Андре Агаси напук на съдбата

През 70-те години на миналия век машините за хвърляне на тенис топки престават да бъдат лукс и всички начинаещи играчи се обзавеждат с тях. Бащата на Андре Агаси - вечно заетият и леко ексцентричен бивш боксьор Майк, също му купува една, стандартен модел. Но преди да му я предостави за ползване, я закарва в гаража си и подменя мотора й. След намесата му машината започва да изплюва топките с такава бясна скорост, че малкият Андре с голямата си ракета си мисли, че никога няма да спре.

Отбива и отбива, докато не може да издържи. После започва да праща топките в аут, а отстрани баща му крещи като луд. Майк обожава тениса и мечтае да направи сина си най-добрия играч в света. Преди това се пробва да направи шампиони двете му по-големи сестри Тами и Рита и брат му Филип.

След като поотрастват обаче, момичетата го пращат по дяволите. Колкото до Филип, той се старае, но няма нужните качества. Затова Майк концентрира всичките си усилия и амбиции върху Андре. Води го на корта още като бебе, връчва му ракета за тенис на маса и го кара да отбива топки. През следващите години никога не се уморява да тича френетично около корта и да крещи команди: "Удряй силно!", "По-бързо!", "Оправи замаха","Следи дишането си"...

След време, вече спечелил всички турнири от Големия шлем, златен медал от Олимпиада и десетки милиони, Андре продължава да си спомня живо тези тренировки и нощните кошмари.

Кортът, на който прекарва детството си, е с бетонно покритие и се намира в покрайнините на жежкия Лас Вегас - близо до скромния дом на семейство Агаси. Бащата и бабата на Андре са емигрирали в САЩ от Техеран, където са живели в къща с пръстен под, и много се гордеят с американското си жилище. За да плаща ипотеката, Майк работи в казино. Едва изхранва семейството си с мизерната си заплата. Известен е с избухливия си нрав и след като приключва завинаги с професионалния бокс, започва да се бие по улиците.

Една дума не на място, побутване в бара или безобидна забележка на паркинга, и отвръща със серия удари в бъбреците докато малкият Андре стои отстрани с отворена уста. В дома им няма нито телевизор, нито книги. Единствената радост за децата са колетите, които праща богатият им чичо от Техеран.

Всеки път, когато получат пратка, се разиграва един и същ сценарий - всички се събират в кухнята, Майк разопакова колета и изважда персийските сладки. С остър нож внимателно разрязва на две парчетата локум, меденките и фурмите и от някои от тях изскачат диаманти, сапфири и рубини. Блясъкът им заслепява малкия Андре и след време той често сънува летящите към него тенис топки със скъпоценни камъни, които баба му внимателно прибира в кутия за кафе. Психоаналитикът му обяснява, че преживяванията и впечатленията от детството продължават да диктуват живота му, а той само вдига рамене. За всеки сеанс, по време на който разказва спомените си за прегрелия корт и плюещата топка след топка машина, плаща 3500 долара. 

Тенисът му е донесъл милиони, но той го играе по принуда и трябва да плати за това. Омразната игра разрушава живота му и го държи в постоянен стрес. Престава да вярва в себе си и да очаква да му се случи каквото и да е било - освен молба за развод от жена си Брук Шийлдс. Лежейки на кушетката на най-добрия психоаналитик в Ел Ей, си спомня колко много брат му се е страхувал от баща им и как му е завиждал за успехите в тениса. Споделя и колко различни един от друг са родителите му. Майка му - мила и слабоволна, а баща му избухлив и тираничен.

Успял е да излъже всички, че обожава тениса - семейството си, хилядите си почитатели, журналистите. Твърди, че той е целият му живот и че когато баща му е сложил ракетата в ръката му още като бебе, все едно се е родил за втори път. Публиката приема всичко за чиста монета и не долавя сарказма му. Не го долавя даже психоаналитикът му, при когото е пратил Гил Рейес - дългогодишният му треньор по физическа подготовка, близък приятели и довереник.

На лекаря Андре споделя също за нощните разговори с брат си Филип и глезотиите, които му позволявал пристигналият от Иран чичо. Но не му разказва за спомените си за стаята на най-добрия си приятел от детството, облепена цялата с плакати. На видно място сред тях е рекламен афиш на джинси Calvin Klein с 15-годишната Брук Шийлдс.

