Честит рожден ден, мистър Ретур!

Наскоро зрителите на Евроспорт имаха възможност да видят отново в действие две от най-големите легенди на тениса – Андре Агаси и Пийт Сампрас. Двамата подновиха своето велико съперничество, макар и с демонстративен мач по повод Световния ден на тениса. Не знам, какво мислите вие, но аз гледам на подобни прояви със смесени чувства. От една страна е хубаво да ги видим отново на корта и да се докоснем до тяхното майсторство, но честно казано предпочитам да ги запомня такива, каквито бяха в зенита на славата им – млади, силни и непримирими, преди още времето да е взело своя неумолим дан.

Днес Андре Агаси – Златното момче на американския тенис, Шоуменът от Лас Вегас, навършва 44  години. Hеговата кариера беше бурна и изпълнена с върхове и падения. И преди всичко, много дълга, за което Агаси плати висока цена със своето тяло, особено през последните си две години на корта. Американецът имаше възможността да играе срещу тенисисти от няколко поколения – в началото срещу такива, като Конърс и Макенроу, а на края Федерер и Надал. В личностно отношение той също извървя дълъг път и може да се каже, че претърпя пълна метаморфоза.

От младия бунтар с предизвикателен екип, незачитащ каквито и да е норми и правила, до един истински професионалист, превърнал тренировките и физическата си подготовка във фиксидея.  Агаси не веднъж е споделял, че в началото е мразел тениса, но впоследствие разбира, че това е неговото призвание и същевременно единственото нещо, което умее наистина добре. Противоречие, описано по прекрасен начин от Чарли Чаплин в ,,Светлините на рампата” - прилошава ни от вида на кръв, но в същото време тя тече във вените ни, не можем без нея...

В техническо отношение приносът на Агаси към играта е огромен. Заедно с тенисисти, като Къриър и Сампрас, той бе сред първите, които започнаха да стоят максимално близо до основната линия и да посрещат топката рано след отскока, в резултат на което темпото се повишава неимоверно. Стил, който до ден днешен остава задължителен за агресивните играчи, които обичат да доминират в разиграванията. И, разбира се, невероятен ретур, може би най-добрият изобщо.Освен изумителното чувство към топката и светкавичен рефлекс на Андре, заслуга за това имал и неговият свръхамбициозен баща, който го подлагал на безкрайни тренировки.

Други двама души имаха огромно значение за създаването на феномена Агаси, такъв какъвто го познаваме днес. Единият от тях е Гил Рейес – специалист по физическа подготовка, диетолог и философ, който се превръща в най-близкият и доверен човек на Андре. По времето на първата им среща, презадоволената тогава тенис звезда е в тежък период и с помощта на Рейес успява да намери нужното вдъхновение и цел, които да помогнат за преодоляването на кризата. Другият е неговата съпруга Щефи Граф, най-прославената и титулувана тенисистка. Хладнокръвната и консервативна германка е не само голямата любов на Агаси, но също така се превръща в безценна опора и извор на спокойствие и сигурност за тази толкова турбулентна личност.

Но нека да си припомним някои от най-ценните постижения в пребогатата тенискариера на Агаси. Някои, защото е трудно да бъдат изброени всички, за това би трябвало специална статия, при това доста дълга.

Всички знаем, че Дон Бъдж и Род Лейвър са единствените, успявали да постигнат ,,Светия граал” в тениса – спечелването на четирите турнира от шлема в рамките на една календарна година. По онова време обаче три от въпросните турнири са се провеждали на трева и постигането на тази задача е било по-реалистично. Да не говорим, че в тази епоха конкуренцията в тениса е била много по-слаба, а този спорт на практика се е развивал сериозно в 3-4 държави по света. Агаси стана първият играч, спечелил турнирите от Големия шлем на различни настилки, най-висшето доказателство за класата и поливалентността на един тенисист. При това, във време, когато тенисът вече се е превърнал в един от най-популярните и  конкурентни спортове.

Началото беше поставено през 1992, когато американецът малко изненадващо спечели „Уимбълдън”. Цикълът бе завършен през 1999 г., когато по особено драматичен начин, след два загубени финала, Агаси триумфира в Париж. Много ценно допълнение към неговата блестяща витрина са златният олимпийски медал от 1996 и трите трофея от Купа „Дейвис” с отбора на САЩ.

Американецът все още е тенисистът с най-много победи на твърди кортове – 598. Един от рекордите на Андре, който ще бъде много трудно да се подобрят, особено при сегашната ситуация в мъжкия професионален тенис, е този за най-възрастен водач в световната ранглиста. Агаси оглави класацията на АТР за последен път, когато беше на 33 г. и 4 месеца. През 2006 той се оттегли на достойните 36 години, като дори фигурираше в Топ 15 на света – за сравнение от действащите състезатели единствено Томи Хаас е сред първите 20 на тази възраст.

Цифрите обаче не могат да разкрият едно от най-ценните неща – любовта и уважението, които Агаси спечели сред любителите на тениса по света. Според мен той е един от играчите, които не могат да те оставят равнодушен.

Днес за мистър Ретур големите битки на корта са останали в миналото. Сега пред него има нови предизвикателства, нови цели. Както и много други знаменитости, той се е посветил на благотворителността, но изглежда наистина е взел тази роля присърце. Самият той напуснал навремето рано-рано училище, но в последствие осъзнал важността на образованието, в последните години Агаси, чрез своята академия, помага на стотици бедни, но талантливи и амбициозни деца да се изучат и в същото време да практикуват спорт. Със своята дейност Андре чудесно демонстрира как една известна личност може да използва своята популярност и да развива общественополезна дейност свързана с най-големия и ценен актив на всяка една държава – младите.

И  на края, нека си припомним една от прочутите фрази на големия шампион и шоумен - ,,за толкова години в професионалния тенис, научих, че никога не трябва да спирам да си движа краката и, че най-важната точка винаги е следващата....,,

Автор: Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg