Щастливо лято

Ето, че отново по нашите географски ширини се настани любимият на мнозина сезон – лятото. Доказано е, че доброто настроение е пряко свързано със слънчевите лъчи, а освен това през този период повечето хора се отдават на заслужен отдих, било то на море или планина. За някои обаче това лято е по-специално и определено ще има с какво да се запомни. И докато ние няма с какво толкова да се похвалим, нито в спортно, нито в някакво друго отношение, във Великобритания например, имат сериозни поводи за радост.

Само преди няколко дни на бял свят се появи дългоочакваното ,,кралско бебе”, което ще носи гордото и славно име Джордж. Мнозина са склонни да подценяват и дори да гледат с насмешка на кралската институция във Великобритания, както и на съпътстващите я традиции. Ако се замислите обаче, сами ще установите нейното огромно историческо значение и символ, който представлява. Не случайно казват, че величието на тази страна се основава на три постамента – църквата, кралската институция и военноморския флот. Една от основните разлики между Великобритания и България е тази, че там има истинска аристокрация, елит, без който всяка държава е като дърво без корен. У нас аристокрацията и интелигенцията бяха обезглавени след 9 септември 1944, като резултатът от това е виден до ден днешен.

Освен гореспоменатото светло събитие, британската общественост, при това не само спортна, напълно заслужено посрещна с небивал възторг и ентусиазъм историческата титла на Анди Мъри на шампионата „Уимбълдън”.

Преди да отдадем заслуженото на Шотландския боец, нека все пак споделя какво ми направи впечатление на тазгодишния турнир. Несъмнено това бяха многото изненади и големият брой отказвания поради контузии в първата седмица на надпреварата. Винаги съм подозирал, че тревната настилка не е никак подходяща, дори опасна в условията на съвременния тенис, подчинен на силните удари и интензивното движение по корта. Е, сега вече съм напълно сигурен в това.

Въпреки уверенията на домакините, че всичко си е наред, видяхме как опитни и добре подготвени играчи не могат да се задържат на краката си. Нещата си дойдоха на мястото през втората седмица, когато настилката се поизтърка и сцеплението се подобри, само че много от фаворитите така и не успяха да стигнат до нея.

За втора поредна година Надал изтегли „късата клечка”, или иначе казано попадна на неудобен съперник, който точно в този ден изиграва мача на живота си. А знаем, че за испанеца първите дни на „Уимбълдън” са най-трудни – тревата е хлъзгава и движението затруднено.

Преди още да са стихнали коментарите след тази изненада, дойде истинският шок – загуба за Федерер във втори кръг! Нещо повече, Сергей Стаховски  победи седемкратния шампион в собствената му игра, с неговите средства, благодарение на превъзходен сервис и игра на мрежата. Дали това е началото на края за Федерер, дали неговата невероятна история, която започна от същия този корт, не приключи онази вечер, пак на него? Иска ми се да вярвам, че не е така, но това поражение на Маестрото ясно показа, че дори и той е подвластен на неумолимия ход на времето, дори и той не може да печели вечно, било то и на „Уимбълдън”. 

За съжаление нашата първа ракета при мъжете, също стана жертва на хлъзгавата трева в първите дни на турнира. Разбира се това не бива да бъде изтъквано, като оправдание, но Григор Димитров определено не се чувстваше комфортно в мача срещу Грега Жемля. Това бе една от онези срещи, които просто трябва да бъдат спечелени, без да се блести, но да се продължи напред. Димитров беше много близо до победата, но за съжаление отново беше пропусната добра възможност за участие най-малко в трети кръг. Всъщност резултатите на Григор през тази година са на път да затвърдят моята теория, че един изключително техничен и интелигентен играч като него, се чувства най-добре на червени кортове, настилката, на която записа най-добрите си резултати до момента през годината.

Но да се върнем към Анди Мъри. Едва ли ще сгреша, ако кажа, че първата стъпка към спечелването на титлата, беше златния олимпийски медал, завоюван миналото лято на кортовете на „Ол Инглънд Клъб”. Малко по-късно дойде и дългоочакваният първи трофей в турнир от Големия Шлем, несъмнено крайъгълен камък в кариерата на Мъри. Но спечелването на  „Уимбълдън” е нещо съвсем различно. Решението на Анди да пропусне „Ролан Гарос” и да се съсредоточи върху подготовката си за сезона на трева, се оказа изключително мъдро. Победата му на турнира ,,Куинс” беше перфектна загрявка и извор на самочувствие преди голямото изпитание.