Андре много я харесва. Прилича му на порочен ангел и понякога даже я сънува. В главата му непрекъснато звучи слоганът от плаката - "Знаеш ли какво има между мен и джинсите ми? Нищо." Когато на 13 заминава за Флорида в тенис академията на Ник Болетиери, взема плаката със себе си. Скрива го на дъното на куфара си, така че другите момчета да нямат достъп до Брук. Академията е нещо средно между манастир и изправителен дом. Въпреки това момчетата там са буйни и Андре знае, че може да очаква всякакви подлости от тях. Баща му научава за люпилнята на Болетиери за тенис звезди от тв предаване. Той трудно събира 6-те хиляди долара, които трябва да покрият тримесечното обучение.

Макар семейството му да води скромен живот, условията в академията направо потрисат Андре. Огромните допотопни спални помещения са с железни легла, закуската се състои от хляб и варени яйца, които не стигат за всички, а обядват е помия от месо и зеленчуци. Всеки разчита на себе си, а физическата саморазправа между възпитаниците е ежедневие.

Андре се чувства зле в академията. Вечер свит в одеялото, брои дните до завръщането си у дома. Или пък дълго се взира в плаката на Брук Шийлдс. Веднъж вниманието на един от старшите треньори и дясна ръка на Болетиери е привлечено от играта на Андре. В академията се обучават 200 хлапета и дотогава новобранецът не е попаднал пред погледа му. Треньорът го наблюдава 10 минути и праща да извикат шефа. Болетиери стои край корта до края на играта, а после нарежда момчето да го последва. От кабинета се обажда на баща му.

"Господин Агаси? Имам чудесна новина - синът ви е много талантлив, бих казал, даже изключително талантлив и ще го обучавам лично. Ще го направя мега-звезда и първа ракета в света. Какви три месеца? Господине, не ми трябват вашите пари. Ще се занимавам с него безплатно."

Андре остава при Болетиери. Спартанският режим се превръща в ад. Ник му става личен треньор и започва да го учи от А и Б. Докато баща му го е карал да излиза на мрежата, Болетиери предпочита основната линия. Не му дава мира и изстисква всичките му сили.

Сутрин момчетата от академията посещават общообразователното училище, където се учат по съкратена програма, следобед тренират, а вечер си подготвят домашните. Андре обаче е прекалено изтощен и спира да учи. Няма как да го изключат, защото училището се издържа благодарение на възпитаниците на Болетиери, но минава на домашно обучение. Цялото си време прекарва на корта. Престава да изважда плаката на Брук Шийлдс, понеже си хваща гадже - също обещаваща тенисистка. Но продължава да сънува манекенката. Дори не подозира, че с всеки спечелен турнир моментът на срещата им приближава все повече.

Животът на професионален тенисист се оказва доста по-различен от това, което си е представял Андре. Постоянни пътувания, евтини хотели с хлебарки, отвратителни на вкус бургери от ресторанти за бързо хранене, чести поражения и липса на пари. Болетиери остава негов треньор и след завършването на академията, макар че в началото не може да му плаща заради постоянните загуби. Техниката му е брилянтна, но психиката му не издържа дори срещу по-слаб противник.

Първия си сериозен рекламен договор подписва през 1986-а година с Nike срещу 25 000 долара на година. Прахосва парите за нова кола и вечери в скъпи ресторанти. Скоро остава без пукнат цент в джоба, но започва да записва победи. Нарежда се сред стоте най-добри в света, а две години по-късно вече е №3. През 1992-а печели Уимбълдън, а през 1994-а става шампион на Откритото първенство на САЩ, а през 1995-а на Австралия. Изкачва се на върха на ранглистата, а на следващата година записва в актива си и олимпийска титла. 

Става милионер, купува си ретро кадилак и разкошна къща с джага във всяка стая и лети със собствен самолет. Нарушава етикета в консервативния тенис, появявайки се на корта с прическа тип "гребен", а понякога и с джинси. Спортните журналисти не го обичат и го наричат "пънкар". Почитателите му обаче са милиони. Изобщо не предполагат, че техният кумир всъщност е плахо и нерешително момче, което се крие зад ужасната прическа и ярките дрехи.

Именно по онова време Андре започва да крие от всички една тайна - въпреки младостта си е започнал да оплешивява. Слага тупе и при всеки мач трепери от ужас да не би то да падне при по-силен удар или скок. Тази мисъл му пречи да побеждава, а преживява и лична драма - приятелката му Уенди, която познава от 9-годишна, обявява, че двамата не са един за друг, и го зарязва. Тъжен и потиснат, Андре отново започва да играе зле и да се срива в ранглистата. И тогава съпругата на негов стар приятел му намеква, че има влюбена в тениса приятелка - известна актриса, която в онзи момент също има неудачи в кариерата си. Когато разбира, че става дума за Брук Шийлдс, Агаси едва не пада от стола и веднага иска телефонния й номер. Прибира се вкъщи и й се обажда.

Любовният им роман започва от дистанция. Брук снима филм в Африка и в началото общуват по факса. Оказва се, че тя е умна, с остър език и наистина се интересува от Агаси. Той се влюбва в нея още преди да я е видял на живо. Когато най-накрая това се случва, установява, че тийнейджърката от плаката се е превърнала в прекрасна жена. Чак тогава разбира, че тя е с пет години по-голяма от него.

Ухажването върви бавно. Първата вечеря в ресторант, първата прегръдка, първата целувка... Андре споделя на Брук тайната си и двамата устройват ритуално подстригване, на което канят приятели. Тя обръсва главата му с машинка. Новият му външен вид се харесва и на него, и на почитателите му, и на медиите. Двамата с Брук стават неразделни. Тя го придружава по турнирите по света, седи във ВИП ложата и всички я зяпат. Вместо на тренировки, ходи с нея по ресторанти и музеи. Започва да играе все по-слабо, а хората от екипа му скубят косите си и проклинат актрисата.

Но на Андре не му пука. Не е молил баща му да навира ракетата в ръката му, ни то пък е мечтал за академията на Болетиери. Освен това има сериозна травма на гърба си и по време на мач си говори сам, за да не полудее от умора, болки и отчаяние. Вече има пари. Затова не иска да се насилва и да изгаря от страх и болка. Когато предлага брак на Брук, тя се разплаква от радост. Женят се на 19-и април 1997-а година, пристигайки на венчавката на бели коне. Прекарват първата си брачна нощ в ранчо, където комарите не им дават да мигнат.

След сватбата Андре продължава да губи мачове, но звездният му статус остава непокътнат. Съвсем закономерно кариерата на Брук тръгва нагоре. В леглото си пасват, парите, с които разполагат ще стигнат и за правнуците им и Андре все по-често мисли за оттегляне от тениса. Но той не го пуска. Понеже рядко тренира и предпочита да прекарва времето си с Брук и приятели, губи физическа форма.

Веднъж посещава съпругата си на снимачната площадка. Издържа стоически сцената, в която партньорът й във филма я целува, но когато той докосва с устни ръката й, се срива. Изфучава навън от студиото, а вечерта Брук му вдига скандал. Убеден е, че тя е започнала да губи интерес към него. И че, понеже е добра актриса, може отлично да изиграе както съчувствие, така и радост, но всъщност не дава пет пари, че кариерата му върви надолу. Веднъж казва на психоаналитика си, че жена му не се интересува от него, а само от ролите си, които идват при нея една след друга. После си обещава да спре визитите си при него и да решава сам проблемите си. Когато се прибира вкъщи, Брук му съобщава, че иска да известно време да поживеят поотделно. Той се съгласява. Събира си багажа и напуска общия им дом с розовия си кадилак. А от сватбата е минала малко повече от година.

След раздялата представянето на Андре на корта става все по-отчайващо. Побеждават го дори онези, които преди са дишали прахта на обувките му. Отпада от турнирите още в началната фаза, а журналистите буквално се гаврят с него. Смята, че ако си върне Брук, всичко ще си дойде на мястото. Но няма връщане назад. Той е на дъното, а нейната кариера е в апогея си.

За капак на всичко по време на допинг проба в организма му е открит мета-амфетамин. По дрогата го запалва асистентът му и тя му дава усещане за свобода. Не се притеснява от нищо, и играе и губи с усмивка и животът не му се струва толкова лош. Но резултатите от теста са като леден душ. Андре е наясно, че ако стигнат до пресата, на кариерата му окончателно ще бъде сложен кръст. 

Няма как да не бъде дисквалифициран, а рекламодателите мразят наркомани. Налага се да съчини убедителна лъжа. Решава да каже на шефовете на АТР, че случайно е изпил чаша с газирана вода с амфетки. Знае, че съшитата с бели конци история ще мине, тъй като никой не желае скандал. Но това не решава проблемите му. Наближава трийсетте и краят на кариерата му вече се вижда. Заради болките в гръбначния стълб често спи на пода, а травмите в китката не му дават мира. Страхът от поредното поражение го преследва непрекъснато.

Разводът с Брук през април 1999-а се превръща в таблоидната сензация на годината. Докато Андре се чуди къде да се скрие от журналистите, бившата му жена дава интервюта наляво и надясно. Пробва да й се обади, но тя не желае да го вижда. Отива на гости на родителите си в новия им дом, купен с неговите пари. Майка му е остаряла, а баща му го гледа лошо. Сантименталното завръщане на блудния син се проваля. Преди да си тръгне, баща му го дърпа настрана. Майк не е силен в приказките, затова дълго кашля и търка носа си. После признава, че никога не е харесвал Брук. Смята, че е завършена егоистка, която едва не е погубила сина му и го е превърнала в абсолютен мързеливец. Скъпите ресторанти, ваканциите на екзотични острови, безсмислените разговори и дизайнерски парцалки - това не е фамилията Агаси.

