На червената арена

Със сигурност всеки има любим сезон, предпочитано време от годината, макар че нашата татковина предлага толкова много красоти и обаяние и зиме и лете и пролет и есен. За мен все пак, най-приятният период е между април и юни, не само защото магията на пролетта внася нов живот в природата, но и заради това, че по същото време се провеждат най-големите турнири на червено.

Самата дума ,,арена,, има латински произход и означава оградено място, покрито с пясък. Почти точно описание на землените кортове, които се появяват в края на 19 век във Франция. Интересно е, че те са създадени от двама англичани – братята Реншоу, едни от най-титулуваните състезатели в онези ранни години от развитието на тениса. Живеейки в южна Франция, те решили да създадат настилка по-подходяща за климатичните условия в тази част на Европа, където тревата се износвала прекалено бързо и така се появили землените кортове.

Разбира се, било необходимо известно време, за да се намери точната съставка на пясъка формиращ покривния слой, така че едновременно да бъде комфортно за игра, но и да не се задържа вода, когато вали дъжд. Днес землените кортове са най-разпространени в Европа и Южна Америка, като в някои райони е възможно да се играе на практика целогодишно. В САЩ често срещани са зелените клей кортове, като специфичният цвят се дължи на скалата от която се получава пясъка. Преди две години видяхме и сини землени кортове на големия турнир в Мадрид, но този експеримент не беше посрещнат положително от повечето играчи и идеята беше изоставена.

Самите кортове могат да се различават чувствително по отношение на скоростта на движение на топката. Колкото по дебел е покривният слой, толкова по-голямо е сцеплението на топката с повърхността, което прави движението и след отскока по-бавно и обратно. Условията зависят и от това дали кортът е влажен или сух, колкото по-суха е настилката толкова по бързо се движи топката. Точно поради тази причина миналата година по време на епичния полуфинал на Ролан Гарос между Джокович и Надал, сърбинът в един момент се оплакваше, че корта е прекалено сух, усещайки че при тези условия съперникът му играе по-ефективно.

Днес в професионалния тенис червените кортове са втората най-разпространена настилка след твърдите. През 2014 от общо 61 турнира при мъжете, 21 ще бъдат изиграни на клей, 5 на трева, а останалите на твърда настилка, която от своя страна също може да се различава по скорост на движение на топката и височина на отскока. Дори и за не особено запознатите е ясно, че играта на червено е съвсем различна наука в сравнение с тази на твърдо, да не говорим за тревата, която е пълен анахронизъм.

Много от любителите на тениса няма да се съгласят, но все пак, според мен именно червените кортове са тези, които разделят момчетата от мъжете и дават възможност да се разкрие истинската стойност на играчите. Защото там не можеш да печелиш със сервиси и единични удари, както на бързите кортове. На тази настилка своите шансове получават и по слабите физически, но технични и комбинативни тенисисти, които на по-бързите кортове трудно могат да да се противопоставят на мощните си конкуренти. Типичен пример е Гийермо Кория, който преди появата на Надал, с право се считаше за един от най-големите експерти на червено.

Казват, че червеното е цветът на кралете, но ще продължи ли победния ход на краля на червеното и през 2014? В момента Рафаел Надал притежава 43 титли спечелени на тази настилка, и се намира на второто място във вечната класация, след Гийермо Виляс с 46. Испанският ас обаче има най-високия процент победи-загуби на тази настилка, а изумителната му серия от 81 мача без загуба едва ли ще бъде подобрена в обозримо бъдеще. През 2010 той постигна и своеобразен Голям шлем на червено – спечелвайки трите турнира от Мастърс серията, плюс Ролан Гарос.

Подобно нещо изглежда невъзможно в момента, тъй като конкуренцията е по-силна от всякога. Преди броени дни Джокович надигра категорично Надал на финала в Маями и изглежда, че отново ще бъде най-опасният съперник на испанеца. Самият Джокович определи, като задача номер едно през настоящата година спечелването на Ролан Гарос, единствената титла от Шлема, която все още не притежава. Ако тази цел бъде постигната, то Джокович ще се превърне в третият тенисист печелил и четирите турнира от Големия шлем на различни настилки, след Агаси, Федерер и Надал. Струва ми се, че пред него има времеви прозорец за изпълнението на тази цел, който ще бъде отворен най-много още две години, така че битката в Париж  ще бъде яростна.


Грешат онези, които смятат, че титлата на Ролан Гарос е едва ли не запазена за Надал. Действително, той е най-големият фаворит, а във формат три от пет сета на червено изглежда непобедим. Всъщност от  2005 г. насам, когато Надал дебютира в Париж, само два пъти е влизал в ,,зоната на смъртта,,  – срещу Иснър и миналата година срещу Джокович, а Робин Съодерлинг продължава де е единственият играч успявал да го победи. Дали обаче всичко това няма да се обърне срещу самия него, предстои да разберем.

Кои са обаче останалите играчи притежаващи необходимия технически капацитет и опит, за да спечелят някой от големите турнири на червено? Няма как да подминем Давид Ферер – един от най-постоянните в изявите си тенисисти, който от години диша във врата на лидерите, а миналата година постигна и най-големия си успех изобщо, тъкмо на Ролан Гарос. Интересни резултати могат да се очакват и от играчи, като Долгополов и Нишикори, които показаха силна игра в последните седмици и записаха престижни победи. Нишикори разполага с уникална техника на изпълнение на ударите и възхитителна ловкост и лекота в придвижването си, на които биха завидели повечето нинджи, а това са незаменими качества при игра на червено.

Шампионът от Откритото първенство на Австралия – Станислас Вавринка, също обича тази настилка и ще бъде много интересно как ще се намеси в голямата игра. Много подходящи за него са условията на турнира в Мадрид, където заради по голямата надморска височина топката върви по-бързо.

И така стигаме до Григор Димитров. Миналата година нашето момче изигра някои от най-добрите си мачове именно на червено, на тази настилка постигна и най-гръмката си победа, срещу световния номер едно, а в Монте Карло бе близо до сензацията срещу Надал. За сега, 2014 се развива превъзходно за Григор, който  изглежда много по-силен физически, по-уверен и притежаващ вече значителен опит, нещо което не може да се научи, а може само да се придобие в огъня на битките. Има обаче и нещо друго.

Миналата година той беше в ролята на приятната изненада, докато сега вече е един от фаворитите и всички са наясно с неговата класа, а това поставя нещата в по-различна светлина. Чисто технически, голям плюс за него ще е това, че ще бъде сред поставените на големите турнири и неприятни изненади в ранните кръгове са малко вероятни. Най-големият коз на Григор все пак си остава тази вдъхновяваща комбинация от младост, талант, воля за победа и при все това красота в играта, която нашето момче притежава в изобилие. Със сигурност на червената арена няма да бъде лесно, но както е казал самият Спартак, великите задачи се постигат с кръв и готовност за саможертва.

И на края, ето и датите на които ще започнат най-важните турнири на червено:

13-20 април –Монте Карло
21-27 април - Барселона
4-11 май – Мадрид
11-18 май – Рим
25 май – 8 юни – Ролан Гарос

Автор: Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg