Толкова добър ли беше сезонът за Рафа?

Ако сте привърженик на Рафаел Надал, вероятно няма да харесате този коментар. На първо място, моите искрени поздравления към испанеца за забележителното му завръщане под №1. През миналия февруари изглеждаше много по-вероятно той да напусне Топ 5, отколкото да се завърне под №1.

Въз основа на сериозността, или на това колко тежка изглеждаше контузията в коляното му, която го извади от игра за седем месеца, трудно някой можеше да си представи, че Рафа ще се завърне с такава ярост и ще направи такъв фурор, изглеждайки невъобразимо свеж.

Надал завладя отново любимия си червен клей, но за повечето от нас голямата изненада бе представянето му на твърди кортове. Покачен на боледуващите си колене, Матадора спечели Индиан Уелс, а след това обра титлите в Канада, Синсинати и разбира се US Open, който остана и последният му трофей.

Е, как успя да го направи? След период от 30 месеца без титла на твърди кортове, откъде се появи тази внезапна циментова мощ?

Нека започна с това, че Рафа показа фантастичен тенис. Не може да се отрече, че спечели мачовете, които трябваше и победи момчета от другата страна на мрежата. Това е просто. Игра с повече агресия и мотивация, отколкото може би някога го е правил на твърди кортове и това се изплати в негова полза.

(ОК, ако сте фенове на Надал, може би трябва да спрете да четете тук)

Има още един фактор. Надал имаше късмет. Наистина голям, голям късмет.

Днес във всички видове спорт, а и в живота, винаги има елемент на късмет в играта. Това е факт. В случая на Рафа, обаче, сезонът беше извънредно щастлив - сякаш боговете на тениса му се реваншираха за пропуснатата половина от сезон 2012. Успял да усети това послание на съдбата, Надал се възползва от страхотните жребии и мимолетното представяне на противниците си.

Първо, Новак Джокович сякаш беше на разходка, докато Надал громеше през март. Къде беше Ноле по време на Индиан Уелс и Маями? Затъваше, ето къде. Сърбинът летеше високо след победите в Дубай и Australian Open и сякаш турът беше негов (въпреки че Надал го нямаше в Мелбърн - късмет, Новак?). Но при завръщането му в САЩ за двата "Мастърс" турнира нещо не беше наред. И наистина, независимо каква бе причината, играта му така и не се получаваше преди турнирите след US Open, след неговия годеж.

Зная, че това е слаб аргумент, но Джокович просто не беше същият Джокович в средата на сезона. Ако беше той, вярвам щеше да спечели поне един от четирите северноамерикански "Мастърс"-а. Той обаче направи сезон, в който остана пет пълни месеца в без трофей. Да, тази загуба в Париж от Надал може би го отчая през лятото, но Рафа не беше фактор за Новак през март.

Междувременно, двамата други съперници на Рафа - Роджър Федерер и Анди Мъри също имаха своите не-Рафа проблеми. Дори в най-силните си дни, Роджър винаги е страдал срещу испанеца. Сега, когато швейцарецът прехвърли 30-те, нещата са почти несравними. Двете легенди все още предизвикат страхотен интерес и осигуряват заглавия на медиите, но стига мачът да не е в зала, победителят е почти предрешен. Годините на Роджър продължават да растат, а играта му изчезва пред очите му. Рафа вече едва ли трябва да приема Роджър като истински реална заплаха. За съжаление мисля, че тези дни отминаха.

Мъри, когато бих поставил на второ място след Джокович на твърди кортове, стига да е здрав, наистина е човек, който може да нарани Надал. Анди е спечелил четири от последните им седем мача на хард. Шотландецът обаче преживя доста тежки дни заради проблемите си в гърба, които според мен стопираха възхода му след невероятния триумф на Уимбълдън.

Друг човек, който може да изпоти Рафа е Жо-Вилфред Цонга, но контузия в коляното торпилира надежди му за силен хард сезон. Големият тласък тази година дойде от Хуан Мартин дел Потро. Опасният аржентинец поведе на Рафа на финала на Индиан Уелс, но позволи да бъде разстроен и изпусна титлата. Шест месеца по-късно, Дел По взе своя реванш в Шанхай.

Ако изглежда сякаш атакувам Надал - да, така е. Той е човекът на сегашния момент, той е на пиедестала, което го прави лесна мишена. Използвал съм аргумента за "слабата ера" и преди по отношение на други момчета.

Просто мисля, че сезонът на Надал на твърди кортове може да бъде обобщен така: Джокович игра ужасно, Мъри беше контузен, Цонга беше контузен, Федерер стар, а Дел Потро избегнат. Какво остана? Томаш Бердих? Нека погледнем към четирите големи титли на Рафа на твърди кортове:

Индиан Уелс: Гулбис не си повярва, Федерер имаше контузия в гърба, Рафа игра добре, за да победи Бердих, но Дел Потро трябваше да затвори мача, водейки със сет и пробив. Поздравления за Надал за тази победи, все пак, наистина вложи много усилия при дебюта си на твърди кортове за сезона.

Канада: Рафа успя да победи играещия далеч от своите стандарти Джокович в три сета, а иначе успя да се възползва от отличен жребий, чиято кулминация бе мач срещу претоварения Раонич.

Синсинати: Още един отличен жребий, който му изпрати Джон Иснър на финала. Рафа победи Бердих и Федерер, но като цяло не беше особено впечатляващ резултат.

US Open: От своите седем мача, Рафа срещна само двама представители на Топ 20. Слабият психически Ришар Гаске на полуфиналите и Новак Джокович на финала. Поздравления към Надал за тази победа - безспорно най-добрата му за сезона, но играта на Новак беше разпокъсана по време на целия турнир.

През есента резултатите на Рафа на твърди кортове най-накрая се нормализираха. Джокович и Дел Потро натиснаха газта, което продължи до последните седмици на сезона, оставяйки Рафа в опит да намери правилните ходове в зала още веднъж. Надал игра добре в Лондон, но отново имаше невероятен късмет при жребия - умореният Давид Ферер, дебютантът Вавринка и Томаш Бердих.

Дори на клей, Джокович успя да победи Надал в Монте Карло, а в полуфинала на "Ролан Гарос" мачът бе решен от знаменит пети сет. Надал все още е Краля на клея, но може би виждаме някакви пукнатини? Сезон 2013 беше най-добрият за Рафа на твърди кортове, това е вярно. Не е ли странно обаче, че той далеч не беше неговият най-добър сезон на клей?

Въпреки всичко казано, разбира се, може да бъде отнесено като аргумент в полза на Джокович, Федерер и Дел Потро, които също са се възползвали от отсъствието на Мъри и Цонга, та дори и от това на Надал - нека не забравяме, че Рафа изпусна Australian Open и въпреки това завърши под №1!

Но толкова впечатлен ли съм от представянето на Надал на твърди кортове през 2013? Просто не мога да бъда. Отдавам му заслуженото - игра много добре и беше най-добрият, най-постоянният играч. Но за мен 2013 беше "година надолу" в тениса и Рафа се възползва от това. Поради тази причина вярвам, че ако силите (Джокович, Мъри, Дел Потро и Цонга) се възстановят през 2014 година, не виждам не само как ще повтори сезона на хард, но дори как ще спечели "Мастърс" 1000 титла на твърди кортове. В крайна сметка, дори късметът изтича.

Автор: Шон Рандал, Tennis-X.com
Превод: Николай Драганов, Tennis24.bg