Тенис vs Покер

Надали на пръв поглед някой намира много прилики между покера и тениса. В очите на един обикновен човек, покерът е методична и прецизна игра, докато тенисът е инстинктивен и бърз спорт. За тези, които имат претенциите, че имат познания и за двете, сигурно откриват общото между тях. Просто е нужно да имате доста тренирано око, за да ги забележите.

Трудно ще открием някой по-добър от Борис Бекер, който да открие пресечните точки в тези два спорта. Бившият тенис-гений направи страхотна кариера, печелейки запомнящи се победи особено на Уимбълдън. В момента германецът се е отдал изцяло на покера и сякаш той отново е намерил точното си място, подобно на свещенната трева в Лондон. Самият той открива доста допирни точки между играта с карти и аристократичния спорт, далеч извън чисто индивидуалния им характер.

"Най-важното е да бъдеш търпелив", обяснява тайната си 42-годишният Бекер, който има доста тежък график като част от отбора на PokerStars Caribbean Adventure. "Всичко тук ми напомня за моята първа професия. Въобще не става въпрос как ще се представиш в първия сет, а как ще приключиш играта си. В покера, може да натрупаш бързо чипове и вече чувстваш, че си много добър, но след това често ставаш неразумен и твърде нагъл, и чиповете просто се изпаряват. Ето защо е нужно да може да контролираш темпото си, защото никой не печели в първия ден.

"Имал съм страхотни ръце и турнири, но съм губел търпение, играейки твърде бързо", казва той. "В края на деня по мое мнение, независимо от това как си сервирал или си спечелил няколко ръце, трябва да си уверен в себе си и да излизаш на игралното поле с необходимия респект. Погледнато отстрани тенисът изглежда много бърз, но на корта всичко е толкова бавно. Да, правят се всевъзможни неразбираеми движения, но истината е, че всичко е в умът на играча. Трябва да си много добър в това да разчиташ играта на противника и защо той прави точно тези "неразбираеми движения."

В дългата си кариера на корта, Бекер е установил, че всеки състезател има своите заучени движения и особености. Именно, разчитайки правилно тези противникови действия, той твърди, че е станал толкова добър. Сега той използва същата тактика, играейки покер.

"Покерът не е физическа игра, но и тук играчите имат своите заучени движения, както и в тениса. Паралелът между двете е очевиден. Във всяка игра има няколко души, които много добре разбират същината й, което ги отвежда към успеха. Много са тези, които играят добре, но съвсем малко тези, които знаят как да печелят и как да разгадаят твоите силни страни. Тенисът е като шах на корт."

Германецът без никакво притеснение признава, че докато е бил професионален тенисист е прекарвал часове наред в казината на хотелите, в които е отсядал за турнири. Той твърди, че повечето му колеги правели същото.

"Имаше страшно много време между отделните мачове. Много пътуване, хотели и ние просто уплътнявахме времето с покер. Също така залагахме на други неща, а и партиите по шах бяха често явление. Тенис играчите в крайна сметка са родени със състезателен нрав и обичат да се съревновават на различни видове арени."

"През повечето време обаче въобще не съм играл с най-добрите тенисисти извън корта на някаква игра, просто хич не се разбирахме. Те бяха врагове. Обикновено бях с моя кръг приятели и в това няма нищо учудващо."

Бекер признава, че още не е наясно със същината на покера, но не спира да се учи. От две години той член на отбора на PokerStars Pro, който събира известни играчи и знаменитости, които да представят гиганта в покера по цял свят.

"Опитвам се да промотирам хобито си в Германия, тъй като там то не е развито както в САЩ. Много обичам да обяснявам колко всъщност интересна игра е това. Надали някой осъзнава колко наистина харесвам играта. Всъщност не ми доставя толкова удоволствие да говоря за нея, колкото да я играя."

"Обикнах покера още в началото, но ми трябваше много, за да се науча. Станах по-добър на турнирите, с цели дни не съм се спирал. Можеш да учиш едно нещо само чрез опита. Играл съм онлайн, но турнирите са си турнири.

"Много интересно е, че когато започвах, хората ме познаваха и внимателно следяха действията ми. Когато загубех ръка, непрекъснато ми подхвърляха следната шега: "Е, явно си по-добър тенисист?" А аз си казвах, "Естествено, че съм по-добър на тенис, но до половин час ще ти сритам задника!" Наистина бе проблем в първите няколко турнира да убедя хората, че това не е шега за мен. Не съм най-добрият, но се уча. Сега, две години по-късно, никой не задава този въпрос повече. Те ме приемат като истински състезател по покер.

"Това ми напомня 25-годишното ми пътуване като тенисист. Пътувах по целия свят и оставах в същите тези хотели. Всичко ми напомня на предишния ми живот. Липсата на състезателен елемент и конкуренция не ми беше липсвала в 10-те години между края на кариерата ми в тениса и началото в покера, но това, което ми се случва сега ме подмлади", убеден е Борис.

"Покер играчите прекарват много време да играят един срещу друг. Това е голямата разлика с тениса. Там се срещаш с най-трудния противник едва накрая и то даже не е сигурно, че ще стане така. Едни Надал и Федерер са в много приятелски отношения. Това искрено ме учудва, тъй като по мое време не беше така, но те май са някакво огромно изключение. По дефиниция няма как в тениса да има приятелство, това е индивидуален спорт. Там си сам и няма никой друг."

Най-голямото предимство на Бекер на масата с картите е, че той не се изкушава от огромния паричен ресурс, който се разиграва, просто е закърмен с това нещо през годините.

"Видял съм и съм проиграл толкова пари, колкото играчите на покер не са виждали някога, така че това въобще не ме впечатлява. Всичко при мен е заради самата тръпка. Ако искаш да играеш добре, то парите на масата не трябва да те изнервят. Важни са принципите. Дори и да заложа някой долар, гледам да не го губя, защото съм си такъв."

Бившият тенинист много ясно разбира какво може и колко много има още да учи за новата си страст. Неговите цели оттук нататък са свързани с разучаването на тънкостите, които още не е усвоил.

"Колкото повече играя, толкова по-добър ще ставам. Обожавам да се състезавам и мразя да губя. Най-хубавото е, че моето 42-годишно тяло се представя отлично, дори и да играя цяла нощ, после ми няма нищо", анализира в заключение големият шампион.

Едно е сигурно - независимо дали играе тенис или покер, Бекер е състезател от висока класа, който живее, за да побеждава.


Гари Уайз, колумнист за покер на ESPN