Сесил: В Казахстан тренираме във воена казарма

Сесил Каратанчева вече втора година се състезава за Казахстан, след като изтърпя наказание заради допинг. През последните месеци спортистката умишлено избягва да се появява в медийното пространство. Преди турнира в Бризбейн, където загуби от Жюстин Енен, тя обаче наруши мълчанието си.

- Сесил в Казахстан ли живееш вече? Като че ли се позагуби напоследък? 

- Не. Не живея в Казахстан, но посещавам държавата доста често. Почти целия месец ноември го прекарах в Астана, защото бях на спортен лагер за подготовка на "Аустрелиън оупън". Там заедно с отбора останахме повече от месец. Много съм приятно изненадана от организацията, която създадоха от тамошната федерация по тенис. Тренирахме в истинска военна казарма, в която имаше тенис кортове, и в непрекъснат режим на натоварване. В базата се влиза и излизаше под час. Напоследък наистина се дистанцирам от всякакви медийни участия умишлено. Но вчера например с изумление научих от един познат в интернет, че съм била номинирана някъде, и то на първо място в класация като българката, излязла най-успешно от криза. Голям майтап падна. Не мога да си представя, че някой се занимава и с такъв род класации.

- Иначе доволна ли си от сезона, който измина? 

- Ако кажа, че съм доволна, ще бъде доста пресилено казано. Може да се каже, че съм доволна от това, че съм здрава, защото това е изключително важно за един професионален спортист. Но като цяло миналия тенис сезон за мен можеше да е по-добър. В никакъв случай не мога да кажа, че беше максимумът, на който се надявах. Мисля обаче, че добре започвам новия - като начало минах квалификациите на турнира в Бризбейн с награден фонд 220 000 долара и се класирах за основната схема. Това не е малко.

- Чух, че смяташ да се запишеш в интернет-колеж в САЩ? Имаш ли време за учене в толкова натоварения за тенисистките календар - всяка седмица има някъде по света състезание? 

- Преди началото на новия тенис сезон наистина нямах много време, за да си почина. Но за такова важно нещо като образование, винаги може да се намери време, защото спортистите в това отношение са доста ощетени откъм време. Наистина възнамерявам през новата година да запиша колеж, който по-точно е интернет-колеж в САЩ. Проучвам в момента кои училища са най-добри, за да кандидатствам там. Ученето в мрежата е изключително широко разпространено сред тенисистите и спортистите в момента и единственото, което още не знам каква специалност ще уча. Като че ли все още се чудя основно за две специалности - спортен мениджмънт и психология. Пък и аз вече имам натрупан опит за изпитване и учене по интернет, защото си взех американската шофьорска книжка по този начин. Стоях осем часа онлайн и ме изпитваха на живо. Усещането е доста странно.

- Имаш ли любима държава, която посещаваш с удоволствие? 

- Една от любимите ми държави е Австралия, защото тук е изключително слънчево, природата е абсолютно дива, хората са приятни, а архитектурата е невероятна. Всичко събрано заедно ми доставя невероятно удоволствие. Принципно харесвам и Франция, но не всички градове в държавата, а Париж. Този град изключително много ми харесва.

- Значи ли това, че предпочиташ чужденците пред българските мъже? 

- Мисля, че и чужденците, и българите си имат своите предимства. Не мога да кажа, че предпочитам едните пред другите. Единствената разлика, според мен е, че някои от българските мъже са по-комплексирани, ако жената е по-успяла от тях. Което, естествено, унищожава отношенията и връзката, ако има такава.

- Това от личен опит ли го казваш? 

- Такива са ми наблюденията. Донякъде наистина и от моя личен опит, както и от този на мои приятелки спортистки.

- Какви мъже са казахстанците? 

- Мъже като всички други. С всичките ми познати в Казахстан имам професионални отношения и не мога да преценя как се държат вкъщи със жените си. Но към мен всички са изключително възпитани, държат се като джентълмени и са коректни и точни в отношенията си. И за разлика от някои нашенци - държат на думата си.

- Имаш ли си приятел в момента?

- Мисля, че доста се писа в миналото за моя живот и затова засега смятам да запазя личното си пространство в тайна.

Живка Ангелова, "Марица"