Малчуган от Велико Търново може да е новият Григор Димитров

Деветгодишно хлапе от Велико Търново е на път да стане следващият Григор Димитров. Велизар Илиев вече е спечелил всички възможни турнири и е номер 1 в своята възрастова група. За да му е по-интересно и предизвикателствата да го стимулират, баща му, който му е и треньор, и мениджър, вече го пуска да се състезава и с по-големите. Там, при големите, се състезава и брат му Мартин, който също има реални шансове да тръгне по стъпките на големите в световния тенис.

„Точно във възрастта на Велизар – до 10 г., е най-голямата конкуренция в тениса. Той е на 9, но бие и десетгодишните, а в тениса при децата една година е равна на огромна промяна при тях. Различни са топките по твърдост, да не говорим, че силата на ударите им се променя. След това на всеки две години отпадат по 10 - 15% от децата по различни причини. Като започнеш с липсата на треньори и стигнеш до стреса и парите, понякога тези фактори надделяват и децата се отказват от спорта”, разказва бащата на Велизар, който също е Велизар.

Малчуганът влязъл в спорта заради брат си Мартин, който също е тенисист. Мартин е на 14 г. и учи кетъринг в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” и е в топ 10 на България при 14-годишните.

Докато по-големият тренирал, Велизар гонел топките по игрището и се забавлявал, като ги удрял в стената. Така сам научил първите удари и натрупал сила и познание за тениса. И това само за няколко месеца наблюдение на тренировките на брат си. След като преминала първоначалната изненада у възрастните, те решили да включат и Велизар в сериозните тренировки. Така третокласникът, който е възпитаник на ОУ „П. Р. Славейков” във Велико Търново, започнал победния си ход.

Тенисът е голямата любов и за двамата. В момента обаче по-запален е Велизар, защото брат му шеметно навлиза в тийнейджърската възраст и започва да се разсейва с компютри и момичета. „Много им харесва, когато тренират заедно. Велизар вече не иска аз да съм му спаринг партньор. Ще ми се да мисля, че не ме иска, защото съм слаб играч и не съм му на нивото, но истината е, че съм прекалено строг. Но това е спорт, а спортът е дисциплина. Мартин тренира много яко – по два пъти на ден. Велизар все още се занимава веднъж, но и на него му предстои да удвои тренировките си”, обяснява бащата.

След това допълва, че ако големият постига невероятните си успехи с много труд, малкият определено е природен талант. А и Мартин трябвало да догонва връстниците си, защото започнал на 9 г., а това е вече твърде късно за големия спорт. Започнал на шега, защото в компанията на баща му липсвал четвърти човек за тенис по двойки.

Във Велико Търново, Дряново и Стара Загора тренират Мартин и Велизар. „Кортовете в старата столица не са добри. Всъщност кортът тук е един – над училище „Емилиян Станев”. Настилката обаче е ужасна и аз не искам момчетата да получават травми. А и там се плаща по 30 лв. на ден. Затова Велизар, който все още не е толкова натоварен в училище, пътува всеки ден до Дряново”, уточнява големият Велизар.

Самият Велизар Илиев работи в Стара Загора и пътува всеки ден до там. Управител е на складова база, в която е успял да намери празно пространство и да изгради корт, за да улесни тренировките на момчетата си. Всъщност направил е цял спортен комплекс с футболно игрище, два тенискорта и място за бадминтон. Сам е финансирал всичко това.

Сам финансира и турнирите, които са ужасно скъпи. Път, хотели, наплитане на ракети, храна, екип – това са разходите, които поглъща едно пътуване до София например. „Всеки турнир започва с квалификации, за които ние си плащаме. Организаторите поемат разходите, ако играчът влезе в основната схема. Но ние още не ходим на международни турнири. Участваме в такива, но в България”, обяснява таткото.

А един турнир се оказва понякога от решаващо значение и доказателство за това е самият Велизар, който само с едно състезание при 12-годишните влязъл в най-добрите 40 деца на България. Ако турнирите са два или три, той би могъл да се придвижи още много напред.

С баща си и с Емил Могилков, който е бивш републикански шампион по тенис, тренират сега Мартин и Велизар. Когато станат по-добри от треньорите си, двамата ще трябва да избират дали да се откажат от тениса, или да заминат някъде извън България. „Мартин вече го надрасна това ниво, но аз още не мога да се престраша да го пусна сам да се бори с живота. А в същото време знам, че в България няма при кого да го пратя. Велизар върви с още по-бързи темпове”, казва г-н Илиев.

Малкият Велизар има вече две участия в мастърс турнирите, в които се срещат 16-те най-добри тенисисти от България. Първия път бил на 8, когато стигнал до това състезание. Влязъл в десетката. Шансовете му тази година са да влезе в челната тройка. Тези турнири са само за деца до 10 г., след това започват републиканските състезания.

„Освен треньорите и парите, другото, което в нашата страна липсва, са спортните психолози. Май в Пловдив е най-близкото място, където бих могъл да намеря такъв човек. А психолог е жизненоважен, защото той може да ги научи да се справят със стреса”, категоричен е бащата на двамата шампиони. Велизар Илиев признава, че самият той за първи път се занимава с мениджмънт на спортисти, които на всичко отгоре са му и деца.

С някои от проблемите и стресовите ситуации се сблъсква за първи път и самият той не знае понякога как да реагира. „Аз самият имам нужда от специалист, че като се гледам отстрани, често не се справям много добре. И двамата са много емоционални, а аз като амбициозен и любящ родител сигурно съвсем ги стресирам”, усмихва се Велизар големият и разказва как малкият преди година нарочно загубил един турнир, изплашен от перспективата, че може да стане шампион.

Победителят от състезанието заминавал за Франция и както се движел турнирът, Велизар се очертавал безспорният фаворит. Малчуганът обаче така се стреснал от мисълта за Франция, че подарил финалния мач на партньора си. После плакал горчиво за решението си, но нямало как да изиграе отново мача.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА, в. "Борба"