От разпни го до осанна

Пътят от калта, пепелта, разрухата, поражението и критиката, към възраждането и върха е процес, който изисква време, усилия и мисловна дейност. Веднъж изминеш ли го, значи вече си победил.

В сходна ситуация попадна Новак Джокович след фиаското, поднесено му на финала в Париж от Стан Вавринка. Големите шампиони обаче изпъкват не когато спечелят, а когато загубят. Световният №1 прие с достойнство поражението и без да губи много време започна подготовката си за най-стария и авторитетен турнир в света – „Уимбълдън“, където през миналата година триумфира.

Докато феновете търсеха начини за справяне с рекордните за страната жеги (надхвърлящи 40 градуса) по време на тазгодишното издание, то градусът на емоции и напрежение на корта също не бе по-малък. Точката на кипене се оказа осминафиналът, който противопостави белградчанина срещу гиганта от Южна Африка Кевин Андерсън.

С пасив от 2 сета, Джокович трябваше да бръкне дълбоко в душата си и да изложи на показ онзи шампионски характер, който го издигна в бранша до настоящите висини. Така и стана. Ноле съумя да наложи баланс между ангелите и демоните си и изравни частите. Въпреки че срещата бе прекъсната заради настъпващия мрак, на следващия ден водачът в световната ранглиста довърши опонента си и продължи похода си към трофея.

Сякаш носителят на 8 титли от Големия Шлем имаше нужда от такава преломна точка, за да стегне по-здраво юздите на своя високомерен и високоустремен Буцефал. Ефектът бе мигновен и в следващите две срещи до финала сърбинът не загуби дори сет.

Епилогът на турнира изправи шампиона срещу седемкратния носител на титлата и миналогодишен финалист Роджър Федерер. Както обикновено се случва, и този път най-доброто остана за накрая. Първите два сета оставиха зрителите без дъх. След като си размениха по един тайбрек, настъпи преустановяване на играта, породено от капризното албионско време. Паузата се оказа по-ползотворна за Джокович, който превключи на междузвездни обороти, на които дори смятаният от мнозина за най-велик тенисист Федерер, не можа да смогне. Така стълкновение №40 завърши с успех за 28-годишния сърбин, трета титла от свещената трева и общо девета от турнири от Големия Шлем.

По този начин човекът, чиито мечти за Кариерен Шлем бяха покусени до преди месец, сега се надигна победоносно от пепелта като феникс и няма намерения в скоро време отново да се връща там.

Автор: Александър Антонов