Тенисът в Седмото изкуство

На 25 март 1895 г. в парижкото ,,Гранд кафе” братята Люмиер излъчват първия в историята филм. Разбира се, определението ,,филм” е доста условно, защото заснетият материал е бил с продължителност около една минута и е показвал работници, които напускат фабрика в края на работното време. Едва ли тези велики пионери са осъзнавали важността и ефекта на своето изобретение, което се е трансформирало в индустрия с колосални измерения, генерираща милиарди. Днес киното е едно от най-достъпните забавления, изкуство, в което по удивителен начин се преплитат различни изразни средства – музика, сюжет, актьорско изпълнение и работа на режисьора.  Жанровото многообразие е способно да задоволи всеки вкус, а съвременните технологии предлагат едно съвсем различно и ново изживяване.

Симбиозата  между киното и спорта дaлеч не е от вчера и това е съвсем нормално, защото наред със Седмото изкуство, спортът е един от най-големите социални феномени, изменили в значителна степен битието на хората по света. Филми на спортна тематика се появяват още в началото на миналия век, като за един от първите такива се счита боксовият ,,Шампионът” на Чаплин, заснет още през 1915 г., когато звук и картина все още не са вървели ръка за ръка. Иначе самият Чаплин, може би най-великият творец в областта на киното, е бил запален почитател на тениса и едно от любимите му занимания било играта на корта.

Историята показва, че някои от спортните филми, пожънали най-голям успех, са свързани именно с бокса. Може би причината за това е, че зрителите обичат историите за хора стигнали до върха, противно на обстоятелствата, преодолявайки всички трудности и препятствия. Интересно е да се отбележи, че само три ленти, посветени на спорта са получили най-висшата и най-желана награда в света на киното. Две от тях са за боксьори - ,,Роки” от 1976 г. и ,,Момиче за милиони” от 2003 г. Третият е ,,Огнени колесници” (1981), прокламиращ спортсменството, приятелството и честната надпревара. Той се свързва и с величествената музика на Вангелис, великолепно допълнение към чудесния сценарий, базиран на истинска история. Според мен обаче, оценката на публиката в киносалоните, а не толкова на критиците е най-важният показател за стойността на дадена продукция.


Основният проблем, свързан със създаването на добър филм на спортна тематика, а това особено силно важи за тениса, е реализмът. Малко са продукциите, които се помнят с добър сценарий и убедително изпълнение на актьорския състав. Един от най-добрите примери е ,,Льо Ман” от 1971 г. с участието на Стив Маккуйн в главната роля. Филм, който горещо бих препоръчaл на любителите на високите скорости, пресъздаващ по невероятен начин легендарната 24-часова надпревара. Уникалното при него е, че той е заснет по време на реалното състезание и са използвани автентични автомобили. На противоположния полюс е ,,Гориво в кръвта” от 2001, в който могат да бъдат открити почти всички характерни за Холивуд слабости – инфантилен сценарий, изобилие от клишета и пълна липса на реализъм.

През годините филмовата индустрия е направила твърде малко опити за създаване на игрални филми за тениса. Ако оставим настрана няколкото документални ленти, те могат да бъдат изброени на пръстите на едната ръка. Един от тях е ,,Втори сервис” от 1986 г. , разказващ истинската история на Рене Ричардс – американски тенисист, който сменя пола си и се бори за правото да се състезава в женската верига. Разбира се, сама по себе си тази тема е не по-малко интересна и актуална и днес. Сещам се и за ,,Пробив” (1995) с участието на един от големите асове на Холивуд – Мартин Шийн. Иначе сравнително скромна продукция, в която бивш неосъществен талант, се завръща в тениса и открива своето призвание в треньорската професия.

Така стигаме до 2004, когато беше пуснат на екран може би най-мащабният и сериозен опит на индустрията за създаване на тенис филм - ,,Уимбълдън”. В него бяха ангажирани силни актьори в лицето на Пол Бетани и Кирстен Дънст, а за постигането на достоверност при сцените на корта бяха впрегнати новите технологии. При разиграванията ,,тенисистите” са изпълнявали ударите на сухо, като топката е била добавена впоследствие. По този начин се постига по-убедителен резултат по отношение на техниката на играта. Зърнахме и някои реални личности, като легендите Джон Макенроу и Крис Евърт, които, както обикновено в последните години, изпълняват коментаторските си задължения.


