Размисли в края на сезона

2014 г. е към края си, а заедно с нея сме на път да изпратим и един крайно интересен, напрегнат и пълен с изненади сезон в професионалния тенис. За нас, българските любители на този красив спорт, той беше по-специален, защото за пръв път наш сънародник, при това съвсем заслужено, беше поставян сред големите фаворити. Но за това след малко.

Докато повечето от топсъстезателите с нетърпение очакват заслужената и не чак толкова дълга почивка, отново е време за анализи и равносметка. През 2014 вятърът на промяната доведе до сериозно разместване на пластовете в иначе постоянния и леснопредвидим климат на върха на мъжкия тенис. Но какво научихме през последните единайсет месеца, какви тенденции могат да бъдат установени и ще се запазят ли те и през следващата състезателна година.  Потвърди се нещо, което изглеждаше неминуемо, но така и не се случваше – играчите, които наричаме ,,голямата четворка,, няма да печелят вечно турнирите от шлема.

Разбира се това няма да стане изведнъж  и най-вероятно Джокович, Надал, Федерер и Мъри ще завоюват още доста титли в близките две – три години, това сочи логиката. Новак и Анди все още се намират в най-продуктивната възраст в този спорт, Маестрото демонстрира истински късен ренесанс, а Надал продължава да изглежда непобедим на Ролан Гарос.  Но също така е вярно, че Вавринка и Чилич проправиха пътека, по която ще минат и други.  Кое обаче бе нещото, позволило на последните двама да постигнат тези гръмки успехи. Мисля, че ключовата дума тук е ,,зрялост,,. 

Всички знаехме, че  Вавринка е един невероятно компетентен и атрактивен тенисист, притежаващ може би най-ефективния бекхенд с една ръка. На тазгодишния Аустрелиън опън той демонстрира нещо повече – мъдрост, търпение и най-вече самочувствие, което му позволи да уцелее през двете седмица на надпреварата и да отстрани дори непобедимия в последните години в Мелбърн  Джокович.

И ако титлата на Вавринка в Австралия бе окачествена от мнозина, като ,,свеж полъх,, , то наказателната акция на Чилич в Ню Йорк бе истински ураган с балкански произход. Някои сигурно са смятали кариерата на хърватина за приключила след наказанието, което получи през мината година за наличие на забранена субстанция в организма. Оказа се, че Чилич е използвал твърде разумно тази принудителна пауза и се завърна на корта по-силен, по-решителен и най-важното изпипал до съвършенство всеки елемент от играта си. Тук не трябва да бъдат спестени и суперлативите към неговия тренъор – Горан Иванишевич, който изглежда се справя великолепно в новото си амплоа и има ключова роля във формирането на новата визия на Марин. 

Интересно бе това, че за Чилич по-трудна беше първата седмица на съревнованието. Веднъж достигнал до четвъртфиналите, той отвя безпардонно Бердих, а след това накара и Федерер да изглежда, като смутен ученик. Самият финал се оказа твърде неравностоен.  Нишикори вече бе доста изчерпан, както физически, така и емоционално, а Чилич вече притежаваше такава инерция, че нямаше как да бъде спрян. 

Накратко – при сегашните реалности в мъжкия тенис, титла от шлема може да бъде спечелена единствено от играч притежаващ, както перфектни физически и технически качества, така и сериозен опит. Изглежда, че от появата на един ,,млад талант,, до момента, когато може да се бори за такъв трофей е необходимо  да измине определено ,,технологично време,, , което се измерва с  минимум 4 – 5 год.  

Въпреки загубата си на финала в Ню Йорк, именно Нишикори е един от играчите заслужаващи специално внимание, заради неимоверното си развитие и резултатите, които постигна. Японецът демонстрира и прекрасна игра на червено, спечелвайки големия турнир в Барселона. След това пък контузия го лиши от титлата в Мадрид във финал, в който Нишикори категорично надигра безспорния крал на тази настилка. По всичко изглежда, че талантливият японец, който вече се превърна в най-успешния азиатски тенисист, ще има водеща роля и през следващия сезон.  И още нещо интересно, което си струва да се отбележи – респектиращите  резултати, които постигнаха бившите величия, завърнали се в голямата игра този път, като треньори. Иван Любичич, Майкъл Ченг, Горан Иванишевич, са хората със съществен принос за победите съответно на Раонич, Нишикори и Чилич. Тук не споменвам Бекер и Едберг, защото, когато става въпрос за играчи от ранга на Джокович и Федерер, ролята на треньора е по-различна.  

Сезон 2014 бе и най-успешният до момента за Григор Димитров. Нашето момче демонстрира стабилно развитие, което му позволи да се изкачи за известно време до номер осем в ранглистата. Пикът в играта на Григор бе достигнат по време на турнирите на трева – титла на Куийнс, в един фантастичен финал, който ще се помни дълго, а след това и полуфинал на Уимбълдън. В онзи мач срещу Джокович, игран при отвратителни условия (силен вятър, безобразно състояние на настилката), Григор беше адски близо до успеха и единствено комбинацията от опит, самочувствие и чиста проба късмет, позволиха на сърбина да стигне до победата.  Разбира се, имаше и някои разочарования, Димитров загуби мачове, които можеше и трябваше да бъдат спечелени, като причините са, както технически, така и психологически.

Все още се наблюдават колебания от бекхенд, особено когато е поставен под напрежение, а също така и неспособност да се взимат  правилните решения в критични моменти. Такава загуба беше тази срещу Монфис в Ню Йорк. Taм бе пропусната чудесна възможност за участие на четвъртфинал и евентуална победа срещу играещия доста колебливо по онова време Федерер.  Но не забравяйте приятели, че понякога едно поражение може да се окаже по-ценно, по-изграждащо характера. Вярвам, че Григор е достатъчно интелигентен и знае как да се учи от загубите, а също така, че времето е все още на негова страна и той се намира в онзи споменат  по горе ,,технологичен период,,. 

Може ли Григор Димитров да се бори за титла от Големия шлем през 2015?  На всички ни се иска иска да е така, а както видяхме през вече отиващата си година, в тениса всичко е възможно. Според мен обаче, по-реалистично е да очакваме подобно нещо през 2016, когато Гришо ще се намира в разцвета на силите си,  и ако е запазил досегашния темп на развитие би бил в топ 4 на класацията.   Приоритетна задача  за предстоящия сезон бих казал, че ще бъде затвърждаване на позицията в челната десетка на класацията, както и прецизиране на някои елементи от играта, които да му позволят да побеждава най-добрите на голямата сцена. Ако това бъде постигнато, то и  следващата важна крачка скоро ще бъде направена.

Ще продължи ли да духа вятърът на промяната и през 2015? Несъмнено предстоящият сезон крие някои много интересни загадки – ще успее ли Надал да направи още едно триумфално завръщане, как ще се отрази бащинството на Джокович върху представянето му на корта, а също така, каква ще бъде ролята на едно от ,,големите момчета,, - Дел Потро, чието завръщане се очаква. Вероятно част от отговорите ще научим още през януари, когато в Долната земя започва първата надпревара за Големия шлем. За нас, любителите на играта остава само да чакаме, както и да пожелаем ползотворна подготовка на Гришо, Цвети и всички останали български тенисисти, а през новия сезон да намерят сили и вдъхновение за още по-големи успехи на корта.

Автор: Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg