Пилците се броят на есен

Много мъдрост се крие в тази стара народна пословица. Действително, през лятото животът е по-лесен, по-безгрижен, а е доказано и че доброто настроение е пряко свързано със слънчевите лъчи. Но природата следва своя неумолим цикъл – пролет, лято, есен и зима. Настъпването на есента винаги носи известна тъга. Дългоочакваната почивка е отминала, както винаги твърде бързо, децата се готвят за началото на учебната година, а за повечето хора остават единствено приятните спомени и .... очакването на следващото лято. В Щатите дори си имат ден,  който  отбелязва края на лятото и началото на есента. Обикновено този своеобразен празник (макар че лично аз не виждам какво толкова има да се празнува), съвпада с провеждането на Откритото първенство на САЩ по тенис. Именно с това събитие повечето любители на този спорт свързват края на август и началото на септември.

Всеки един от турнирите от Големия шлем има своите особености, отличителни черти. И ако Уимбълдън е най-консервативният, най-безцветен  турнир, то шампионатът на Щатите е неговата пълна противоположност. Провеждащ се в обетованата земя на капитализма – Ню Йорк, той е шумен, пъстроцветен и разточителен.

Шумен, заради невероятната врява, която създава ентусиазираната и жадна за зрелища,  но не особено дисциплинирана американска публика. Шарен, заради крещящите и често абсурдни в цветово отношение екипи на състезателите, чиито дизайнери сякаш се надпреварват в това, кой ще създаде по-предизвикателни и оригинални одежди.

И не на последно място, най-пищен и разточителен. С най-щедрият награден фонд, с най-големият, като капацитет на трибуните централен корт, с най-бляскавата церемония по откриване и съпътстващи шоу програми. Изобщо, може да се каже, че американците са майстори в организирането на подобни спортни събития и превръщането им в истински спектакъл за зрителите. Е, понякога не уцелват мярката и цялата продукция може да понамирише на кич, особено  за по-консервативно настроените любители на тениса, но все пак, нека да се концентрираме върху положителните неща.
Какво трябва да знаем преди поредното издание на шампионата, което започва след броени дни?

Добре е да се отбележи, че това е най-старото ежегодно спортно събитие на територията на САЩ, след легендарното конно надпрепускване в Кентъки. Започнал през далечната 1881 г, това е единственият турнир от шлема, който се е провеждал без прекъсване до наши дни. Дълъг път е извървян, за да се стигне до днешния облик и измерение на надпреварата известна сега, като US Open. Игран на различни места, първоначално на тревна настилка, след това за кратко на зелен клей, а от 1978 г на твърди кортове, турнирът продължава да се развива и модернизира. На US Open за пръв път започват да раздават равни парични премии при мъжете и жените, а друга новост възприета от американците са мачовете на осветление, или т.нар. вечерни сесии, с които днес е толкова известен този турнир. Сега голямата цел пред домакините е изграждането на подвижен покрив над гигантския централен корт – едно наистина сериозно архитектурно предизвикателство. Работата е в напреднала фаза и се очаква съоръжението да бъде готово за следващото издание на надпреварата. На тазгодишния турнир за последен път ще видим Грантстенд и Луис Армстронг стейдиъм в сегашния им вид. Те ще бъдат напълно преустроени, като част от генералната програма за модернизиране на комплекса. Друга важна подробност е, че беше взето решение финала при мъжете да се играе отново в неделя, не както в последните години  в понеделник, но същевременно полуфиналите влизат в петъчната програма на втората седмица. Правилно решение, ако питате мен, което ще даде ден почивка за двамата финалисти преди най-важния мач.

