Падението на Цвети

Изминаха 303 дни откакто Цвети Пиронкова ми донесе радост за последно (изключвам Уимбълдън 2013). Няма да забравя онази победа над китайката Цзе Чжън на старта на Турнира на шампионките в края на месец октомври миналата година в зала „Арена Армеец“. Не толкова заради името на съперничката, ще ме разберете. Дори цялостното представяне в проявата не може да бъде определено като добро. В конкретния мач обаче имаше драма, обрат, сълзи от щастие – всичко това пред родна публика…

Да се върнем малко назад във времето. Цветана Пиронкова е родена 13 септември 1987 г. в Пловдив. Пътят й към големия тенис е свързан с много лишения на цялото й семейство. Дядото Енчо, един от най-големите български художници, е продавал от своите картини, за да я подпомогне. Другият дядо - Никола Чинков, финансира участията на внучката по турнири, като продава парцели и гори в Родопите.

Цвети тренира под ръководството на своя баща – Кирил Енчев. Дебютира в турнирите на ITF преди 11 години, когато достига финал в Букурещ и печели във Волос. През 2003 г. печели още три турнира. Следващата пък е една от успешните за Пиронкова, след като става част от отбора ни за Фед Къп. Прави дебют в топ 100 през 2005 г.

За да дойде Уимбълдън през 2010 г. Представянето й на британска земя предизвика истински отзвук и донесе много щастие, както на нея самата, така и на родните фенове. Полуфинал в най-стария тенис турнир в историята – гарниран с победа над втората в света тогава Винъс Уилямс. По-малко известен факт е, че в предната си среща Цвети отстранява шампионката от 2013 г., Марион Бартоли, с чиста победа в два сета.

Истинското разочарование в представянето на Цвети дойде през 2013 г. Няма защо да й се сърдим. От 2005 г. тя е неизменна част от топ 100 в класацията на WTA. Силното й представяне във времето до сега й носят над 2 млн. и 600 хил. долара. След загубата в първи кръг на US Open от Алисън Риске тя падна с нови 30 места в ранглистата до номер 96. До края на турнира може да изпадне и от топ 100.

От началото на годината Пиронкова е записала 14 загуби още в първия кръг на турнирите, в които участва. На фона на едва 10 победи – три от тях последователни на Уимбълдън 2013, където отпада в осминафинал от Радванска. Началото на годината не предвещава такова фиаско, поне след първия турнир в Хобарт, Австралия, където Цвети записва 2 победи. Следва серия от 7 поредни загуби в първия кръг – Australian Open, Париж, Доха, Дубай, Индиан Уелс, Маями и Катовице…

Каръкът е счупен на африканска земя – в Мароко Пиронкова записва една победа, като побеждава Каролина Плишкова (Чехия) със 7:5, 6:1, но във втори кръг отпада. За да се завърти отново омагьосаният кръг и да последват нови четири загуби в първи кръг (донякъде разбираемо, с оглед на съперничките) – Агниешка Радванска, Йелена Янкович, Слоун Стивънс и Йожени Бушар. Но пък от друга страна нали именно с победи срещу силни опонентки най-добре може да се свери часовникът? В единственото си участие на двойки през 2013 г. – по време на тазгодишния Уимбълдън, в тандем с белгийката Янина Викмайер, Пиронкова записва една победа.

Специалистите посочват няколко причини за спада в играта на пловдивчанката – липсата на силен форхенд, слабост когато трябва да затвори бързо сет, психика, също и това, че тренира с баща си. За съвместната си работа Кирил Пиронков споделя, че винаги я е оставял да твори. Убеден е, че ако форхендът й поне малко прилича на бекхенда, то титлите не биха закъснели.

Лично според мен човек може да извлече позитивното и от най-безнадеждната ситуация. Ако се замислим в перспектива, през следващата година Цвети няма да има почти никакви точки за защитаване и може отново да я видим да трупа победи. От друга страна младите надежди на България чукат на вратата на славата – в топ 1000 на WTA може да открием имената на още 11 момичета, които са гладни за успехи. И съм сигурен, че много от тях ще постигнат пробив нагоре. Ако мога да перифразирам Кубрат Пулев – вярвам, че ще го постигнат, защото са българки!

от Калин Дацов © 2013 RE:SPORT