За авиацията и за тениса



21-05-2013 12:16 | Николай Драгиев

След броени дни започва Откритото първенство на Франция - ,,Ролан Гарос’’, турнир, който спокойно може да се счита за своеобразен световен шампионат  по тенис на червени кортове. Освен с настилката си, този турнир е уникален и с това, че е единственият от серията на Големия шлем, който носи името на определен човек. Човек, който дори не е бил пряко свързан с тениса, изявявал се е на съвсем различно поприще. Как обаче се стига до това, днес повечето хора да асоциират неговото име тъкмо с тенис надпреварата в Париж? Реших в навечерието на поредното издание на турнира, наред с множеството анализи и прогнози, свързани с основните фаворити, да ви припомня накратко биографията на тази несъмнено много интересна и пламенна личност.

Роден на 6 октомври 1888 г. на остров Реюнион, разположен в Индийския океан, Гарос мечтаел да стане пианист. Към 1905 г. пристига в Париж и започва да изучава класическа музика, но не му било писано да завърши обучението си. Причината за това бил първият досег на младия французин с авиацията, която по онова време била съвсем ново изобретение. Хората и преди се били издигали във въздуха, чрез балони или т. нар. аеростати, но едва през 1903 братята Райт осъществяват първия контролиран полет с летателен апарат с фиксирано крило. Ролан Гарос за пръв път зърнал самолет по време на въздушна демонстрация и мигновено решил да се посвети на летенето. Съдбоносен избор, който щял да доведе в крайна сметка до неговата гибел.

Оказало се, че французинът притежава необходимата смелост, усет и техническа компетентност, които му позволили бързо да усвои летенето. Между другото тъкмо смелостта била едно от най-важните качества за ранните авиатори, чиито самолети били немощни, нестабилни и подвластни на всеки полъх на вятъра.

Гарос бързо се превърнал в един от най-добрите пилоти на Франция и станал редовен участник в авиационни надпревари, като много популярната тогава Париж – Мадрид, както и в различни демонстративни полети. Най-голяма известност обаче, Ролан Гарос си спечелва с прелитането над Средиземно море, от Фруже във Франция до Бизерта в Тунис, през 1912 г. С този полет е поставен и рекорд за достигната  максимална височина – 4950 м. На следващата година Гарос се присъединява към Въздушния корпус на Френската армия и започва своето обучение за боен пилот.

В навечерието на Първата световна война, тактиката за водене на въздушен бой, била в съвсем начален стадий и малцина виждали особен потенциал в самолета, като средство за водене на военни действия. Първият глобален военен конфликт, обаче дал силен тласък на развитието на самолетите и към 1915 г.  и двете противостоящи страни разполагали с ново поколение летателни апарати – мощни, бързи и маневрени. Началото на войната заварва Гарос в твърде неловко положение – намирал се в Берлин, където посещавал школа за бойни пилоти.

Изправен пред опасността да бъде интерниран, което е почти равносилно на пленничество, още на следващата нощ с няколко литра откраднато гориво, запалва своя самолет и отлита към родината. Веднага след това бил зачислен към ескадрила MS 23, заедно с редица други известни френски пилоти. MS означавало, че въпросната ескадрила била оборудвана със самолети от типа Моран-Солние, едни от основните използвани от французите през Първата световна война.

По онова време пилотите се ползвали с изключителна популярност и на тях се гледало с възхищение и известна доза завист. Хората считали, че подобно на съвременни рицари, те участват в джентълменски дуели, реейки се със своите самолети високо над мизерията и калта на окопната война. Този романтичен образ нямал почти нищо общо с истината. Войната във въздуха била също толкова брутална и кръвопролитна, а средната продължителност на живота на пилотите, особено младите и неопитните, била твърде кратка. Авиаторите не разполагали с парашути или каквито и да било други обезопасителни средства, което означавало, че ако самолетът бъде поразен от вражески огън, гибелта на пилота е почти гарантирана.

