"Джобната ракета" Доминика Цибулкова се пребори с предразсъдъците

Една от най-ниските тенисистки в тура - Доминика Цибулкова, ловко се провря до първи финал в турнир от Големия шлем в кариерата си. Спортни сайтове извадиха някои любопитни факти за тенисистката с прозвище "Джобната ракета".

Доминика е родена в малкото словашко градче Пиещани, недалеч от Братислава. Майка й Катарина Цибулкова е известен политически деятел в Словакия. Любовта си към спорта Доминика дължи на своя баща, който професионално се е занимавал със ски спортове, и на дядо си, ритал в чехословашката футболна лига.

"Аз съм единствено дете в семейството и родителите ми даваха душата си за мен. Винаги ме подкрепяха на турнирите," признава тя. Според критериите в тениса Цибулкова взима ракетата в ръка твърде късно - на 9 г. Дотогава се занимава с плуване и гимнастика.

"Мнозина се отнасяха скептично към моето увлечение по тениса - един вид, такъв дребосък никога не може да изгрее на сериозно ниво. Реших да опровергая тези предразсъдъци, и сега ще се пръсна от кеф!" - признава тя.

"Някои играчи обичат да събират повече топки преди сервис, други предпочитат да ги получават от определени лица. В това Цибулкова също има предразсъдъци - тя подушва топките. Просто харесвам мириса им, особено новите - пояснява тя. - И ги душа през цялото време. Навик ми е".

Словачката има и други странности, подобни на тези у Надал. Например винаги поставя бутилката с вода на едно и също място - с точност до милиметри. "А когато играя и побеждавам, ставам малко суеверна. Това вече граничи с маниакалност".

До победата над Радванска Джобната ракета е пробивала 8 пъти до финал в турнири на WTA, спечелвайки три от тях (Купата на Кремъл 2011, Карлсбад 2012 и Станфорд 2013) - все на твърда настилка. "Купата на Кремъл винаги ще бъде специална за мен, защото това е първият спечелен турнир в кариерата ми. Знаете ли колко пъти преди Москва ми задаваха въпроса "Кога най-после ще спечелиш нещо?". Това ме притискаше здраво психически, като си поех дъх чак след победата над Кайа Канепи. Беше прекрасно!" - спомня си Доминика.

Тя не вижда нищо срамно да се разголи пред обективите. Още повече, ако плащат добре. През 2011 г. словачката участва във фотосесия за своя производител на ракети "Дънлоп" в рамките на кампанията "Неприкрито съвършенство". Година по-късно се съблече за портала Novy Cas, който брои на тенисистката 100 000 евро.

"При първите снимки малко се вълнувах, но днес не виждам нищо лошо в тези сеанси" - откровеничи Цибулкова. Доминика традиционно заема високи места в различни хитпаради като "Топ 10 на най-горещите мацки в тениса". Русокосата словачка никога не е била лишена от мъжко внимание, включително и от тенисисти. Преди няколко години живо бе обсъждан нейният роман с Гаел Монфис, а по-късно и с австриеца Юрген Мелцер.

От 2010 г. обаче тя е неразделна с Михал Навара, който изобщо не е свързан с тениса. Младият човек работи в министерството на земеделието на Словакия, по-точно в отдела по дървообработване. Това лято двамата планират сватба. Доминика обожава Париж: "Обичам родния си град, но мястото, което истински ме опиянява и очарова, е Париж. Това е великолепен град, а "Ролан Гарос" е фантастичен турнир".

Всяка жена обича да се шляе по магазините и Доминика не е изключение. Особено радушно я посрещат продавачите в магазините за чанти. "Аз купувам прекалено много чанти, те са моята слабост. През цялото време нося едни и същи рокли и панталони, но чантите ми са безброй. И никога няма да бъдат достатъчно" - смее се словачката, която мечтае да се запознае с Лионел Меси и да играе двойки с Джон Иснър.

Ако не е тенисът, Доми смята, че би могла да стане актриса: "Щях да съм най-щастливата на Земята, ако ми предложат роля в любимия "Хари Потър”!". Колкото до музиката, Цибулкова е всеядна, а единственият певец, на чийто концерт не би отишла за нищо на света, е Джъстин Бийбър! Жалко, че на финала няма да срещне ярката фенка на канадеца Йожени Бушар!

Ръстът на Доминика е 161 см - днес в Тура сред играчите от първата стотица подобни са само японките Масаки Дои и Кируми Нара, както и американката Лорен Дейвис. Любопитното е, че в ерата на Откритите турнири са печелили само две жени, по-ниски от 165 см - Нанси Ричи (1968 г.) и Миме Ясовец (1977), и двете на Ролан Гарос.

Източник: "7 дни спорт"