Ипотека пратила Григор Димитров на първия турнир

"Домът е моята крепост" - това е онази популярна максима, която важи в пълна степен за семейството на най-успешния ни спортист Григор Димитров. В редките моменти, когато са заедно, баща, майка и син, са като едно цяло. Личният им живот е абсолютно табу. По кръчмите не можеш да ги срещнеш, много повече предпочитат домашния уют.

И са като бранд за дисциплина - и в ежедневието, и на работните си места: таткото Митко Господинов като треньор по тенис в Спортното училище в Хасково, майката Мария - като учител по физкултура в местната езикова гимназия, а Григор - на кортовете по света.

Зад блясъка и известността обаче преди насочените прожектори и екзалтираните фенки, преди елките на завистниците, пресмятащи поредната заработена от Гришо хилядарка от турнир, стои друго. И то е: стотици часове труд, лишения за семейството, препятствия и много упоритост. Упоритост, присъща само на безкрайно дисциплинирани хора, каквито могат да са спортистите, и за хора, за които житейското верую е "Целите са номер 1, а не парите".

Ако пред малкия екран гордо вдигнатата купа над главата на 22-годишния Гришо в Стокхолм изглежда суперлъскава и буди завист, сигурно малцина си дават сметка, че до този звезден час пътят е доста трънлив за високото къдрокосо момче от Хасково.

Преди да стигне до големи тенис, родителите на Григор са неизменно до него. Признават, че никога не са имали амбицията да го правят тенисист. Интересът към спорта Григор проявява с онзи детски ентусиазъм, който кара всяко семейство да изпитва радост от това, че малкият бързо е открил таланта си. 

Димитров е край корта отпреди дори да се помни. Майка му Мария го води на откритата тенис база в парк Кенана край родния град с количката, за да убие времето. Така че Гришо буквално е раснал пропорционално с размера на ракетите си.

Започва да тренира по-сериозно, когато е на 5 години, в първата група на баща си - неговия пръв треньор. Тогава го пускат на кортовете, за да озаптят буйния му характер. Григор бил главен пакостник дори и в детската градина. Дори има случай като малък, при който избягал от детската градина
а после невинното детско обяснение за това било, че го е сторил, за да купи вестник на майка си и да я зарадва.

С напредъка на възрастта му и първите сигнали, че ще е многообещаващ тенисист, домът на Гришо е прекроен в своеобразна спортна площадка. В коридора се играе футбол на малки вратички. На кухненската маса, преградена с книги, семейството си устройва турнири по тенис на маса, за да може през зимата Григор да тренира рефлексите си, а в една от стаите е монтиран баскетболен кош. По това време идол на младия тенисист е Марат Сафин.

В стаята му на лавицата, редом до медалите и купите, стоят и снимките на любимеца му. Харесва го като поведение на корта и извън него, и се опитва да се учи от именития тенисист: тогава дори не подозира, че един ден ще прехвърля тези мрежи, на които идолът му е печелил куп победи.

Въпреки че като дете Григор има всичко, което може да си пожелае, той знае от малък, че за да получиш, трябва да дадеш. Цената на юношеския велосипед например е обещанието пред баща му, че ще стане европейски шампион при юношите. Удържа на думата си за титлата, а баща му на своята за колелото.

Пробивът за Гришо започва, когато е на 12. Тогава той печели първия си международен турнир - неофициалното открито първенство на Франция. Налице са и първите прогнози на тенис спецовете, че го чака бляскава кариера.

Наблюдавайки играта му на твърда настилка, френските тенис специалисти подпитали баща му каква специална техника е разработил за тази стабилна позиция. Митко Димитров им отговорил простичко: "Понеже нямаме закрита база, през зимата тренираме на дъсченото покритие в залата на хандбалистите". Предвид качествата на Григор, първоначално французите приели обяснението на треньора му като шега.

През 2005 г. Григор за малко не зарязал тениса завинаги. На турнир в Холандия отпаднал още в първия кръг и в отчаянието си изпратил sms на баща си. "От мен нищо не става, аз съм един лигльо". В крайна сметка баща му успял да го вразуми.

И за добро. Предстои следващото голямо постижение на Григор - три години по-късно 17-годишният хасковлия направо отвя конкуренцията и от 9-о място в основната схема спечели титлата от Големия шлем Уимбълдън 2008 при младежите. Спечели си и определението "Детето чудо на световния тенис". Григор Димитров е първият българин с титла от Големия шлем при юношите.

Под строгия поглед на баща си обаче и тази слава не успя да го замае. Още докато се отърси от хвалебствията за големия покорен връх, му се наложи да залегне над уроците. Измежду туровете в тениса Гришо успя да си вземе всички изпити в хасковското спортно училище "Стефан Караджа", където завърши по индивидуална програма "Спортен мениджмънт".

Като много характерна черта на семейството близките им приятели посочват, че никога не мрънкат, никога не се оплакват, никога не се предават. Въпреки трудните години, когато за да има средства за Гришо, помагат и бабите, и дядовците. Получават голяма подкрепа и от приятеля си Митко Язаджиев, който живее в САЩ. Той подарява първите маратонки за тенис на Гришо.

Приближени до семейството преди години дори разказаха, че се е налагало да ипотекират колата си, за да изпратят Григор на турнир. И до днес семейството не прави драма от това, че има важни дати във фамилния им календар, като рождените дни например, на които не са заедно тримата. Свикнали са заради честите пътувания и строгите графици през годините с тенис ангажиментите на Гришо.

Казват, че винаги е празник, когато успеят да се съберат.

Красимира Славова, в. "Стандарт"