Какво е талантът?

След поражението на Григор Димитров от Жоао Соуса в първи кръг на US Open мой приятел се обърна към "Фейсбук", за да попита кога и дали изобщо, "малкият Федерер" ще направи своя голям пробив? Някои веднага му отвърнаха, че младият българин е толкова талантлив, че няма начин рано или късно да не влезе в Топ 5.

Но какво, в края на краищата, е талантът? Мислим си, че го разпознаваме, когато го видим: рядката способност да четеш играта на противника, мигновена преценка на вариантите ти в дадена ситуация и изпълнение на избрания удар с голяма прецизност и устрем. Той включва "визия", способността да "виждаш" нещата, които са невидими за останалите, и "ръце" - сръчността, необходима за да се възползваш. Талантът e инстинктивен, вроден.

Роджър Федерер, с когото сравнят Григор, отдавна е считан за самото превъплъщение на тенис таланта. Със своите дълги коси и загадъчно поведение, Роджър е за тениса това, което е Байрон за романтичната поезия. Гений, чиито неустоим начин на игра сякаш е израз на неговата богата душа. “

Само си помислете колко пъти, подобно на самия Господ, швейцарецът е бил обличан в световно почитание: "All heil King Roger!". И ако това ви звучи прекалено, спомнете си, че през 2010 година Федерер бе избран за личността, на която хората имат най-голямо доверие, изпреварвайки папата, Далай Лама и на едно ниво с Нелсън Мандела.

Сега вземете Анди Мъри - тебеширът, сравнен със сиренето Федерер. Разрошената му коса и постоянното мърморене на корта са прекалено "човешки", за да привличат подобна възторжена възхвала. Докато Федерер изведнъж скочи на небосклона на славата с разгрома над Марк Филипусис на финала на Уимбълдън през 2003 година, Анди Мъри правеше малки, колебливи и постепенни стъпки към величието. Когато гледаш форхендите по диагонала на Мъри, не виждаш "суровия талант", а стотици часове тренировки, направили тази игра възможна.

С други думи, Мъри изглежда "произведен", а Федерер безупречно замислен.

Разбира се, преувеличавам своята теза. Всеки тенис фен знае, че зад блясъка на Федерер също се крият хиляди тренировки, а всеки който помни дебюта на Мъри през 2005 година е наясно, че британецът притежава изобилие от талант.

Забележително е, че колкото и много доказателства да се прилагат, че трудът и постоянството са дори по-важни от генетиката в спортните или академичните постижения, ние продължаваме да вярваме и да се самоубеждаваме, че само талантът определя съдбата ни. Ние сме по-скоро като 70% от американците, които вярват, че ще постигнат своята "американска мечта", въпреки че общественото им става все по-неравно и йерархично.

Защо, тогава, идеята за "таланта" толкова много ни човърка? В едно общество, отгледано в истории за хора, чиито триумф е дошъл въпреки всички прогнози и очаквания, може би идеята, че притежавайки изключителен талант, независимо от обстоятелствата на пътя ни, ние ще се надделеем.

Както големият руски радикал Александър Херцен е казал: "Когато няма път... гениите ще го изкопаят". На практика обаче, привързаността към тази теория ни прави заложници на наследствеността и генетиката, а не на обществото и реалните процеси. 

Това, което знаем със сигурност е, че сляпата вяра във върховенството на таланта затруднява и пречи на нашето представяне. Дете, на което е втълпено преди състезание, че е по-талантливо се представя по-зле, отколкото свои връстници, които са хвалени заради техните усилия.

Автор: Камерън Джонстън, TheTennisSpace.com
Превод: Николай Драганов, Tennis24.bg