Тенис по американски



19-08-2013 00:52 | Николай Драгиев

Както добре знаем всяко нещо си има край, а тази максима особено силно важи за хубавите неща. Макар че все още слънцето щедро отдава своята топлина, вече безпогрешно може да се долови полъхът на есента. Любителите на тениса свързват този период от годината с последния турнир от Големия шлем – Откритото първенство на САЩ.  Въпреки че Щатите са сравнително млада държава, тази спортна надпревара може да се похвали с дълга и славна история. Всъщност само едно друго ежегодно спортно събитие в Америка – легендарното конно надпрепускване в Кентъки, се провежда по-отдавна. Дълъг път е извървян, за да се стигне до днешния силно комерсиален, но и много атрактивен турнир.

Началото е положено през 1881 г. или само три години след първото издание на „Уимбълдън”. Първоначално състезанието се състояло в Нюпорт и имало статут на Национален шампионат, с регламент съвсем различен от онова, което познаваме днес – тенисистът, спечелил купата, автоматично си осигурявал право на участие във финала на следващата година. По онова време, и в началото на ХХ век, доминирали играчи като Ричард Сиърс, Бил Ларнд  и легендарният Бил Тилдън, които прибират по седем титли от надпреварата. Самият турнир се провеждал на различни места – освен в Нюпорт, се играл също във Форест Хилс, предградие на Ню Йорк и дори Филаделфия, в периода 1921 – 1923 г.

Причината за това е, че участниците били разединени в своето виждане кое е най-подходящото място да домакинства шампионата постоянно. Чак през 1978 г. турнирът се настанява трайно на Националния тенис център, който познаваме, носещ в момента името на една от легендите в американския тенис – Били Джийн Кинг. Както и останалите турнири от Големия шлем, без „Ролан Гарос”, така и първенството на САЩ се е провеждало на тревна настилка.

Tова продължава до 1975, когато става ясно, че тревата не е много подходяща за съвременния тенис и домакините решават да изберат друга настилка. По време на този преходен период, преди да се премине на твърди кортове, три издания се провеждат на зелен клей. По-късно Джими Конърс става автор на рекорд, който очевидно никога няма да бъде подобрен – печели шампионата на три различни покрития.

Днес Откритото първенство на САЩ е известно с това, че предлага най-голям награден фонд и е единственият турнир от Шлема, в който се играе тайбрек в заключителния сет и при мъжете, и при жените. Всъщност определението ,,най” може да се използва доста често, когато става въпрос за това спортно събитие. Тук може да откриете и най-големия тенис стадион в света – централния корт ,,Артър Аш стейдиъм” завършен през 1997 г., с невероятните 22 500 седящи места. Напълно ненужно според мен, но американците обичат мащабните изпълнения, както и това да бъдат уникални във всяко отношение. Това съоръжение не притежава обаянието и атмосферата, както и съпътстващата история,  характерна за централния корт на „Уимбълдън” или „Ролан Гарос”, но със сигурност за тенисистите е истинско преживяване да играят на него.

Домакините са ненадминати и в още едно нещо – превръщането на подобни спортни събития в истинки спектакъл за зрителите и извличането на максимална печалба в същото време. В зависимост от вкусовете думата ,,спектакъл” може да се замени и с ,,цирк”. Музикална програма, танци, фойерверки  и какви ли не други увеселения съпътстват провеждането на мачовете от вечерната сесия. На церемонията по откриването участват известни изпълнители, като наскоро стана ясно, че на тазгодишното издание ще пее четирикратният носител на награда ,,Грами” Лени Кравиц. Стотици ресторанти, павилиони за сувенири и магазини очакват зрителитер готови да похарчат някой и друг долар допълнително.

Да, на US Open всичко е подчинено на печалбата, дори и програмата, по която се провеждат мачовете, което все по-често в последните години започна да предизвиква недоволство сред играчите. Става въпрос за т. нар. „супер събота”, в която се играе финалът при жените и полуфиналите при мъжете. Това е чудесно за местните телевизионни канали, които предават турнира, но не и за тенисистите, които трябва за период от 24 часа да изиграят двата най-важни мача без почивка. Друг въпрос е, че в последните пет години мъжкият финал се играе в понеделник заради неблагоприятните метеорологични условия.

,,Тук всички мислят само за пари”, бе заявил Рафаел Надал, един от малкото топиграчи, които не се колебаят да говорят онова, което наистина мислят. Повод за недоволството му тогава бяха неуредиците в програмата, предизвикани от лошото време. Чисто технически, спечелването на трофея в Ню Йорк, е изключително трудно заради променливите метеорологични условия. Само за няколко дни може да видим редуване на горещо и влажно време, силен вятър, и проливни дъждове. Точно поради тази причина организаторите в последно време бяха често критикувани заради липсата на поне един закрит корт, където да се играе, когато времето се развали.