Но какво е съотношението на силите преди последното ,,преброяване на пилците,, за 2015. Смятам, че титлата ще бъде завоювана от най-съхранения и свеж играч в този вече много напреднал етап от сезона. Колкото и да е рисковано да се правят прогнози (спомняме си какво се случи през миналата година), групата  на реалните кандидати за трофея е много малка и включва не повече от 3-4 души. Двуседмичната надпревара и форматът три от пет сета, почти изключват възможността някой от по-младите и неопитни момчета да се включат в голямата игра.  Разбира се всички погледи  са отправени към водача в световната ранглиста, Новак Джокович. Не е за вярване, че през всичките тези години и след всичките мачове шедьоври с участието на Джокович, сърбинът има само една титла от Ню Йорк. Няма съмнение, че Ноле ще впрегне всички останали сили, за да обогати колекцията си от трофеи от Големия шлем и да завърши перфектния си сезон по подобаващ начин. Успее ли да го стори, Джокович би могъл да направи онова, което Федерер постигна през 2006 и 2007 г – три титли плюс финал на четвъртия турнир от шлема.
Споменавайки Федерер, решението на Маестрото да пропусне турнира в Монреал, може да се окаже мъдър стратегически ход. Въпреки, че според мнозина тазгодишния Уимбълдън беше последният шанс за още една титла пред Федерер, при добро стечение на обстоятелствата швейцарецът лесно би могъл да нанесе своя удар. Все пак, правил го е пет пъти, а изглежда, че и тези 34 г са наистина просто едно число, което няма кой знае какво значение за него. А какво означава добро стечение на обстоятелствата – удобен жребии комбиниран с някоя грешна стъпка на основните конкуренти, което да елиминира нуждата да се играе последователно  срещу двама или трима от топфаворитите в решителната фаза на турнира.

Анди Мъри разбира се също е в състояние да вгорчи живота на водача в световната ранглиста. Да не забравяме, че тъкмо в Ню Йорк гордият шотландец завоюва първата си титла от шлема, при това в епичен финал именно срещу Джокович. В момента играта на Мъри изглежда много балансирана и ефективна, а победата му в Монреал срещу  Джокера, която спря една дълга негативна серия, е извор на допълнителна увереност и самочувствие преди голямата битка.

Вярвам и се надявам, че ще има и изненади. Особено в турнира при жените. Мнозина очакват с трепет и вълнение поредната титла на Серина Уилямс, която би могла да направи Голям шлем и да изравни рекорда на Граф. Това наистина би било крайно интересно и любопитно от историческа и статистическа гледна точка, но смятам, че би било и пагубно за интригата в женския тенис, както и болезнен шамар в лицето на по-младите състезателки, които се опитват да играят ролята на конкурентки.

Каквито и прогнози да се правят, не трябва да забравяме една много важна подробност, която е неподвластна никому – метеорологичните условия. По това време на годината в Ню Йорк е горещо и влажно, с чести и интензивни валежи, които могат  сериозно да объркат програмата. Силният вятър, който духа почти непрекъснато е в състояние да разстрои играта и на най-опитния тенисист. Ето един пример за това колко важни могат да бъдат условията. Спомняте ли си една от най-изненадващите загуби на Федерер в турнирите от шлема изобщо, която се получи в Ню Йорк преди няколко години? Негов опонент в онази хладна и влажна вечер беше Томи Робредо, един от най-сигурните ,,абонати,, на Маестрото през годините. Като оставим настрана  факта, че Робредо игра превъзходен тенис,Федерер  видимо изпитваше трудности с по-бавните и влажни топки, които изглежда бяха идеални за неговия съперник. Резултатът – три на нула сета за испанеца, както и множество поолекнали комарджии заложили на ,,сигурно,,.

Всичко това показва, колко много фактори трябва да се отчитат, когато става въпрос за подобна спортна надпревара, когато силите са толкова изравнени и на пръв поглед една дреболия може да се окаже решаваща.

И на края, ако тенисът е любимия ви спорт, ако имате достатъчно здрави нерви, за да изгледате всеки един мач на любимеца си  и не се страхувате от безсъние, то US Open e естественият ви избор.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg