Рафаел Надал – залез или възкръсване

След загубата на Рафаел Надал от Долгополов се замислих дали наистина загубите на Надал са нещо временно във формата му или всъщност аз, както и милионите фенове на Надал по света, не искаме да гледаме реално на нещата и не виждаме на къде духа вятъра. Дали проблемът е в физиката му ... мисля, че не. Дали това е някакъв проблем със желанието му за игра? Чел съм доста по този въпрос и знам, че и това се явява голям проблем при някои спортисти в даден момент. Все пак класическият пример за това е Бьорн Борг, след като на практика е непобедим се отказва на 25 години с 11 титли от Големия шлем. При него проблемът е, че не изпитва удоволствие от тениса и не се забавлява, когато играе. Чух Надал в няколко интервюта да казва как удоволствието от тениса му се е възвърнало и сега се чувства добре на корта. Слушах и интервюто му след мача с Долгополов и това колко е амбициран да си върне формата и да започне отново да печели и твърдо заяви, че това ще се случи.

Като фен на Рафа и аз се надявам на това, защото, да си призная, въпреки страхотните тенисисти и тенис битки, които гледаме постоянно, малко е скучно без Надал да е сред биткаджиите. Мисля, че ще се съгласят и феновете, подкрепящи другите тенисисти. И така след като търсих мнения и коментари на специалисти се натъкнах на един интересен анализ, който освен обяснение за случващото се с Рафа, обобщава като цяло какво се случва със спортистите след техният пик в кариерата.

Ето го и него:

„От 10 години битката на „Ролан Гарос“ минаваше по един и същи сценарий. Нещо като романтична комедия с Хю Грант. Героинята може да се казва Джулия или Сандра, финалистът може да бъде Новак или Роджър, но изходът винаги е един и същ. Хю целува момичето, Надал захапва „Купата на мускетарите“ и така едно десетилетие. За съжаление (или за радост), тенисът не е като романтичните комедии. Никой не знае кога неговата хегемония ще свърши, но едно е сигурно и това е, че тя със сигурност в един момент ще приключи. Поради тази причина да наблюдаваме Надал („Ролан-Гароската” версия на Гай Юлий Цезар), губейки последователно на арената, на която стана толкова известен и толкова обичан, ще бъде много мъчително.

Надал се намира в онзи период, който наричаме „Залеза на кариерата“. Залезът е онази странна част от кариерата на един спортист, когато е прекалено добър, за да се откаже и в същото време не толкова добър да бъде доминант. Тези две чувства те преследват постоянно, докато в един момент неизбежният край идва. Залезът на Роджър Федерер започна някъде през 2011 г., когато той не успя да спечели турнир от Големият шлем. Той се бори със „залеза“ вече няколко години. Тайгър Уудс е в средата на неговия зимен сън (най-дългият сън в кариерата му) и сигурно се чувства добре, като най-известния голфър, намиращ се на 198-о място в ранглистата. Надал се намира в момент, в който хората започват да използват думи като „повече няма“ и „все още“, като те определят най-добре формата му. „Той повече няма да спечели титла от Големия шлем“ или „Той все още е претендент“ са изрази, които ще се използват за него до края на кариерата му.

Отказването може да е по два начина - на върха на кариерата или не. Хора, които приключват своята кариера с успех, като Пийт Сампрас след като спечели US Open, определено играят до затваряне устите на критиците си, за да докажат нещо на себе си. Не е от любов към тениса и от това да си все още „в играта“. Кариерата на Надал няма да приключи в нейния пик или на върха на славата. Както и Федерер, той ще издържи докато това е възможно. Борейки се срещу „залеза“ и надявайки се на тези последни лъчи „дневна светлина“. Ще си тръгнат тогава, когато е прекалено мъчително да са „в играта“. Това означава, че ще трябва светът да свикне със загубите на Надал на неизвестни кортове и играейки на по-слаби турнири, докато в един момент тялото му се предаде. Майкъл Джордън е вероятно единственият шампион, който се отказа наистина „на върха“ (след като вкара победният „кош“ срещу Юта през 1996г.).

Тенисът не бе виждал такава доминация на тенисист в един турнир, както доминацията на Рафаел Надал на „Ролан Гарос”. Най-вероятно последната му изява на турнира, довел го до призванието „Крал на клея“ ще бъде същата, както и на тези преди него - ранно отпадане на второстепенен корт. Последният мач на Сампрас на Уимбълдън не беше славен. Беше самотна разходка на корт номер 2, губейки в първи кръг от Жорж Бастл (146-ти в ранглистата). Всеки шампион си има своя „Бастл“. Трикратният шампион на „Ролан Гарос” - Густаво Кюртен, загуби безславно в първи кръг през 2008 г. от Пол-Анри Матийо. Андре Агаси загуби в трети кръг през 2006-та на домашния US Open от Бенямин Бекер. За Надал въпросът не е дали неговият „Жорж Бастл“ ще дойде, а кога. Краят на доминацията на Надал на „Ролан Гарос” е вече факт. И сега, когато той загуби от Джокович, всички сложиха тази новина на първа страница. Умниците сега казват „повече няма“ или „все още“ анализирайки играта му и давайки сигнал за края на една ера. Но истински тъжно ще е тогава, когато загубата на Надал във Франция няма да бъде на първа страница. И в този момент ние ще осъзнаем, че не можеш да вървиш срещу времето, защото то идва и си отива и независимо колко велик шампион си, в крайна сметка скланяш глава пред него”.

Митко Марчоков, читател на Tennis24.bg.