Въпреки  някои фактологически грешки, които не могат да убегнат на по-запознатите с материята и неизбежния ,,хепиенд”,  мисля, че създателите на филма заслужават добри думи. Най-малко заради това, че са успели да ,,пробият” прословутите традиции и са първите, убедили хората от ,,Ол Инглънд клъб”, да им позволят да снимат на територията на кортовете по време на турнира. Може би този филм щеше да постигне много по-голям успех, ако беше закъснял с няколко години и бе съвпаднал с еуфорията, съпътстваща историческата титла на Анди Мъри в Лондон.

Но все пак, каква е причината Холивуд, със своите почти неограничени възможности, да не проявява особен интерес към тениса? Освен труднодостижимата комбинация от добър сценарий и постигане на приемливо ниво на реалистичност, тенисът просто не е сред най-популярните спортове отвъд океана. Въпреки, че е сред най-широкопрактикуваните от средната класа, по отношение на зрителския интерес той многократно отстъпва на американския футбол, баскетбола и бейзбола.
И това не е от вчера. Един пример – финалът на Откритото първенство на САЩ през 2003 между златните момчета на американския тенис Агаси и Сампрас е бил наблюдаван от малко повече от 4 милиона зрители. Скромна цифра в сравнение с аудиторията, която събират големите мачове от AFL или MLB.  Не случайно преди време Джим Къриър бе заявил, че гореизброените спортове са убили мъжкия тенис в Щатите, но това е друга тема. 

И все пак, десет години след ,,Уимбълдън” не е ли време да видим отново стойностен игрален филм посветен на тениса – един толкова динамичен, красив и изпълнен с драматични сблъсъци спорт? Напоследък станахме свидетели на не един и два исторически моменти, които биха могли да залегнат в основата на добър сценарий. Като опорна точка, или рамка дори би могъл да послужи някои от епичните мачове, които се помнят от зрителите. Между другото по подобен начин е структурирана биографичната книга на Рафаел Надал. В нея историята се развива паралелно със спомените и емоциите, преживени от испанеца по време на финала на „Уимбълдън” през 2008 г. Освен това тенисът е спорт изпълнен с интересни, а често и противоречиви персонажи – Джон Макенроу, Джими Конърс, Андре Агаси са само някои от тях. Спокойно техните битки на корта и премеждия извън него могат да вдъхновят чудесна история, която да бъде пресъздадена на екрана. Не е задължително да очакваме подобно нещо единствено от Холивуд, който в последните години  сякаш е попаднал до голяма степен в доброволен плен на матрицата. Не тази на братята Уашовски, а на комерсиалната, бълваща зрелищни, но твърде повърхностни и стереотипни продукции. Може би трябва да отправим поглед към европейската киноиндустрия, която често е способна да предложи нещо по-оригинално и свежо, макар и не толкова гръмко ,,опаковано”. Откъдето и да дойде, любителите на тениса заслужават един сериозен и добре изпипан филм, още повече, че младото поколение, въпреки лесния достъп до информация, твърде слабо познава някои от легендите на играта.

И в края ви предлагам един съвсем кратък списък на някои от по-значимите филми, свързани с различни видове спорт.

Американски футбол - ,,Песента на Браян” (1971),  ,,Най-дългият ярд” (1974)
Баскетбол - ,,Новобранците” (Hoosiers, 1986),   ,,Белите не могат да скачат” (1992)
Бейзбол - ,,Мейджър лийг” (1989), ,,Поле на Мечтите” (1989)
Бокс - ,,Разяреният бик” (1980), „Късметлията” (2005) , „Роки” (1976)
Конни надбягвания – ,,Воля за победа” (,,Сийбискит”, 2003),  ,,Черният Жребец” (1979)
Лека атлетика -  ,,Самотният бегач на дълги разстояния”(1962),  ,,Огнени колесници”(1981) 
Моторни спортове – ,,Льо Ман” (1971), ,,Гран При” (1966), „Дни на грохот” (1990), ,,С пълна газ” (2013)
Футбол – ,,Бягство към победата”(1981), ,,Гаднярът” (2001), адаптация на ,,Най-дългият ярд”
Фехтовка – ,,За честта на шпагата” (1992)
Фигурно пързаляне – „Тънък лед” (1937), „Кънки с остър връх” (първата част е от 1992, има и продължения), „Ледената принцеса” (2005), „Остриетата на славата” (2007), „Ледени крепости” (1978 и нова версия от 2010)
Хокей – ,,Удар със стик” (1977) , ,,Чудо” (2004)

Автор: Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg