Йована Якшич - от „двоен геврек” до финала в Монтерей

Младата сръбкиня Йована Якшич привлече погледите на любителите на тениса с приказното си представяне на турнира в Монтерей. Белградчанката, която преди това имаше само една победа в основна схема на състезание на WTA, стигна до спора за титлата в първия изцяло сръбски финал в историята, където отстъпи на своята приятелка и ментор Ана Иванович.

Емоциите и дългият път от Мексико дойдоха в повече на 20-годишната Йована и тази седмица тя загуби в първия кръг в Катовице от Миряна Лучич.

Коя е Якшич? Новата Ана, новата Йелена или нещо по-различно?  Тя израства в семейство на бизнесмен и зъболекарка. Хваща тенис ракета сериозно на 8 години, когато в клуба на баща й се провежда лагер. Много й харесва и иска от родителите си да я запишат да тренира. Никой не приема на сериозно новото увлечение на артистичната Йована, която обича да пее и учи с желание чужди езици.

„Един ден се разплаках, че искам да тренирам и тогава те се предадоха и ме заведоха в клуба. Бях най-щастливият човек на земята, когато получих първата си ракета”, спомня си чаровната сръбкиня.

Първото, което правят нейният треньор Деян Дерманов ,е да я накара да играе с дясна ръка. Малцина знаят, че всъщност Якшич е левичарка.

Началото е трудно. Тя губи  на 12 години първия си официален мач на турнир 0:6, 0:6 и тогава едва ли е мислила, че тенисът е нейното призвание. Но постепенно успехите идват. През 2009 година белградчанката оглавява европейската ранглиста при девойките до 16 г. и печели Мастърс турнир в Неапол.


Започва да играе и при жените. През 2011 година печели и първите си титли от турнири на ITF. Тогава Йована Якшич идва в Пловдив. Тя е едва №726 в световната ранглиста, но прави отлично състезание, записва пет победи и стига до финала в началото на октомври. В него сръбкинята отстъпи след 4:6, 4:6 на Дина Пфиценмайер от Германия. Още тогава тенисистката от Белград впечатли с агресивната си игра, мощния си форхенд и пъшкането на корта.

Йована попада в тенис новините още от началото на годината. Тя дебютира за Сърбия за „Фед къп” срещу Канада. Загуби от Южени Бушар - 1:6, 0:6.

През февруари на финала на турнира на ITF в Сърпрайз, щата Аризона, Якшич спаси 14 (!!!) поредни мачбола на Тамира Пашек и в крайна сметка спечели титлата след 4:6, 7:6 (13), 7:5.

После дойде и приказното представяне в Монтерей. По ирония на съдбата единствената победа на младата надежда на балканския тенис в основна схема преди това беше на същия турнир през 2013 г., когато успя да преодолее квалификациите и после Вера Душевина в първия кръг на схемата. Ентусиазмът на тийнейджърката се изрази в танцови стъпки между геймовете, които предизвикаха аплодисментите на публиката. Тя повтори танца и тази година след успеха на полуфинала.


През 2014-а  Йована измъкна с воля и характер два двубоя. На осминафиналите отрази три мачпойнта срещу Луксика Кумхум, преди да надделее с 3:6, 7:6(5), 7:6(2). На полуфинала срещу Кимико Дате-Крум също направи обрат за крайното 6:7(5), 6:4, 6:4. На финала срещу Иванович силите бяха попривършили, а и респектът си каза думата. Ана спечели с 6:2, 6:1, но не спести суперлативи за своята сънародничка. Вицешампионската титла в Мексико изстреля Якшич до рекордната 106-а позиция в ранглистата.

Сръбкинята не крие, че точно бившата номер едно Иванович е нейният пример за подражание. „Имам огромно уважение към Ана и като тенисистка, и като личност. Щастлива съм, че поддържаме връзка. Пишем си често. Тя ме вдъхновява и ми помага със съвети преди мачовете ми. Научи ме да вярвам в собствените си сили и ми предсказа, че скоро хората ще гледат моите мачове по телевизията”, призна Йована.

Госпожица Якшич има много почитатели и извън корта. От лятото на 2013 г. за нейния имидж започна да се грижи Кети Спилман. В резултат сръбкинята има личен уебсайт, направи интересни фото сесии, изруси се и се сдоби с нови спонсори. Дали Йована ще стигне до висините на своя идол Ана Иванович е рано да се каже. Амбициозната сръбкиня ще трябва да положи още много усилия, за да достигне класата на бившата номер едно. Но е сигурно, че вече е стъпила на пътеката към върха.