Надал преоткри формата си. Ще го направи ли и Федерер?
Здравейте. Чудя се как вашите очи успяват да се настроят към зеления цвят на кортовете, след толкова часове взиране в червената настилка на надрасканите клей кортове в Европа? Честно казано съм сериозно изненадан от това, че Рафаевл Надал не отказа турнира в Куинс Клъб, след като му се наложи да изиграе толкова много срещи на клей. Но вижте какво се получи: Надал разгроми Маркош Даниел в първия си мач.
Когато Надал бе попитан след финала на "Ролан Гарос" дали ще "празнува", той отговори: "Трудно е да празнуваш, ако на следващия ден имаш тренировка. Ще имам време... през лятото след Уимбълдън, когато ще се прибера в Майорка..."
Смятам определено, че Надал опитва да си устрои "двоен празник". Той много държи да спечели и Уимбълдън и по този начин да повтори постижението си от 2008 г., когато спечели последователно в Париж и Лондон.
Неуверените крачки на Надал в края на миналата година и дори в началото на 2010 г. навяваха доста основателни съмнения дали той отново ще има сили да заеме мястото, на което е в момента. Току-що изминалият сезон на червено обаче доказа по най-категоричния възможен начин, че Надал има всички нужни предпоставки, както като физика, така и като дух отново да доминира. Така че първото място в ранглистата е логичен завършек на неговите усилия. Сякаш самият той имаше нужда да покаже на себе си, че все още го бива.
Ето как самият надал коментира намира състоянието си: "Увереността винаги е най-важното нещо за един тенисист. Така че да спечеля поред 22 мача на клей винаги е отлична подготовка за сезона на трева. Така че още утре започвам да се готвя на тревата в Куинс."
Рафа не е първият човек, който обичаше да се готви за Уимбълдън... на клей. Бьорн Борг бе повече от добър в това отношение. И резултатите показват правотата на това действие: шведът взе три пъти подред "Ролан Гарос" и "Уимбълдън" последователно, започвайки през 1978 г.
Вероятно всичко казано дотук носи лоши вести за Роджър Федерер. За швейцареца е повече от необходимо да вдигне нивото си на игра до своя предел, ако иска да преодолее предизвикателството на Надал дори на трева. Има и нещо друго. И двамата не трябва да подценяват никого, тъй като мястото им във финалния мач не е гарантирано! Федерер и Надал трябва да отговорят на множество трудни въпроси, преди да излязат в евентуално повторение на епичния си финал от 2008 г.
Финалът на "Ролан Гарос" обаче показа кристално едно нещо. Трудностите, през които премина Надал, въобще не успяха да го пречупят.
Тъкмо подобно нещо трябва да ни покаже и Федерер в момента. На него може би ми липсваше нужния хъс и пределна мотивация за успех, каквато движеше Надал. В Париж Роджър сякаш прегоря в желанието си отново да покаже, че няма равен в турнирите от Шлема. Не е никак срамно да загубиш от Сьодерлинг на подобен форум. И няма съмнение, че шведът игра в пъти по-силно срещу Федерер, отколкото след това във финала с Надал. Оттук нататък няма съмнение, че Сьодерлинг ще бъде основен фактор в Шлема. През 2009 г. той нямаше късмет срещу Федерер, но сега успя да обърне тази традиция.
Робин се превръща във фактор "номер 3". Сиреч, той е новият Джокович. Човекът, който е веднага след Федерер и Надал като класа и винаги може да им създаде трудности. Горчиво бе най-вече за Федерер да загуби от Сьодерлинг, тъй като след това Надал се разправи със скандинавеца.
Ситуацията преди Уимбълдън е следната: Федерер трябва да направи в Лондон, това което Надал стори в Париж. Той няма нужда да се доказва: човекът има 16 титли от Големия Шлем. Затова просто трябва да даде най-доброто от уменията си, без да се затормозява психически. След толкова много успехи през годините, толкова натрупан опит, всичко това трябва да се счита като сериозно предимство за Федерер пред Надал.
Питър Бодо, tennis.com
