Равносметката
Месец декември по традиция не е любим за привържениците на тениса. Сезонът е приключил, липсват не само мачове, но и смислени новини покрай любимия спорт. Демонстративните двубои, срещите между ветерани, назначенията на нови треньори и заявките на отделни състезатели тип „очаквам много силен следващ сезон“ трудно могат да заситят глада на любителите на играта, нервно чакащи празниците, изпращането на изминалата година и емоциите, които ще донесе календара на ATP и WTA през следващата.
Декември, обаче, е време за равносметка. По традиция тези няколко седмици почивка са времето, в което най-различни анализатори и медии правят обобщения, класации и анализи на случилото се през изминалия сезон. Изпращаме повече от любопитна и запомняща се година, в която Рафаел Надал взриви света с уникалното си завръщане, Анди Мъри донесе на Великобритания историческата титла от Уимбълдън, Роджър Федерер отвори доста въпроси за бъдещето си, а достатъчно можем да говорим и за Новак Джокович, Хуан Мартин дел Потро, Давид Ферер и по традиция много динамичните процеси и събития в женския тур.
Историческият момент за българските фенове на този спорт е, че вече имаме всички основания и причини да анализираме и обобщаваме сезонът на родната голяма фигура в мъжкия тенис – Григор Димитров. Гришо отдавна е акцент в куп материали на чужди анализатори, засягащи най-вече бъдещето на тениса, но сезон 2013 окончателно узакони присъствието му под светлините на прожекторите. Нещо повече – даде ни възможност да направим равносметка. На заявките, очакванията, представянето, разочарованията, обещанията и дългоочакваната радост, дошла през октомври.
Годината започна повече от обещаващо за Димитров. В Бризбейн Гришо записа първи победи в кариерата си над Брайън Бейкър и Милош Раонич, победи за втори път в рамките на няколко месеца Юрген Мелцер, а в емоционален сблъсък с Маркос Багдатис успя да си спечели правото за първи път да играе финал. Там го очакваше Анди Мъри, срещу когото родният талант имаше своите шансове, но загуби в два сета. Няколко дни след онзи двубой Tennis24.bg публикува материал озаглавен „От логиката към мечтите“, в който акцентирахме върху факта, че Гришо ни позволи да мечтаем, но бе логично да загуби онзи мач в онзи конкретен момент.
Днес, 12 месеца по-късно, ситуацията е малко по-различна. Григор Димитров вече има своята първа титла, върху спечелването на която няма да се спираме подробно. Не само мечтаем за своята голяма звезда в мъжкия тенис – получихме я и имаме още по-големи очаквания и амбиции. И ако през януари 2013 година бях категоричен, че бе съвсем логично Гришо да изгуби онзи финал в Бризбейн от Анди Мъри, то днес мечтите и логиката стоят в по-различно отношение помежду си. Без това да означава, че ако двамата се изправят отново на финал след няколко седмици в Австралия, една загуба на Димитров няма да бъде резонна. Със сигурност обаче всички ще бъдем по-разочаровани, отколкото преди 12 месеца.
Гришо сам си извоюва това променено равновесие между реалност и надежда и дори да изглежда опасно, то всъщност е една от най-големите му победи през сезона. Пътят до тази нова ситуация не бе никак лек – напротив. Общата равносметка за сезон 2013 няма как да бъде лоша, но в месеците между Бризбейн и Стокхолм талантът от Хасково изживя доста трудни моменти и трябваше да преглътне голяма доза разочарование и критики.
Най-горчивата хапка несъмнено бе сервирана от Жоао Соуса в първи кръг на US Open. Всички ни заболя, а мнозина дори прекалиха. Загубата от скромния като постижения към онзи момент португалец дойде много неочаквано и ако сезонът бе свършил в края на август, днес равносметката вероятно щеше да бъде доста различна. Настроението сред българските фенове беше минорно, а реалността така натежа на везната, че таблата с мечтите бе на път съвсем да се катурне. Въпросът как ще отговори Гришо бе повече от любопитен.
