Фед: Шегувах се, че ще спечеля Уимбълдън, но не вярвах...

Роджър Федерер призна, че никога не е вярвал във възможностите си да постигне толкова успешна кариера. В неговото поколение от талантливи играчи, Лейтън Хюит, Анди Родик и Марат Сафин успяха да вземат титла от Големия шлем на по 20 години. От своя страна той триумфира с първи такъв трофей на Уимбълдън 2003 месец преди 22-ия си рожден ден.

"Аз не бях като Тайгър Удс, Рафа или Хингис - тези вундеркинди, за които знаеш, че един ден ще бъдат шампиони," споделя Федерер от позицията на времето.

"Никой не е по-добър в превъзмогването на пораженията. Трябват му ден-два и продължава напред," разкрива един от близките хора на Фед - агентът му Тони Годсик.

Федерер търси своята мотивация не в страха от загубата, а в радостта от победата. "Усещането при мачбол, а после да го реализираш... изключително е."

Бившият номер 1 споделя, че много се гордее със своята съпруга Мирослава, която по изключителен начин се грижи техните 4 деца - близнаците Майла Роуз и Шарлийн Рива и Лени и Лео. Освен всичко тя отговаря и за негови медийни изяви. Швейцарецът й е много благодарен, че тя успява да се справи с всички трудности и да пътува с него по отделните турнири. "Липсвах й, когато не бях вкъщи, а тя също ми липсваше... Сега вече сме по 365 дни в годината заедно. И да, обичаме всеки един от тези моменти."

Но какво движи големия шампион? Какво му дава мотивация да продължи да се бори с младите състезатели, след като е спечелил всичко в любимия спорт? Освен 81 милиона долара в кариерата си от наградни фондове, годишно той печели още по 40 милиона само от спонсори, сред които са Rolex, Credit Suisse, Wilson, Nike, Mercedes-Benz, and Moët & Chandon и други.

"Това е любимо на журналистите. Те обичат числата. Обичам да играя тенис и всичко свързано с него," разкрива Фед като подчертава, че спечелването на титли от Големия шлем не му е фикс идея.

Федерер обича да се връща и назад. Когато е започвал. "Не очаквах дори да стана професионален тенисист. Всичко след топ 100 и дори топ 10 ми изглеждаше далечна цел. Шегувах се, че ще спечеля Уимбълдън, но дали съм вярвал в това? Вероятно не. Случилото се в последните 10 години обаче е много повече отколкото съм мечтал. Винаги съм се наслаждавал на случващото се и много добре си спомням усещането да играя на корт №23. Помня колко всички тези усилия, които хвърлих в началото, за да стигна дотук. Ето защо не ми се ще това да спира просто така."

Федерер си припомня и един от моментите, за които му е трудно да говори - грандиозният финал на Уимбълдън 2008 срещу Рафаел Надал. Тогава испанецът се наложи в пет сета и прекъсна серията му от пет поредни титли в Лондон. Федерер не крие, че в началото е приел това като "трагедия" и си спомня как се е прибрал в хотела, където е похапнал пица.

Впоследствие Федерер установява какъв ефект върху феновете е имал този мач и как месеци наред всички са го разпитвали за случилото се, което е било "невероятно". И в крайна сметка установява следното - "След този финал получих изключителна подкрепа. Моите фенове искаха отново да ме виждат като победител."