Йежи Янович - когато упоритостта развива таланта правилно

Дори за начинаещ автор на фантастични романи би било трудно да предвиди какво ще се случи на "Ролан Гарос" пред 1989 г, когато на 17 години, 3 месеца и 20 дни Майкъл Ченг разбива всички рекорди за най-млад тенисист, спечелил титла от Големия шлем. Или когато на "Уимбълдън" през 2001 г. Горан Иванишевич става единственият играч в историята, спечелил турнир от шлема при участие с "уайлд кард".

В съвременния, изключително изискващ физически тенис изглежда немислимо да се случат подобни неща. Затова, когато играч, идващ от страна без нито един тревен корт, едва при второто си участие достигне полуфиналите на "Уимбълдън", при това в златната ера на Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри, заслужава достатъчно сериозно внимание. 

Само преди 13 месеца Йежи Янович никога не беше участвал в основната схема на турнир от Големия шлем. След успешна юношеска кариера с финали на US Open и "Ролан Гарос" 203-сантиметровият поляк неуспешно се луташе в квалификациите и едва от осмия път, в петата си година като професионалист съумя да ги преодолее. Той влезе в основната схема на миналогодишния "Уимбълдън", за да достигне до третия кръг.

Тогава Янович заемаше 136-ото място в световната ранглиста, а в края на сезона вече беше част от топ 26. В началото на ноември в Париж полякът направи изумителен дебют в турнирите от сериите "Мастърс", след като премина през квалификациите, а в основната схема победи Филип Колшрайбер, Марин Чилич, Анди Мъри, Янко Типсаревич и Жил Симон, преди да отстъпи във финала срещу Давид Ферер. 

22-годишният Янович без съмнение е най-бързо прогресиращият тенисист от нова вълна, включваща Милош Раонич, Григор Димитров, Бърнард Томич, Беноа Пер, Мартин Клижан и Рикардас Беранкис. С убийствен сервис и форхенд, много изчистен технически бекхенд, страхотно за неговия ръст придвижване по корта, стабилна игра от основната линия и голяма креативност полякът не само че започва да реализира своя потенциал, а вече е основен фактор във всеки един турнир, в който участва. Дори да бъде победен, това изисква изключителни усилия, включително за играчите от топ 10. Където без никакво съмнение много скоро той ще бъде. 

След победата над своя сънародник Лукаш Кубот Янович стана първият поляк, достигнал полуфиналите в турнир от Големия шлем. Безспорен е фактът, че той беше улеснен от сензационното отпадане на Федерер и Надал в тази част на схемата, но това по никакъв начин не може да омаловажи неговото постижение.

Още по-малко, че щом посредствени играчи като Серхий Стаховски и Стив Дарси отстраниха големите шампиони, защо това да не беше направил и самият Янович? В петък той ще се изправи срещу миналогодишния финалист Анди Мъри в спор за място на финала. Полякът вече си гарантира рекордното 17-о място в световната ранглиста и 400 000 паунда от наградния фонд - повече от половината пари, които е спечелил в кариерата си досега. 

"Не много отдавна аз играех в турнирите от сериите "Фючърс", така че знам колко труден е успехът. В тениса непрекъснато има възходи и падения, затова трябва да си способен да приемаш и победите, и загубите. За мен е важно да остана мотивиран и фокусиран върху целите си, да тренирам и да се усъвършенствам непрестанно. Ако работя здраво, аз знам, че резултатите няма да закъснеят. Не искам да играя естетически добре. Искам да бъда победител", сподели Янович в интервю за The Tennis Space. 

Полякът не е сред големите любимци на публиката. Още по-малко на своите съперници. Част от тях, сред които Жил Симон, споделят, че именно Янович е най-малко харесваният играч в професионалния тур. Гигантът от Лодз обаче едва ли се трогва от подобни мнения. Той нито се опитва да бъде любимец на феновете, нито иска да бъде приятел с всички. Неговата цел е една - да побеждава. 

Преди две години той все още нямаше нито един спонсор. Заемаше 221-ото място в ранглистата и дори се е налагало да спи в колата, защото не може да покрие разноските за хотел по време на турнирите. Неговите родители, Йежи и Анна, бивши професионални волейболисти, са били принудени да продадат своята малка верига спортни магазини, за да може той да се състезава. Преди 18 месеца Янович дори пропусна квалификациите на Australian Open, защото не можеше да си позволи самолетните билети. 

През май 2012 г., докато водещите играчи участват на мастърса в Рим, Янович печели титла от сериите "Чалънджър" в римската столица. Този турнир променя неговите перспективи като професионален играч. "Всичко се промени в Рим. Той победи трима играчи от топ 100 и остана верен на стила си през целия турнир. Всичко си дойде на мястото. Това беше като пробуждане за него и му вдъхна много увереност", споделя неговият треньор Ким Тиликанен в интервю за официалния сайт на ATP.

Месец по-късно Янович се представи отлично в своя дебют на турнир от шлема, като достигна трети кръг на "Уимбълдън", където отстъпи в петсетова драма срещу Флориан Майер. През август той за първи път участва в квалификациите на турнир от сериите "Мастърс" - в Синсинати, но не успя да влезе в основната схема.

Два месеца по-късно обаче полякът достига финала в Париж в дебютното си мастърс участие. Представянето му предизвиква истинска еуфория в Полша. Един от популярните полски рапъри му посвети песен, телевизионните микробуси блокираха улицата пред дома му в Лодз, а президентът Бронислав Коморовски се свърза лично с неговото семейство, за да ги поздрави за успеха.

"Едва когато направих няколко телевизионни интервюта след Париж разбрах какво съм постигнал. Винаги ще помня този турнир, защото това беше един онези редки случаи, когато просто правиш всичко правилно. Моята увереност растеше с всеки следващ мач - от квалификациите до финала. Сега винаги вярвам, че ако покажа най-доброто от себе си мога да победя всеки. Винаги излизам на корта с тази мисъл", казва още Янович. 

"Тогава просто му казах да излиза на корта и да се наслаждава на всеки един миг. Неговата игра беше непредсказуема, мощна, изпълнена с положителни емоции и самочувствие. Затова нямаше смисъл да поемам риска и да го карам да мисли твърде много за тактиката и за противниците, когато всичко зависеше от него. Той просто играеше толкова уникално и силно, че останалите играчи не знаеха какво да правят", добавя Тиликанен. 

Янович споделя, че Пийт Сампрас е човекът, който го е вдъхновил да се захване с тениса. В деня, в който легендарният американец обявява своето оттегляне, 12-годишният Янович бил толкова разстроен, че също решава да се откаже от спорта.

"В деня, в който той се отказа, казах на майка ми: "Какъв е смисълът да продължавам?" Отказах се. След това се завърнах. На тази възраст човек прави глупави неща. Сампрас ме вдъхнови да работя усилено, за да стана наистина добър играч. Но това, което съм днес, го постигнах благодарение на моите родители. Те инвестираха всичко в мен и аз непрекъснато исках да се трудя здраво, за да оправдая тяхната жертва", завършва Янович. 

Александър Иванов, "Дневник"