Без да целим противопоставяне с колеги или читатели, всеки от които има право на свое мнение и подход в анализите и очакванията си към Григор Димитров, екипът на Tennis24.bg избра да повярва, че Гришо ще даде правилен отговор на трудния въпрос. Поради тази причина публикувахме и статия „В защита на Григор Димитров“, в която призовахме за търпение и вяра в усилията, които нашето момче полага и талантът, с който разполага.
Днес дните след загубата от Соуса са позабравени и изглеждат просто като малко по-мрачен епизод от дълъг филм, но в периода от края на август до средата на октомври нещата не стояха точно така. Гришо изчезна за цял месец и се завърна чак в края на септември в Пекин, където допусна не по-малко разочароваща загуба от 64-тия в света тогава Роберто Баутиста Агут (може би един от най-неприятните и неочаквани резултати в течение на целия сезон), а още на следващия турнир в Шанхай падна в първи кръг и от Кей Нишикори.
Тежките въпроси и съмнения за бъдещето на Димитров летяха едни след други. Почти изцяло забравихме за друг един страхотен емоционален момент – победата над световния №1 Новак Джокович в Мадрид. Типичното за тези географски ширини лъкатушене от едната крайност в другата изобщо не играеше в полза на Гришо. Безмилостните оценки и прибързани заключения завзеха пространството и почти бяха спечелили битката за всеобщото мнение. Почти. За щастие на всички, Григор Димитров успя да им отговори по най-добрия начин в Стокхолм.
Чувството беше страхотно. Бяхме горди и щастливи, а голяма част от нас почувстваха и голяма доза облекчение. Надвисналите облаци изведнъж се разсеяха, бурята спря и пак размечтахме. За добро или за лошо, сезонът вече приключваше и сякаш дори не успяхме да преглътнем докрай този път доста по-сладката хапка. До края на годината Гришо изигра още два турнира, губейки достойно от Роджър Федерер и Хуан Мартин дел Потро съответно в Базел и Париж. Имахме надежди и за малко повече, а и шансове не липсваха, но сякаш всички приехме, че ще ни дойде малко в повече. Насладихме се, успокоихме се и зачакахме скучният декември да си отиде.
В най-общи линии така изглежда емоционалната равносметка на сезона на Гришо. Статистиката е доста по-суха и изначално оптимистична. Българинът изигра 60 двубоя и взе участие в 24 турнира, като записа 37 победи и 23 поражения. Димитров победи играчи като Раонич, Мелцер, Багдатис, Томич, Давиденко, Типсаревич, Хуан Монако, Куери, Пер, Ферер, Щепанек, Фонини и други, голяма част от тях за първи път кариерата си. Успя да ни зарадва с първа победа над действащ №1 в света и си спечели овации за уникалния двубой с Рафаел Надал в Монте Карло. Показа отличен тенис и срещу Анди Мъри, Хуан Мартин дел Потро и Роджър Федерер.
Впрочем, в тези 23 загуби влизат по две поражения от Анди Мъри, Хуан Мартин дел Потро, Рафаел Надал и Новак Джокович, една от Роджър Федерер и по една от играчи като Ришар Гаске и Станислас Вавринка, които също играха на заключителния "Мастърс" в Лондон в края на сезона. Гришо загуби още от Томи Хаас и испанците Фернандо Вердаско, Томи Робредо и Марсел Гранойерс в мачове, които може би имаше всички сили да спечели, но резултатите в онези периоди на тези играчи показват, че пораженията не могат да се считат за голямо разочарование.
Говорейки за „разочарования“, колкото и условно в крайна сметка да звучи това за един 22 годишен играч в професионалния тенис тур, може би трябва да споменем загубите от Фабио Фонини, Иво Карлович и Лейтън Хюит, съответно в Сидни – веднага след финала в Бризбейн, родният за хърватина Загреб и любимата на бившия №1 австралиец трева в Куинс.
Съзнателно оставих за финал представянето на Гришо в турнирите от Големия шлем, където несъмнено засега остават насочени големите очаквания и критики, впрочем дори на самия Григор към себе си. На Australian Open Димитров несъмнено можеше да постигне повече от загуба в трите сета в първия кръг от 38-мия тогава Жулиен Бенето, макар французинът винаги да е бил костелив орех. Победата му над Роджър Федерер в зала в Ротердам няколко седмици по-късно го доказва.
