите са живи. Благодарим ти, Гришо, че ги подхранваш! Давай смело напред, цяла България е с теб и те подкрепя!

Иван Опренов, съвместна публикация на Tennis24.bg и Sportni.bg