Шотландецът вече не е църковна мишка

Първия път, когато Анди Мъри застана зад масата за пресконференции на "Уимбълдън", той изглеждаше много разсеян. Беше като срамежливия приятел на църковна мишка. Говореше с писклив шотландски акцент, който дразнеше.

Очите му постоянно гледаха към треперещите ръце, с които той по-късно разля чаша вода. Говорейки пред камерите, Мъри гледаше към стените, може би да види изход, през който да се изниже.

Анди не искаше внимание на този ден през 2005 г. - дебютът му на "Уимбълдън". Тогава Мъри победи родения в Чикаго Джордж Бастъл, който играеше за Швейцария. Британските фенове на тениса веднага разбраха, че Анди е много надарен тенисист. Няколко дни по-късно той стигна трети кръг, където измъчи до край "машината" тогава Давид Налбандян от Аржентина. 

8 г. по-късно Мъри седна на същия стол, както по време на дебюта си. Гласът вече е възмъжал, но все още е леко дразнещ. Очите му обаче изразяват сигурност. Личи си, че Анди има цел. Пръстите му не треперят. Мъри не търси къде да избяга, иска и внимание. Микрофонът пред него пък му е толкова познат, колкото и ракетата.

Днес Анди Мъри вече е шампион! Световен шампион! Кралят на тревните кортове на "Уимбълдън". В следващите години определено ще повтаряме тези думи. 

Има и още нещо интересно. Мъри се държи като шампион. След брифинга Анди се отправи към залата за официалната вечеря. Той поздрави и тези, които вярваха в него, и тези, които се съмняваха, че той може да стъпи на трона. 

Какъв е изводът, който можем да направим след това постижение? Новак Джокович определено не игра най-добрия си тенис, не бе този велик сърбин, който не се предава. Но мачът ще бъде запомнен с виковете от публиката, драмата и, разбира се, с характера на Мъри.

За британците това ще е най-запомнящият се финал. Анди пропиля три шампионски точки, но феновете не се разочароваха. Те знаехме, че това е времето на Анди Мъри. 

Но това, което той направи в неделя, бе за бъдещето - за младите момчета, които все още не са нивото на Джокович, Рафа Надал и Федерер. Таланти като Йежи Яновиц, Бърнард Томич, Григор Димитров също могат да се възползват. Гледайки този мач, тези млади момчета вече могат да повярват, че един ден и те ще са кралете! 

Логичен е и въпросът - какво следва? Ако всичко е наред със здравето му, Анди със сигурност ще се бори отново да спечели титла от Големия Шлем. И да се надяваме, че това ще стане, защото иначе Великобритания ще трябва да чака още 77 години...

Кевин Мичъл, в. "Стандарт"