"Тенисът е сълзи, кръв и пот - заявява разпалено бащата. - Дори да не ти харесва, това е съдбата ти и няма какво да направиш. Ако си тръгнал към дъното, поне потъни с достойнство. Ако си отидеш с подвита опашка като бито куче, ще ме бъде срам."

Андре мисли над думите на баща си по целия път обратно и не спира да се ядосва. Сълзи, кръв и пот, така ли?! И какво е спечелил, когато ги е проливал? Време е да се оттегли от спорта. След две седмици се събужда в петзвезден хотел на Карибите. Уискито го блъска в главата, а до него лежи красавицата от бара, която е свалил предишната вечер. Пред Агаси е прекрасният обезпечен живот на пенсионер. Но макар да знае това, се чувства празен. Баща му е постигнал своето - тенисът е влязъл в кръвта му и не може без него.

Тежко е да се завърне във форма на 29 години и затова тренира като луд. Онова, през което е преминал след академията на Болетиери, се повтаря отново - незначителните турнири със смешни награди и треторазредни противници, които трудно побеждава. Но все пак го прави и бавно се измъква от дупката.

В края на пролетта на 1999-а година за първи път става шампион на "Ролан Гарос", а после печели за втори път и Откритото първенство на САЩ. Вече може да се оттегли с достойнство. Журналистите се отнасят към него с почит и възхищение, а връстниците му се възхищават за дълголетието на корта. Всички се чудят на какво се дължи промяната у него. Отговорът е тривиален - на жена. И то не на коя да е, а на Щефи Граф - най-добрата тенисистка на 20-и век.

Андре от години пада тайно по нея и смята, че има страхотно тяло. По време на краткия им брак вечно борещата се с излишни килограми Брук неведнъж подхвърля, че мечтае да има краката на немската тенисистка. Даже държи нейна снимка на хладилника. Изобщо не подозира, че мъжът й се интересува от Щефи.

През 1992-а година, след като двамата побеждават на Уимбълдън, даже я е поканил на среща, но получил категоричен отказ. По онова време Щефи е силно влюбена в пилота от Формула 1 Михаел Бартелс и не се интересува от никой друг. Двамата с Агаси се срещат отново на турнир в Маями и там тренират заедно. След време той ще й разкаже, че не е можел да откъсне очи от нея в тези моменти. Пак моли за номера й и Щефи, макар вече да е необвързана, пак му отказва. Позволява му обаче да й пише и Андре редовно и праща картички. Чак при следващата им среща в Лондон Щефи благоволява да му даде номера си. Понеже самата тя е доста сдържана, остава поразена от размаха, с който я ухажва. Отношенията им се развиват бързо и Андре й предлага брак. Тя уклончиво приема.

Първата среща на родителите им протича доста интересно. Бъдещият тъст Петер е фанатик на тема тенис също като бащата на Агаси. Възпитал дъщеря си строго, контролира финансите й, даже е излежал кратка присъда за укриване на данъци. След като се запознава с Майк Агаси първо спорят малко за предимствата на бекхенда пред форхенда, после минават на лични обиди и накрая свалят ризите.

Понеже и двамата са тренирали бокс, решават да стигнат до истината в спора си с юмруци. На сватбата през октомври 2007-а седят възможно най-далеч един от друг и през цялото време се гледат злобно. Но не успяват да помрачат щастието на Андре. Щефи се оказва забележителна съпруга - точно както се е надявал. Броени дни след сватбата им му ражда син - Джейдън Гил, а две години по-късно и дъжеря - Джаз Ел.

Междувременно той продължава да играе турнири, превъзмогвайки физическата болка. Побеждава доста по-млади съперници, печели Откритото първенство на Австралия още два пъти. По време на Откритото първенство на САЩ през лятото на 2006-а Андре отстранява Маркос Багдатис, по онова време осми в света. В следващия си мач срещу Бенямин Бекер, болките в гърба са толкова силни, че едва стои на краката си. Губи мача и обявява, че се оттегля от тениса. Публиката го изпраща с няколко минутни аплодисменти на крака.

Веднага след това 36-годишният Агаси е отведен в медицински пункт. Ляга на масата за масажи без да може да помръдне. Боли го всеки мускул, но се чувства щастлив. Толкова много години се е борил с всички сили и вече не дължи нищо на никого.

Големият спорт може да върви по дяволите...

Алекс Макдермот, списание "Biograph"