Андре Агаси: Събудих се в живот, който не бях избрал

Андре Агаси навлезе в тениса като бунтар, нахлу с гръм и трясък. Американецът започна да печели големи турнири и през 1995 г. за първи път стана номер 1 в света. Последва срив и завръщане, при което Агаси тръгна от дъното и отново стигна до върха, но вече беше променен. Новите титли, успехи и харизмата превърнаха новия Андре в легенда. През 2006 г. той се отказа от тениса след 8 титли от Големия шлем и 15 финала в Шлема. Печелил е и четирите турнира от най-престижната верига - нещо, което са правили единствено Род Лейвър и Роджър Федерер. През 1996 г. става олимпийски шампион, като е единственият в историята със златен медал от Олимпиада и четирите титли от Големия шлем. В кариерата си спечели 870 мача на сингъл и 60 титли.

В края на октомври вече 39-годишният Агаси пусна на пазара своята автобиография Open, която разтърси света на тениса. Основната причина бяха признанията му, че е взимал наркотици в един от етап от кариерата си. Няколко седмици по-късно в изключително искрено и откровено интервю за ESPN Андре отговори на най-неудобните въпроси, като говори за наркотиците, за тежкия период в живота си, баща си и децата си. Тази седмица той представи книгата си в Англия, където отново разказа историята на своя живот.

- Ти и жена ти винаги сте пазили личния си живот. Защо реши да напишеш тази книга?
- Аз живея пред погледа на обществото и аз имах привилегията да получа втори шанс в живота. Получих втори шанс преди 12,13 години и аз посветих този ден на  промяната от нещо, от което се срамувам, което беше товар за мен дълго време. Опитвам се да реванширам по различни начини. Училището ми е един от тях. Опитвам се да дам образование на децата, да имат избор. Книгата ми е друг начин да направя това. Мисля, че тя може да даде на хората начините и вдъхновението да избегнат някои от моите грешки. Ако това идва с цена за мен, аз я определям като ниска.

- Почувства ли се облекчен, когато написа признанията си на хартия?
- Почувствах облекчение от възможността да споделя историята си в цялата й същност. Процесът не беше освобождаващ, а труден, защото имах конкретни цели. Имах история и възможността да я представя по завладяващ начин. Чувствам облекчение всеки път, когато чуя, че някой е повлиян от книгата ми и от това, което съм избрал да споделя.

- Разочарован ли си от някои от реакциите?
- Не съм изненадан. Отне ми години, за да осмисля този процес. Гняв и разочарование е нещо, което изпитвах към себе си дълги години. Разбирам шока и разочарованието, но си мисля, че понякога отговорът е по-важен от реакцията. Прекарах живота си, опитвайки се да отговарям вместо да реагирам и се провалях много пъти. Не очаквам някой да разбере всичко още от заглавието. В нея е целият ми живот. Може би това не е възприятието за мен, но е истината за мен.

- Каква е реакцията ти на това, което Марат Сафин каза, че трябва да върнеш спечелените пари и титли?
- Има различни гледни точки. Мисля, че е добре за тениса, че не всички играчи застанаха зад мен и ме защитиха, защото мисля, че това уверява феновете, че играчите минават през много, за да предпазват почтеността на този спорт. Това, което аз направих, не беше да лъжа спорта, аз лъжех себе си. С радост бих взел цялата 1997-а, бих я сложил в кутия с панделка и лично бих я занесъл на Марат.

- Говорейки за 1997 г., за да започнеш да взимаш кристален метамфетамин, очевидно не си бил в добро състояние. Какво се случваше в живота ти, за да вземеш това решение?
- Бях депресиран. Първо трябва да осъзнаете колко сериозно нещо е депресията. На всеки трети му се случва веднъж в живота. Събудих се в живот, който не бях избрал, събудих се в живот, в който се бях оказал, не бях свързан с него. Бях в брак, който не исках. Бях депресиран, а депресията не подпира - няма значение колко титли си спечелил или колко пари имаш. Това, което имаше значение е, че я усещах. И нещата, за които трябваше да бъда благодарен, само увеличаваха гнева ми и напрежението. Някой дойде и ми предложи изход и аз го приех. Въпреки че беше химическо, аз просто исках да почувствам нещо отново. Изолирах се от всичко наоколо, отказвах участия в турнири, не ставах от леглото. И както при повечето хора - една грешка доведе до други.

- В писмото, което тогава изпрати до АТП, в което части бяха истина, но не и основата. Каза, че си отпил от питие, дадено ти от асистента ти и си приел наркотика по погрешка. Тази история, някой посъветва ли те да я разкажеш или просто седна пред лист хартия и я измисли?
- В този момент бях в болнична стая. Красивата дъщеря на треньора ми беше претърпяла операция. Бях сам посред нощ. Дори жена ми по това време не знаеше какво преживявам. Нямаше на кой да се доверя, към кого да се обърна. Бях страшно засрамен, но освен това и уплашен и не знаех какво да правя. И излъгах, като тази част беше най-трудната за мен през годините. Когато някой реши да взима наркотици, той се наранява. В един момент другите казват, че това е твой избор, твой проблем, но когато лъжеш, започваш да замесваш други, рискуваш да нараниш други.

Това е срам, с който трябва да живея. Кълна се, че няма да го направя отново. Не успях да го разбера по време на кариерата ми. За мен беше твърде много, не успях да се справя. Минах през това и когато се отказах, си казах - хората ме видяха как се изкачвам от 141-о до 1-о място в света, те си мислеха как съм изкачил връх Еверест. Отвън изглеждаше страшно вдъхновяващо, но истината беше, че тръгнах от дълбоко, от дъното на Големия каньон и исках хората да знаят историята ми.