Не става въпрос само за дъжда, в последните няколко години точно в заключителните дни на надпреварата духаше почти ураганен вятър, който не позволяваше да се играе нормален тенис, а кой има полза от това да гледа най-добрите играчи да се мъчат да уцелят центъра на ракетата? Все пак наскоро бе оповестено, че в рамките на предстоящата модернизация на комплекса на стойност половин милиард долара, ще бъде изграден покрив над грандиозния централен корт. Огромна крачка в правилната посока, но едва ли съоръжението ще бъде завършено преди 2016 г.

Какво можем да очакваме от тазгодишното издание на турнира, кои са големите фаворити? Струва ми се, че този път при мъжете има поне петима състезатели с реални шансове да се сдобият с титлата и баснословната парична премия, която се присъжда на шампиона. От ,,пол позишън”, разбира се ще започнат своята офанзива Новак Джокович и Анди Мъри, тенисистите, които спориха на финала през миналата година, играчи доказали своето майсторство на тази настилка и при тези условия. Двамата не се представиха по най-добрия начин на подготвителните турнири в Монреал и Синсинати, но това не означава, че няма да бъдат готови за Голямата ябълка. Разбира се, Мъри ще бъде поставен под известен натиск, не само заради това, че самият той вече вдигна летвата страшно много, но и защото е необходимо да се защитят точките от 2012 г.

Не по-малки изглеждат и шансовете на Надал, който направи феноменално завръщане през тази година и играе превъзходно не само на червено, но и на твърди кортове. Въпреки че този сезон резултатите на Федерер са неубедителни, петкратният шампион в Ню Йорк, не може да не бъде причислен към топ-фаворитите. Експериментът на швейцареца с новата ракета се оказа неуспешен и Федерер най-вероятно ще използва стандартната си за първенството. Извън тази група, трябва да следим внимателно Хуан Мартин дел Потро, шампион от 2009, и Томаш Бердих, играч с огромен потенциал и силни оръжия за игра на бързи, твърди кортове. Естествено, не бих пропуснал и Цонга, но за съжаление наскоро французинът обяви, че не е в състояние да играе заради контузията, получена на „Уимбълдън”.

Тазгодишният US Open ще бъде изключително важен и за нашите представители в надпреварата – Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Надявам се, че най сетне ще видим дългоочаквания пробив на нашето момче в турнири от Шлема, като за мен това означава влизане във  втората седмица, или участие в четвърти кръг. Точно до тази фаза на състезанието достигна миналата година Цвети и сега ще бъде много важно да се защитят спечелените точки. В противен случай има опасност пловдивчанката да се срути в ранглистата и да бъде заплашена от изпадане от първата стотица към края на годината.

И накрая ви предлагам някои от най-интересните статистически факти, свързани с Откритото първенство на САЩ от началото на ,,откритата ера” в тениса.

Най.много титли на сингъл
Мъже: Роджър Федерер – 5,  Пийт Сампрас – 5, Джими Конърс – 5, Иван Лендъл – 4, Джон МакЕнроу – 4.
Жени: Крис Евърт – 6, Щефи Граф – 5, Серина Уилямс – 4, Мартина Навратилова – 4.

Най-много спечелени мачове
Мъже: Джими Конърс – 98, Андре Агаси – 79, Иван Лендъл 73, Пийт Сампрас – 71.
Жени: Крис Евърт – 101. Мартина Навратилова – 89, Щефи Граф – 73, Серина Уилямс – 65.

Най-много участия
Мъже: Джими Конърс – 22, Андре Агаси – 21, Майкъл Ченг – 17.
Жени: Мартина Навратилова – 21, Еми Фрейзър – 20, Крис Евърт – 19.
Най-млад шампион при мъжете Пийт Сампрас – 19 г. 28 дни през 1990 г.
Най-възрастен шампион при мъжете – Кен Розуел – 35 г. 10 месеца през 1970 г.
Най-млада шампионка при жените – Трейси Остин – 16 г. 9 месеца през 1979 г.
Най-възрастна шампионка при жените – Маргарет Корт – 31 г. 1 месец през 1973 г.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg

_____
 

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Турнир: Australian Open
Категория: Голям Шлем
Място на провеждане: Мелбърн, Австралия
Настилка: Твърда
Награден фонд: $ 49 100 000

Official Website | Livescore
Други новини