Бивши топ играчи, които се отплатиха и като треньори

Последната точка от сезон 2014 беше олицетворяваща. Не само, защото я спечели Роджър Федерер, с което донесе на родината си Швейцария Купа „Дейвис”, но и защото Федерер я спечели на път към мрежата.

Неговият слайс от бекхенд обаче просто не даде шанс на французина Ришар Гаске, а освен това послужи за пример за влиянието на звездните тенисисти от близкото минало, които сега са треньори.

След разочароващата 2013-а, Федерер назначи Стефан Едберг, който освежи играта в атака на швейцареца, изкарвайки го на мрежата. Макар Пол Анакон, бившият треньор на Федерер, също да имаше сериозни познания по играта на мрежата, Федерер получи увереност и нов стил на игра именно с Ебберг в неговия екип.

Други от водещите тенисисти също просперираха под ръководството на известни личности. От четиримата тенисисти, които спечелиха титла от Големия шлем през тази година – Стан Вавринка, Рафаел Надал, Новак Джокович и Марин Чилич, единствено Надал не бе трениран от бивш финалист на сингъл в турнир от Шлема.

Вавринка направи своя пробив на Australian Open под ръководството на Магнус Норман, финалист от „Ролан Гарос” и бивш №2 в света. Джокович спечели Уимбълдън отново, след двугодишна пауза, с Борис Бокер – трикратен шампион от Уимбълдън, в неговия екип. Чилич, един от най-неочакваните победители в историята на Открития шампионат на САЩ, бе трениран от друг бивш шампион от Уимбълдън – Горан Иванишевич.

За отбелязване са също Кей Нишикори, който достигна до финал на US Open и проби в Топ 5, след като взе в екипа си Майкъл Ченг, шампион от „Ролан Гарос” за 1989 година.

Милош Раонич, първият представител на Канада, който пробива в Топ 10, работи с Иван Любичич, който е бивш член на Топ 3 и полуфиналист на „Ролан Гарос”.

Трудно е да се определи като съвпадение, но човекът, който даде началото на подобна тенденция – Анди Мъри, загуби позиции, след като се раздели с Иван Лендъл през март (по-късно през сезона Мъри назначи друг №1 за свой треньор: бившата №1 при жените Амели Моресмо).

Така, означава ли всичко това, че по-малко известните личности са на път да се превърнат в изчезващ вид треньор на мъжете в челото на класацията? Малко вероятно. В повечето случаи, треньорите-звезди имаха роля за определен период от време, а не пътуваха с тенисистите през целия сезон.

Федерер продължава да разполага със Северин Люти в своя екип. Джокович продължава да работи с дългогодишния си наставник Мариян Вайда. Нишикори е с Данте Ботини. Раонич сега има и Рикардо Пиати, който не е световна звезда, но отдълго време насам е определян за един от най-добрите фитнес треньори в света.

Няма обаче съмнения, че повече големи имена стават треньори, макар и не на целогодишен договор.

„Вижте какво, ако топ играчите разполагат с добри треньори и могат да постигнат резултатите, които заслужават, това не подлежи на коментар”, сподели Боб Брет, който е работил с Бекер и Чилич, а в момента е ръководител в британската тенис асоциация.

„Истината е обаче, че топ играчите са в тура от 15 години и дори повече и нямат нужда да имат треньор до себе си в продължение на 40 седмици. Те пътуват със семействата си, но аз наистина мисля, че могат да научат нещо допълнително от бившите звезди на тениса. И този сезон е доказателство”.

Този сезон беше и доказателство как старите кучета знаят как да пестят енергията си и да бъдат силни през цялата година. Вавринка и Чилич може да пробиха картела на Голямата четворка в Шлема, но в крайна сметка Джокович завърши като №1, Федерер като №2 и Рафаел Надал като №3...

Автор: Кристофър Клири, „Ню Йорк Таймс”