Кариерата на Ролан Гарос, като боен пилот започнала обещаващо. Той става и първият, който намира макар и доста грубо, но все пак функционално решение на основния проблем, стоящ пред пилотите в началото на войната. Става въпрос за това, как да се стреля с картечниците, разположени пред пилотската кабина, без да се разруши витлото на самолета. Гарос просто монтирал дебели стоманени плоскости, които отразявали куршумите не успели да преминат през пропелера. С това ,,нововъведение” той успява да свали четири германски самолета, но все пак на 18 април 1915, късметът му изневерил и след като бил улучен, трябвало да направи принудително кацане в тила на германците. Самолетът му попаднал в ръцете на врага, а самият той изпратен в пленнически лагер, където прекарва цели 3 г. и прави няколко неуспешни опита за бягство.

В крайна сметка с негов сънародник успяват да се дегизират като германски офицери и се спасяват. След като се връща при своите, Гарос без никакво забавяне подновил летателната си кариера, макар и зрението му да е сериозно пострадало от пленничеството. За един боец  няма по-трагична участ от това,  след като е преминал през какви ли не премеждия и смъртни опасности, да загуби живота си малко преди края на войната, когато до победата остават броени дни. Точно такава била съдбата на Ролан Гарос. На 5 октомври 1918, ден преди да навърши 30, французинът влиза във въздушна схватка с германски самолет, пилотиран от Херман Хабиш. Германският летец също, както и Гарос, бил един от пионерите на авиацията в своята страна. Обхванат от пламъци френският самолет се разбил в близост до Вузие, градче в Ардените, убивайки и своя пилот. Така завършва животът на една енергична и будна личност, на един истински патриот.

Мнозина го наричат „ас”, но ако трябва да сме пределно точни, по онова време такъв можел да бъде пилот, свалил 5 противникови самолета, докато на сметката на французина имало 4.  Ролан Гарос е един от хилядите авиатори и милионите войници, загинали от двете страни по време на механизираната касапница, наречена Първа световна война. Много от жертвите са никому неизвестни и почиват в безименни могили, но името на Ролан Гарос е увековечено и днес е известно на целия свят.

И сега трябва да се върнем към тениса и по специално на поредицата от събития, довели до това шампионатът на Франция да носи името на Ролан Гарос. Каква е неговата връзка с този спорт, донесъл толкова много слава на Франция през годините? Оказва се, че тя не е голяма. Самият Ролан Гарос е бил запален почитател на ръгбито, игра, която до ден днешен е сред най-популярните във Франция и бил почетен член на един от водещите клубове – „Стад Франсе Пари”.

На спортната база на този клуб се провеждало и първенството на Франция по тенис, което от 1925 г. станало отворено и за чуждестранни играчи. Една от най-важните години за френския тенис, несъмнено е 1927, когато прочутите четирима мускетари – Анри Лакост, Жан Боротра, Жак Брюнон и Анри Коше изненадващо печелят купа ,,Дейвис’’, надигравайки отбора на САЩ при това като гост.

Според регламента на следващата година французите трябвало да бранят купата, като домакини. Било взето решение да се построи нов тенис център, където да се проведе мача реванш. За целта „Стад Франсе” отдава на френската тенис федерация площ от три хектара, където да бъде изградено съоръжението. Единственото условие на директора на базата, приятел от детинство на Ролан, било бъдещият тенис център да носи името на пилота, чиято биография, вече доста добре познаваме. Речено-сторено, за по-малко от година съоръжението било завършено и първият турнир, игран на него, бил шампионата на Франция, който вече се превърнал в едно от най-значимите тенис събития в света. Впоследствие ,,мускетарите’’ защитават купа ,,Дейвис’’ и започва период на доминация на френските тенисисти, продължил чак до средата на 30-те години.

Ето по този начин е осъществена връзката между тениса и авиацията. Сложено е началото на една велика традиция, която продължава до ден-днешен, а името на Ролан Гарос, човекът последвал мечтата си да се докосне до небето, се свързва неразривно с турнир номер едно на червени кортове.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg.

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Ролан Гарос
Категория: Голям Шлем
Място на провеждане: Париж, Франция
Настилка: Клей
Награден фонд:

Official Website | Livescore
Турнир: Lyon Open
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Лион, Франция
Настилка: Клей
Награден фонд: €651,865

Official Website | Livescore
Турнир: Geneva Open
Категория: ATP 250
Място на провеждане: Женева, Швейцария
Настилка: Клей
Награден фонд: €651,865

Official Website | Livescore
Други новини