Кирил Попов: Стигнах четвъртфинала, благодарение на публиката

Четвъртфиналистът от завършилия в неделя най-голям турнир по тенис на маса у нас в Панагюрище Кирил Попов предизвика голяма изненада с победите си. Затова потърсихме 30-годишният състезател и треньор за интервю за Tennis24.bg и той се отзова с готовност.

- Кириле, разкажи как и защо започна да тренираш и през какви етапи си преминал?
- Аз съм от град Стамболийски. Започнал съм с тенис на маса може би на 2-3-годишна възраст, понеже моят първи треньор всъщност е баща ми Никола Попов. Първият ми клуб е легендарният „Витамина 92“  (Стамболийски). Казвам легендарен, защото от там са излезли невероятни тенисисти като Марияно Луков, братята Костадин и Трифон Ленгерови, Николай Солаков, Николай Бояджиев и много други. Този клуб ме направи многократен шампион и медалист във всички възрастови при юношите и при мъжете. Благодарение на него съм това, което съм.
Втория клуб,  за който се състезавах няколко години, се казваше „Сити Марк" (София) на Теодора Джерманова Христо Киров, на които съм изключително благодарен за тяхното разбиране и финансова подкрепа, за да развиват тениса на маса в гр.Стамболийски. Благодарение на тях аз успях да стана балкански шампион до 21 години. После играх една година в един турски клуб „ Кайзери Чай Спорт".  На следващата година подписах договор с „Корабостроител 92“ (Варна),  с който станахме отборни шампиони.

- Играл си и в Германия…
- Да, на 23 години заминах за Германия,  помогна ми най-добрият ми приятел и колега Йонко Ненков,който се състезаваше в тамошен клуб във Втора Бундеслига. Една вечер ми се обади и ме попита дали искам да отида на проби за 10 дена. Само трябвало да си поема пътните в едната посока. Много добре си спомням,че нямах финансовата възможност да си купя билета. Тогава отново ми протегнаха ръка Теодора Джерманова и Христо Киров , като ми закупиха билет за тези 10-дневни проби. Там ме харесаха и подписахме за година и половина . В този клуб натрупах доста знания и вдигнах нивото си.
От 2009 до 2014 г. играх за „Корабостроител 92“. Там всъщност започна и кариерата ми на наставник. Този клуб ме изгради като треньор. Успях да направя и няколко национални състезатели като Николай Капитанов, Виктор Янев и невероятната Калина Христова. От август миналата година  съм в „Дигеста Профи Спорт"  от София, с който спечелихме държавното първенство.

- Четвъртфиналът в Панагюрище беше абсолютен връх в твоята кариера. Как стигна до него?
- Това се случи толкова неочаквано за мен... Като цяло не мислех,че ще мога да изляза от груповата фаза, но толкова много бях зажаднял за тенис от високо ниво. И благодарение на невероятната публика в „Арена Асарел“ стигнах чак дотам.

- Спечели доста двубои с много воля и характер.  Коя победа беше най-трудна и защо?
- Всеки един двубой бе труден сам по себе си, но мисля, че срещата с австриеца Сердароглу на осминафиналите беше най-тежката. След като поведох с 2-0 гейма имаше доза отпускане и подценяване от моя страна.Тогава той ми изравни и трябваше да се върна отново в мача. Радвам се, че успях да го направя.

- Изигра фантастичен трети гейм срещу корееца Ким. Само физическа подготовка ли ти липсваше (както каза ти), за да надделееш?
- Този гейм срещу корееца наистина беше чудесен, но не съм доволен от своята игра срещу него.Бях изключително притеснен през целия ден преди срещата и това ми изигра лоша шега, а и нивото,на което е той, не ми позволи да покажа по-добра игра за съжаление. Естествено,че не само физическата подготовка ни липсва, но и много психическа, която се придобива от участия в международни турнири.

- Коя е най-силната страна в твоята игра и какво искаш да развиеш?
- Най-силната ми част е нападението, когато съм в атака мога да пробия и наи-добрата защита, а за в бъдеще трябва да развивам физическата подготовка.

- Точно преди турнира в Панагюрище се разбра, че германецът Флориц ще представя България. Какво мислиш за натурализирането на чужденци и как се отразява това на нашия тенис на маса?
- Натурализирането трябва да престане, защото тези, които идват, на са от много по-висока класа от българските състезатели. Ако ще се взима чужденец, нека да е в първите 50 в света и задължително да живее в България, за да тренира с националния ни отбор и да повишава нивото му, както се прави в другите държави. Натурализирането на чужденци естествено ще затвори вратите за националния отбор на наши състезатели като Петко Габровски, Петьо Кръстев, Денислав Коджабашев, Теодор Александров и защо не Кирил Попов.

- Кога ще имаме отново силно поколение и какво трябва да се направи, за да се появят новите Даниела Гергелчева, Иван Стоянов, Марияно Луков, Мартин Братанов, Костадин Ленгеров...?
- Много е трудно в днешно време да има такива състезатели, защото все по-малко треньори се занимават така усърдно за създаването на тенисисти на толкова високо ниво. Треньорити нямат пълното подпомагане от клубове, община и федерация. Когато има 10-15 клуба в България, с по 10 човека вътрешна конкуренция във всеки клуб, тогава могат да се появят и новите големи имена в нашия тенис на маса.

- За какво мечтаеш в тениса на маса?
- Мечтая да създам бъдещите легенди на България в нашия чудесен спорт.

- Какво ти предстои в близките месеци?
- Предстои ми подготовка за новия отборен шампионат за мъже и деца във всички възрастови групи (до 12 г., 15 г., 18 г, 21 г.).

- Как ти помага семейството в спорта?
- Изключително съм благодарен на семейството ми, то ме подкрепя във всяка една минута. Съпругата ми е невероятен човек. Обичам ги, те са всичко за мен!

Любомир Тодоров
Снимки: Димитър Чокоров и личен архив на Кирил Попов