На „Ролан Гарос“ Димитров подобри най-доброто си представяне и успя да достигне до трети кръг, където очаквано бе спрян от Новак Джокович. Седмица по-късно сърбинът бе много близо до това да свали Надал от трона във френската столица, така че тежкото трисетово поражение се преглъща сравнително лесно.
Не така стоят нещата със загубата от Грега Жемля на Уимбълдън. Шампионът при юношите Димитров така и не успява да покаже отново онази игра на трева, която му спечели трофея през 2008 година. В тази връзка имам своя позиция относно цялостната промяна на играта на Гришо и далеч по-големите перспективи пред него на твърди или червени кортове, която многократно съм споделял в други материали. Този казус ще остане спорен, но при всички случаи Димитров знае, че има какво да покаже в Лондон в следващите години.
Достатъчно изписахме и за мача срещу Соуса в Ню Йорк, който за съжаление никой от нас така и не успя да наблюдава на живо. Убеден съм, че през 2014 година именно на US Open Димитров ще има най-голямо желание да отвърне на удара, който получи през този сезон. Нека не забравяме, че българинът има титла при юношите от Ню Йорк от същата онази 2008-ма година, след която така и не успява да запише поне един успех в основната схема.
Общо в турнирите от Шлема Гришо е изиграл 7 мача, като е постигнал 3 победи (Алехандро Фая и Лука Пуй в Париж и Симоне Болели в Лондон). Коефициентът му е положителен в „Мастърс 1000" турнири – 12 победи и 9 загуби.
В края на 2012 година Григор Димитров се намираше под №48 в света. 12 месеца по-късно той е №23, като в течение на сезона достигна и рекордното 22-ро място в класацията. В течение на сезона българинът няма отстъпление с повече от 2-3 позиции, минаващо за „козметично“ в динамиката на съвременния тенис календар.
Димитров разполага с 1520 точки, една титла и спечелени малко под 1 млн. щатски долара от наградни фондове през 2013 година. Гришо е нанизал 469 аса, което го поставя на 14-та позиция през сезона и пред играчи като Янович, Гаске, Цонга, Монфис, Хаас, Федерер, Надал и много други. Допуснал е 164 двойни грешки и е спасил 60% от 287-те точки за пробив, които е предоставил на съперниците си. Общият процент вкаран първи сервис за сезона е 62%, като в 76% от случаите е успявал да спечели точката след първи сервис, а в 51% след втори. По отношение на посрещането, Гришо е успял да вземе 29% от точките, когато съперникът му е вкарал първи сервис и 48% при втори начален удар. Димитров е имал 377 възможности за пробив, от които е успял да реализира 38%.
За сравнение световният №1 Рафаел Надал е успял да достигне до 662 точки за пробив в 82 мача през сезона, като е реализирал 47% от тях. 69% от първите сервиси на Рафа са влезли в корта, а спасените точки за пробив са 69% от 356 възможности.
През 2013 година Димитров е изиграл 22 тайбрека, като е загубил 13 и спечелил 9 от тях. В решителни трети или пети сетове българинът има 11 успеха и 7 поражения. От 13 мача срещу представители на Топ 10 Гришо е записал три победи. По отношение на различните настилки, очаквано най-висок е коефициентът му в зала – 14 победи и 4 загуби, следван от червените кортове – 11 към 6 и твърдата настилка – 24 към 15. На трева Гришо има 2 победи и 2 загуби през сезона.
С тези данни от официалния сайт на ATP изчерпваме до голяма степен и статистическата равносметка на сезон 2013 на Григор Димитров, а емоционалният завършек този път ще бъде заменен от обикновен и простичък призив - нека ценим онова, което имаме в лицето на Григор Димитров. Да му пожелаем здраве и да не спираме да мечтаем заедно с него. Преди всичко подкрепяйки го тогава, когато е най-трудно.
Мигове като поражението от Жоао Соуса несъмнено ще има занапред, но именно равносметката на сезона показва, че Гришо знае как да им отговаря. Няма съмнение, че предстоят и моменти на велика емоция, както при победите над Джокович и Ферер. Залагам смело, че през 2014 вторите ще бъдат много повече!
Николай Драганов, Tennis24.bg
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!