Един боксьор, с когото ме обединява само националността

Всяко чудо за три дни... Всички знаем тази поговорка, която доста често влиза в употреба за измислени медийни сензации, които целят само изкуствено завишаване на трафика, рейтинга и гледаемостта на определени медии с жълто-кафеникав оттенък.
 
Ако се водим по нея, то до вчера вечерта трябваше вече да е приключил отзвукът около един мач, който предизвика толкова много коментари, отдели му се изключително много медийно внимание.
 
Да, самият факт, че вече се досещате, че говоря за мача на Кубрат Пулев с Владимир Кличко, доказва, че това не е било „чудо за три дни“. Еуфорията, анализите, коментарите продължават с пълна сила и по всичко изглежда, че скоро няма да стихнат.
 
Интересни са и закономерностите около този двубой. За кратко време той успя да обедини мнозина от българите, които стискаха палци в нощта на събота срещу неделя миналата седмица пред телевизорите и компютрите си.
 
След загубата на Пулев обаче се отприщи нова вълна. Аз обичам да я наричам - „вълната на разбирачите“. Това са хората, които след свършен факт обичат с поучителен тон да се изтъкват като един вид големи специалисти, които са предусещали какво ще се случи. Само дето го изтъкват след като въпросното нещо стане факт, а преди това ги е нямало никакви.
 
Тази „вълна от разбирачи“ след мача на Пулев ми отвори очите, че българинът вече разбира не само от политика и футбол, но и от бокс. Както и разбира от тенис, когато играе Григор Димитров, от борба, художествена гимнастика и какво ли още не. Стига само българският представител преди това да е загубил.
 
Нищо, че предимно това са хора, за които правилата на бокса са „Тъмна Индия“ и за които точкуването на мач на професионалния ринг е нещо като Мозамбик – знаят, че го има някъде, ама яде ли се, пие ли се, не е ясно.
 
Та тези хора се впуснаха в повърхностни обяснения с назидателен тон защо се е стигнало до този развой на мача. То, че не беше трудно да се предвиди такъв изход, беше ясно за всеки, но който е следил поне малко професионалния бокс през времето. Хайде, нека да е през последните 7-8 години.
 
Но тези хора са ясни, те са „хейтърите“ (ах, как я обичам тази дума, заради чието използване сега, ако Иван Богоров беше жив, щеше да зеленее от яд), за които най-големият триумф е да се изкажат отрицателно след всеки неуспех на родния спорт.
 
Те го приемат като такъв, нищо че не са запознати с историята на въпросния спорт, нито у нас, нито в чужбина. А и да са, то е прекалено повърхностно, но според тях достатъчно, за да влязат в пререкания с някой, който все пак по-задълбочено се е занимавал с това.
 
Въпросните хора спорят заради самия спор и подобен развой им идва като манна небесна. Друг е въпросът защо се изявяват винаги постфактум, а не предварително, но това е друга тема. И все пак, те са по-малкото „зло“.
 
След мача на Пулев попаднах на една друга категория, която по принцип рядко се изявява в публичната дискусия сред феновете на някое спортно събитие. Това са „самопровъзгласилите се интелектуалци и граждани на света“.
 
Това, според скромните ми наблюдения, са хора, които умеят да боравят безпроблемно с таблет, лаптоп и безжичен интернет, имат базови познания по английски език и се изживяват като крайна инстанция, имайки се в собствените си очи като лидери на мнение, въпреки че са световно неизвестни.
 
Предпочитаната тема от тях е толерантността във всичките ѝ форми, глобализмът и космополитното измерение на личността. Та, въпросните хора, без дори да са гледали и един боксов мач през живота си, камо ли едномесечната прелюдия към него, побързаха да заклеймят като „просташко“, „дивашко“, „античовешко“ и каквито още се сетите подобни епитети поведението на Кубрат Пулев преди мача с Кличко.
 
Леле-леле! Представям си тези моралисти как биха реагирали, ако си спомнят какво беше преди мача на Ивендър Холифийлд и Майк Тайсън, например. Ама за да знаеш това, трябва поне малко да се интересуваш от бокс.
 
Сигурно крехките им души са наранени от такава размяна на реплики, но без да знаят, че това е нещо нормално за света на бокса. И затова се започва едно нравоучение...
 
Проблемът е, че въпросните хора съдят за бокса по своето светоусещане, без да приемат и без да допускат, че е възможно да има и друго такова. Нищо, че го раздават върхът на толерантността. Те са толерантни по някакви си изкривени критерии и не разбират, че е толерантно също така да признаеш и правото на другия да усеща света по своя си начин.
 
И те сега злорадстват за загубата на Кубрат Пулев, защото „така му се падало“ след като е „арогантен“, „нетолерантен“ и „некосмополитен“. Злорадстват и срещу феновете му, опитвайки се да ги обидят, че са „патриоти“ и никога няма да се впишат в глобалния свят, защото се застъпват за някакъв си боксьор, само защото са от една националност.
 
Спорът с такива хора е забавен заради лесното им палене, но и безсмислен. На такъв човек няма как да обясниш, че е нещо хубаво фактът, че близо 2 млн. българи са стояли залепени за телевизорите по нощите, стискали са палци до счупване и нервно са крачили пред екрана, надявайки се на положителен развой на мача за този боксьор, с когото ги обединява единствено националността им.
 
Няма как да те разберат, че е нещо хубаво това, да си чакал с трепет въпросния мач и че часовете в събота през деня, докато си чакал двубоя, са ти се стрували години. Че ти е било наистина гадно, когато виждаш, че боксьорът, с когото те обединява само една националност пада. И въпреки това ти е хубаво, че си изпитал емоцията от чакането, от гледането на такъв мач. От това да видиш как един боксьор, с когото те свързва само националността, се изправя без страх срещу най-силния възможен съперник, срещу валяка в този спорт, безусловния номер едно в него. И се бие, колкото му позволяват силите.
 
Но не, за тези хора това е „варварство“, подобен спорт „няма място в нормалния свят“, хората „вече не са животни“, а поведението трябва да е „на възпитани хомосапиенси от 21 век, преживяли хилядолетна еволюция“.
 
На тези хора ще им кажа само: Майната Ви! С извинение, но без уважение!

Автор: Иван Опренов, "Gong.bg"