Цвети: Когато си с правилния човек, нещата се случват от само себе си

Между турнирите, след силния старт на годината, се срещаме с Цвети е в Новотел Пловдив, където тя се чувства като у дома си – тук са били кортовете, на които е започнала да играе като дете. Идва от тренировка, стъпва уверено и спокойно, но усмивката й е това, което убеждава, че е номер 1. 26-годишната тенисистка е облечена небрежно, но стилно, а в поведението й няма и нюню от стила "гледай каква звезда съм“. Обсъждаме предстоящите снимки за списанието и докато говорим за толкова женски неща като грима, косата и маникюра, се оказва че великолепният й маникюр е нейно дело! Да, Цветана Пиронкова има още с какво да ни изненадва!

Защо продължаваш да живееш в Пловдив, а не се преместиш в София?
- Може би защото Пловдив е родният ми град и аз винаги съм го обичала много. В семейството ми винаги така са ни възпитавали да уважаваме корените си. Нямам никакво желание да живея където и да било другаде. Има си и недостатъци, защото, ако полетът е в 6 часа сутринта, трябва да тръгна много рано за софийското летище.

Имаш ли близки приятелки?
- Да, в Пловдив си имам среда, което включва и голямото ми семейство. Много жени не допускат други жени до себе си и не вярват в женското приятелство...

Това чувство сигурно не е много приятно - да си толкова дръпнат от света и да внимаваш за толкова много неща. Аз не съм най-отвореният човек, но като срещнеш някого, който ти допада, това се усеща и с времето разбираш, че може да станеш близък с него или не. Така че сега съм си намерила едно обкръжение, с което сме си много близки.

Как оставаш спокойна на турнир?
- Когато съм във форма съм изключително спокойна, толкова уверена, че въобще имам чувството, че каквото и да направя ще бъде успешно. Когато не съм във форма, започвам да си измислям някакви щуротии. Но съм забелязала, че ако ям добре и като си лягам навреме, тогава се чувствам добре.

Живей здравословно и всичко ще е наред?
- Изненадвам се как сме се отдалечили от природата, ядем такива химии, че после като вкусиш истинска храна, ти се струва странно, нещо нередно, сякаш не е хубава или е развалена. Определено обичам да ходя при баба ми, която си има кокошки и когато ми направи например пържени яйца те нямат нищо общо с другите. Гледам да ям химично необработени, чисти храни, но за съжаление имам голяма слабост към "джънк фуд" и в частност към чипсовете. Не знам защо, обаче съм пристрастена. Но овладявам тази страст някак си.

Интересуваш ли се от екология?
- Против съм това безразборно даване и купуване на найлонови торбички, което като го погледнеш наистина много замърсява околната среда. В Австралия попаднах на един много интересен магазин, в който имаше една пазарска чанта, обаче супер яко маскирана като кукла с дълга рокля и като й махнеш полата става пазарска чанта и толкова ми хареса, че купих за няколко приятели.

А когато си на някое екзотично място, ходиш ли на плаж, например?
- Напоследък открих, че преживяването е много по-приятно, когато не се ограничаваш само в тенис ежедневието. Като по-малка бях много концентрирана само в тениса. На практика тренирах, възстановявах се и се прибирах в хотела, толкова. Сега отивам на хубав ресторант, пия хубаво вино - разбира се, една чаша, не повече, или пък, ако има някоя забележителност, или пък на плаж - намирам време. Докато мачовете текат, няма как, но винаги преди или след това си оставям свободно време.

Каква е твоята представа за романтика?
- Не обичам наредената романтика от типа на "в 8 сме на ресторант, после ще получа роза..." Смятам, че такива моменти трябва да се получават спонтанно и да се случват неочаквано - такъв жест може да ме накара да се просълзя... просто съм доста романтична.

Имала ли си някога притеснения защо гаджето ти е с теб?
- Не коментирам личния си живот и този път няма да изневеря на това свое правило. Все пак обаче аз съм четири години с него и съм сигурна в нашите чувства. Има клюки, които обикалят постоянно - някои много грозни неща - може би защото не говоря за личния си живот и някой решава, че може да си измисля за него. Истината е, че никога не сме се разделяли за четири години, колкото и упорито това да се говори и се чувствам щастлива с него и, живи и здрави, надявам се да сме си все така.

Това е дълго време - какво разбра ти за любовта през това време?
- Когато си с правилния човек, нещата се случват от само себе си, без да ги мислиш много, макар че започвам да забелязвам, че наистина всяка връзка си изисква усилие, внимание и време, което да отделяш, за да върви. Но зависи и от хората, аз съм си моногамен човек и когато харесам някого, не изпитвам нужда да търся друг.

Дразнят ли те коментарите на хората?
- Не, аз гледам да се абстрахирам - просто не ме интересуват. Това е един театър, в който не смятам да участвам. Който му е толкова акълът да им вярва, негова си работа. Моята кариера е тенисът, аз не съм филмова или поп звезда, която й трябва да поддържа огъня около себе си, въпреки че аз не вярвам, че на когото и да било му е приятно.

Как успяваш да преодоляваш негативните оценки?
- С опит. Когато загубя, коментарите са: "Трагедия!", "За нищо не става", "Край". Но на корта аз съм сама. Това, че съм го докарала дотук, до мястото, на което се намирам в момента, много често съм оставала сама със себе си. Защото, когато си сама на корта, няма кой да ти помогне. Трябва сама да взимаш решенията, сама да се хвърляш в пропастта. Това е едно много интересно състояние, особено когато не се чувстваш във форма, когато излезеш на корта, особено ако е голям, направо се чудиш какво ще правиш. Всички погледи са вперени в теб...

Останалата част от интервюта на Цвети Пиронкова можете да прочетете в новия брой на сп. Cosmopolitan!