Крачка назад за Григор Димитров

В края на миналата година се чудехме кой точно турнир от Големия шлем ще спечели Григор Димитров през 2015. Сега изглежда, че този въпрос не е на дневен ред. Ранните отпадания на Гришо в Ротердам и Акапулко предизвикаха истински ураган от разнопосочни коментари в тенис пространството у нас. А също така и множество критики и упреци, повечето от които напълно незаслужени.

Нека се опитаме безпристрастно и хладнокръвно да направим равносметка на представянето на Григор от началото на годината. На практика той изигра един единствен наистина силен турнир и това беше Аустрелиън опън. Въпреки, че в Мелбърн отново се забелязаха някои от неговите слабости, на осминафиналите Григор бе близо до победата срещу може би най-силния Мъри, когото сме виждали изобщо. След като преглътнахме тази драматична загуба, мнозина очакваха силни резултати на следващите турнири.

В крайна сметка, след като си "изпуснал" Мъри, се очаква да побеждаваш с лекота "слабаци" като Пол Анри Матийо, Жил Мюлер и Райън Харисън, нали така? В този спорт обаче разместителното свойство не важи. В Ротердам и Акапулко видяхме един доста разпилян, разконцентриран и неефективен Григор Димитров. Играч, който има всички оръжия от арсенала на съвременния тенис, но не знае как да ги използва. Единствено някои моментни проблясъци напомняха за иначе невероятните способности на първата ни ракета. Кои са възможните причини за това отстъпление, за тази крачка назад.


Разбира се такава може да бъде новата ракета с която Григор играе. Въпреки, че все още няма официална информация, най-вероятно става въпрос за модел на Хед. Ракетите на водещите фирми имат сходни характеристики, но винаги е необходимо време за адаптация. Спомнете си затрудненията, които изпитваше Джокович преди няколко години, когато направи същия преход от Уилсън към Хед. Иначе от чисто комерсиална гледна точка тази стъпка на Григор изглежда напълно логична. Портфолиото на Уилсън е претъпкано от суперзвезди – сестрите Уилямс, Федерер, Раонич, Нишикори и т.н. При това положение е нормално Григор да потърси по-изгодни условия в отбора на Хед.

По притеснително е това, че в последните си мачове Гришо сякаш страдаше от липса на стилова идентичност. Не е ли вече време да реши дали ще играе суперагресивно или по-търпеливо, по-близо до основната линия, или малко по-назад. Може ли да стане жертва на собствения си талант. "В началото на кариерата ми, един от основните проблеми беше този, че при изпълнението на даден удар имах твърде много варианти и често избирах грешния". Казал го е не друг, а самият Федерер.

Разбира се тук е много важна ролята на тренъора. Отдавна се чуват гласове, които призовават Григор да потърси услугите на нов специалист. Лично аз съм малко по-консервативно настроен по този въпрос и смятам, че все още няма достатъчно основателни причини за подобна стъпка. Обикновено, когато се започне сътрудничество с нов треньор в началото се забелязва освежаване на играта и подобряване на резултатите в краткосрочен план, след което се стига отново до зацикляне.

Освен това трябва да си зададем въпроса, съществува ли в момента свободен специалист, който да отговаря на нуждите на Григор, и който да е в състояние да предложи нещо повече от Роджър Рашид. А дали всъщност нашето момче не се нуждае от психолог, който да му помогне да контролира по-добре емоциите си и да взима правилните решения в критични ситуации, когато се решава изхода на даден сет или мач. Всеизвестно е, че в тениса е необходимо да си до известна степен непукист, или както се казва на жаргон – перде. Точно в този аспект един допълнителен специалист или съветник би могъл да свърши полезна работа.

Ето и още нещо интересно, което ми направи впечатление наскоро. В едно от многобройните си интервюта Гришо подхвърли, че обича да играе на голямата сцена, срещу топиграчите. Да, лесно е да се мотивираш и да покажеш сто процента от възможностите си, когато си на централния корт на турнир от шлема, а от другата страна на мрежата е Джокович, Мъри или Надал. Пътят към върха обаче представлява сбор от силни резултати, както на шлемовете, така и на по малките турнири. Съществуват достатъчно примери за "събирачи на точки" - тенисисти с далеч по скромни технически възможности от Григор, които от години гравитират около високите нива на ранглистата най-вече благодарение на постоянство и добри изяви на турнирите от по-ниска категория.

След всичко казано до тук, мисля, че няма кой знае какви поводи за притеснение. Дори и най-големите в този спорт изживяват кризисни моменти. Две ранни поражения не са болка за умиране, стига да бъдат внесени нужните корекции и направени точните изводи. Предстоят много големи и важни турнири от календара – Индиън Уелс и Маями. Една добра серия на американска земя може бързо да неутрализира горчилката от последните поражения. Освен това, нали сте чували, какво казват за онзи, който прави крачка назад – готви се за скок.

Автор: Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Sporta.bg.

Блогът на Николай Драгиев в Tennis24.bg може да видите тук!