Всъщност според мен, чисто технически Мъри бе „узрял” за купата от „Уимбълдън” още преди година, но комбинацията от голямото напрежение и класата на Федерер не му позволиха да осъществи мечтата си. Тъкмо напрежението и желанието да се оправдаят големите очаквания са най-големите препятствия в подобни моменти.  Никъде не е казано обаче, че постигането на такава голяма цел и осигуряването на място в историята е лесна задача.

Кои все пак бяха решаващите фактори позволили на Мъри да изпълни заветната цел? Бих казал, че на първо място това е изключително стабилната игра от основна линия, съчетана с първокласни ретури, елемент в който заедно с Джокович се открояват сред лидерите в мъжкия тенис. В последните няколко години Мъри се доказа и като един от най-издръжливите и добре подготвени във физическо отношение играчи. И, разбира се, мощен и точен сервис, осигуряващ лесно спечелване на повечето сервис геймове и отразяване на точките за пробив, когато все пак се стигне до такива. Притежавайки всички тези качества и с подкрепата на цяла една нация, Анди Мъри съвсем заслужено и закономерно спечели безценния трофей, на който е написано: ,,Световен шампион на тревна настилка”.

Може би за мнозина бе изненадващо, че най-трудният мач се оказа четвътфиналът срещу Фернандо Вердаско, който дори поведе с два на нула сета и на централния корт се прокрадна призракът на провала. Сещам се за един от най-славните епизоди в историята на Великобритания – морската битка при Трафалгар. Тогава през 1805 г. Британският кралски флот влиза в решителен сблъсък  с превъзхождащата го по численост френска армада. Малко преди да започне сражението, великият адмирал Нелсън, един от най-прославените герои на острова, се обръща към своите офицери и простичко им казва: ,,Господа, сега Англия очаква всеки да изпълни своя дълг”. Подобна беше и ситуацията онзи следобед, когато зрителите на централния корт и милионите пред телевизионните екрани бяха затаили дъх. Мъри стори необходимото и реализира впечатляващ обрат, оправдавайки по този начин големите очаквания на своите сънародници. Разбира се, до известна степен изненадващ беше и начинът, по който Мъри се разправи с определяния като фаворит Джокович в мача за титлата. Но сигурен съм, през следващите 2-3 години ще видим още много финали на турнири от Големия шлем между тези двама играчи.

В заключение бих казал, че все пак съдбата си знае работата, и в природата винаги има равновесие. Какво имам пред вид? Както сигурно знаете, детството на Анди Мъри е белязано от един болезнен и крайно трагичен инцидент. Става въпрос за т. нар. клане в Дънблейн – родния град на шотландеца. 13 март 1996 г. се оказва черна дата не само за въпросния град, но и за Обединеното кралство изобщо, както и за онези, които вярват в доброто начало във всеки човек.  Бившият магазинер Томас Хамилтън, въоръжен с четири законно притежавани пистолета и пълен сак с муниции, открива  стрелба в местното училище. Жертви стават 16 деца и една учителка, която безуспешно се опитва да ги предпази. Анди Мъри се оказва в самия център на кървавата баня, но някак си успява да се предпази от куршумите и се отървава без драскотина. Много често хора, оцелели при подобни екстремни ситуации, при близки срещи със смъртта, в последствие успяват да постигнат нещо ценно, нещо значимо и по този начин да се реваншират за предоставения им шанс да живеят. И ето, че Анди наистина направи нещо необикновено, което му осигури място в историята на тениса и го нареди сред най-великите британски спортисти  като сър Стивън Редгрейв, сър Боби Чарлтън и  лорд Себастиан Коу.

Някои веднага започнаха да пресмятат колко десетки милиони ще спечели Мъри благодарение  на триумфа на „Уимбълдън”. Според мен обаче, това е едно от малкото неща, които не могат да се измерят с пари. Сигурен съм, че Мъри е осъзнал истинското значение и стойност на своя триумф, когато се завърна в родния си град, няколко дни след финала. Неподправената радост, заслужената гордост и вълната от ентусиазъм, заляла млади и стари е нещото, което е наистина безценно.

Лятото е все още в разгара си, а след няколко седмици започва и последният за годината турнир от Шлема – Откритото първенство на САЩ. Не е необходимо да си кой знае какъв експерт, за да се досетиш, че Мъри ще бъде един от двамата големи фаворити в Ню Йорк и ще се бори да защити титлата си. За нас остава да видим как ще се развие съперничеството му с Джокович, ще се намеси ли Надал в битката за титлата, или пък Маестрото ще нанесе изненадващ удар в края на сезона. А защо да не видим и разместване на пластовете, в което главна роля играе нашият Григор Димитров? 

Николай Драгиев, „Евроспорт”, специално за Tennis24.bg.