- Казваш, че си се озовал в живот, който не си искал, и споделяш, че на моменти си мразел тениса. Защо не се отказа от тениса, от този живот, в който си се оказал?
- В различните периоди по различни причини. Когато бях дете, това беше заради баща ми, който уважавах много. Когато бях тийнеджър, живеех във Флорида в красив затворчнически лагер - тенис академия без родителски контрол. Там децата се отглеждаха помежду си. Бях изпълнен с въмущение и яд от това, че съм там и изпускам детството си. Моят протест се пренесе на световна сцена. Всеки буташе микрофон в лицето ми и питаше за нещото, за което знаех най-малко - за мен. Всички тези неща допълнително ме накараха да мразя тениса. Исках да се откажа няколко пъти, но той ми осигуряваше добър живот, успехи.

След това стигнах до момент, в който бях на 27 години и бях 141-и в света. Понякога бях уплашен, не знаех какво да правя, бях объркан. Имаше и дни, в които се наслаждавах на корта. Трябваше да се справя с психиката си. Когато бях толкова назад в ранглистата, можех да се откажа. Тогава за първи път го обмислях, след като получих ултиматум от моя треньор Брад Гилбърт, на когото много държа. Той каза: Ти си прекалено добър тенисист, имаш още какво да дадеш, прекалено добър човек си, за да се подлагаш на това. Трябва да напуснеш или да промениш напълно нещата. Той нямаше представа какво представлява живота ми. Тогава погледнах навън през прозореца, видях много коли и си спомням, че си помислих: Къде отиват всички тези хора? Колко от тях отиват към живот, работа, която мразят? Колко от тях намират причините да са свързани с такъв живот? Тогава взех решение. За първи път в живота си аз ще избера тениса. Никога не съм си мислел, че мога да се върна на върха. Но бях уверен, че мога да бъда по-добър, отколкото съм днес, че утре може да е по-хубав от днес. В този момент взех контрол върху живота си. След това тенисът ми донесе училището ми, даде жена ми, всичко стана по-балансирано и започнах да го обичам.

- Баща ти те задържа в тениса, когато беше млад и после отиде в академия като тийнейджър, но ти се обърна към наркотиците като изход, когато беше на 27. Ако мразеше живота си и тениса толкова много, защо не се отказа от тениса, когато беше на 24 или 25?
- Обмислях го много пъти. Толкова пъти бях уплашен и не знаех какво да правя. Бях в състояние, в което не се познавах много добре. Това е поглед назад и примирение с това, което чувствах. Емоциите не винаги са ясни, когато си далеч от гората. Има много смесени чувства, а да се откажа от нещо никога не е било част от моето ДНК. Винаги съм се притискал да продължавам. Но ако се бях се отказал на 24, мисля, че щяхте да видите как изчезвам и се примирявам със себе си, защото щях да имам време. Но след това сигурно щяхте да ме видите как се завръщам.

- След като реши да промениш нещата, как успя да спреш с наркотиците, тъй като кристалният метамфетамин е нещо, към което се пристрастяваш сериозно? Не е било толкова просто, като да кажеш - аз искам да играя тенис отново, нали?
- Не, не мисля. Никога не съм го чувствал като, че трябва да обърна гръб на наркотиците, а като това накъде трябва да се запътя в живота, движех се към нещо, а не далеч от нещо. Бях ясен в книгата, че асистентът ми го намери и го приготви, а аз просто го взех. Този наркотик е много опасен. Лично съм виждал как унищожава хора, семейства. Очевидно не навлезе толкова навътре в мен.

- Споделяш в книгата, но наистина ли нарочно си загубил от Майкъл Ченг на полуфиналите на Откритото първенство на Австралия през 1996 г., защото не си искал да играеш срещу Борис Бекер на финала? Как можеш да направиш това без някой да разбере?
- То е по-неприятен процес, отколкото звучи - да кажеш, че не искаш да спечелиш или не искаш да си там. Много хора се събуждат и си пропиляват деня. Ти си съвсем сам там и когато не вярваш в себе си, не се смяташ за способен или подготвен, тези малки решения се случват. Не е да се разтегнеш прекалено много и да си малко неточен в ударите, а да знаеш, че не си в идеалната позиция и ако удариш топката със скорост, това ти дава по-малко време, за да върнеш следващия удар. Всеки, който гледа мача, ще си мисли, че си направил добър удар освен съперника ти, който ще знае, че не е така. Аз бях изпълнен с противоречия и ако не вярваш, че заслужаваш нещо, си първият, който трябва да се справя с това.

Когато буквално си кажеш - аз не искам да победя днес, е по-ужасно отколкото да излезеш и да покажеш на света, че не ти пука. Когато направиш допълнителна стъпка, за да направиш така, че да изглежда, че ти пука, но вътре в себе си да знаеш, че най-лошото нещо, което може да ти се случи, е да спечелиш и да трябва да се върнеш на корта на следващия ден. Не исках да съм част от това и водех вътрешна битка със себе си.

- Лятото на отмъщението беше 1995 г. За какво се отнасяше?
- След като ме победи на "Уимбълдън", Борис Бекер каза някои неща, които бяха лични. Аз бях събрал много гняв към тениса и към напрежението, под което бях. И когато някой съперник каже нещо подобно, той уцели болното място. Спомням си, че мразех това чувство. То се превърна в гняв, който използвах в остатъка от кариерата си. Нарекох го "Лятото на отмъщението", защото имаше много гняв в мен през това лято и направих серия от 26 поредни победи, 25 преди да се изправя срещу Борис на полуфиналите на US Open. Получи се епичен мач, но след това нямах сили за повече, загубих финала. Това се случва в тениса - можеш да спечелиш 26 от 27 мача и да не се чувстваш като победител. Това ми се отрази много зле и бе началото на неприятни моменти.