Да гледаш на живо Синсинати и US Open – незабравимо!

Американските градове Синсинати и Ню Йорк може би нямат много общо, но знам със сигурност едно - те са история и настояще на един от най-великите индивидуални спортове, а именно тенисът. Тук най-добрите в спорта показват класата и уменията си, ковали дълги години на корта. Събитието в Синсинати е най-старият тенис турнир в САЩ, който продължава да се провежда на същото място, а за US Open каквото и да се каже, ще е малко.

Турнирите в двата града оставиха трайна следа в мен, не само защото за първи път гледах тенис на живо, а и заради онази емоция, преживяване и магия. Имах щастието да ги посетя, защото мачовете са в рамките на няколко седмици, всяка година през август и септември, а периодът съвпадна с ваканция в САЩ, благодарение на брат ми, който купи и билетите.

Ако погледнем някои цени на билетите за концерти в България, не смятам, че самите билети за тенис бяха скъпи – около 30 долара за турнира в Синсинати и 45 долара за US Open.

Тенис одисеята ми започна с осминафинали в Синсинати, вечерна сесия, на централния корт, където по програма бяха оспорваните мачове между Рафа Надал и сънародника му Фелисиано Лопес и Кевин Андерсън срещу Маестрото – Федерер. Пристигнахме с автомобил от Чикаго в предградието Мейсън в Синсинати, където атмосферата започна да се усеща още с организацията. Бяхме пред централния вход на комплекса и около 30-40 минути трябваше да изчакаме до 17 часа, когато започват да пускат за вечерната сесия, а от обедната сесия някои да се изнесат. В този момент се смесват двете групи и в целия комплекс е невероятна лудница. За разлика от футбола или други спортове при тенис турнирите можеш да се разхождаш на огромна територия, където има десетки места за хапване и пийване, забавление, стени за следене на резултатите от тенис мачовете и картина, а също много тенис игрища, включително за практика и основните кортове.

Преди да отидем на централния корт за първия мач между испанците разбрахме, че можем да видим Федерер да практикува на едно от многото тенис игрища, където има малка трибуна от няколко реда за фенове, които искат да наблюдават тренировките. Обаче се оказа, че на корта загрява Анди Мъри със своя треньор и още двама души от екипа му. Този ден Мъри играеше с Григор Димитров, което допълнително ме зарадва. Гледахме около 30 минути загрявката на Мъри, на около 15 метра от нас, която привлече много хора – някои от тях, чакащи в края на тренировката да получат автограф. След това имаше раздвижване на хора и подвиквания, че Федерер загрява на централния корт. Веднага прибягахме дотам, но след 5-10 минути Маестрото приключи, тъй като е започнал по-рано. Не съжалявахме, защото знаехме, че той е последна среща на вечерта.



Местата ни на централния корт бяха на горните редове. Всичко се виждаше прекрасно. Надал и Лопес излязоха на корта под аплодисментите на публиката и аз се потопих в колективното преживяване. Следях почти целия турнир и мога да кажа, че испанците направиха невероятен мач – дълги разигравания, красиви удари, класически изпълнения и много бягане, но и много непредизвикани грешки. Вярно е, че Надал не беше във форма, но мачът беше върхът. Успях да запечатам някои интересни моменти от срещата за спомен.

След като Надал загуби мача и напусна турнира, очаквахме с голямо нетърпение срещата между Андерсън и швейцареца. Имах предчувствие, че мачът няма да е по-интересен от предишния, тъй като бях убеден, че Федерер ще победи - в последно време играта му е ФедЕкс. Но емоцията да видиш Маестрото с какъв финес завършва ударите е незабравимо, макар и за кратко. Роджър смаза Андерсън за под час със своя нов специалитет sneak attack, който впрочем май започна да използва по време на този турнир. Така станах свидетел на новото оръжие на Федерер, което беше запазена марка на моя фаворит Pistol Pete. По време на срещата се качвах най-отгоре, където се виждаше другият корт и там играеше в този момент Мъри с Григор, които сътвориха истински спектакъл. Можех да видя само таблото с резултата, но и там усетих атмосферата, която се носеше между двата основни корта.

На другия ден се прибрахме в Чикаго и веднага исках да пробвам някои удари на тенис игрището. По време на цялата ми ваканция в САЩ, която включваше и Санта Моника, където са едни от най-добрите кортове, които съм виждал, тенисът беше водещ. Няколко часа игра на ден (в големите градове в САЩ на много места има безплатни кортове с хубава твърда настилка) и няколко часа гледане на мачове по телевизията вечер. Дори брат ми плати за учебен час по тенис с треньор. Не очаквах, че мога да науча толкова много за тази гениална игра за такъв кратък период. Човекът преподаваше по модел като играта на Федерер, при която тялото естествено прави движение в синхрон с ракетата и топката, водещо до по-малко контузии и лоши удари. Опитът беше безценен. Тогава треньорът каза много интересно нещо, което много ме изненада. Според него понякога правят твърдата настилка на турнири като Синсинати и в Ню Йорк по-бавна, тъй като Федерер не може да бъде победен. Може и да е вярно, не знам, но със сигурност насладата от практикуването и гледането на тази игра е фантастична.



След Охайо следваше последният шлем за 2015 година – този в Ню Йорк. Билетите ни бяха за обедната сесия от 11 ч. до към 18 часа, въпреки че можеш да останеш и след това в комплекса и да гледаш вечерните мачове на стените. Ден преди да пристигнем в космополитния град разбрахме, че ще гледаме четвъртфинали Флавия Пенета –Петра Квитова, Симона Халеп-Виктория Азаренка и Стан Вавринка-Кевин Андерсън. С брат ми се шегувахме, че носим саковете на Андерсън по турнирите, тъй като трябваше да го гледаме втори път в рамките на 20 дни.

Кацнахме на летище „Ла Гуардия”, което се намира в Куинс. За около 10-15 минути се придвижихме с такси от летището до „Флашинг Медоуз” и преди 11 ч. часа влязохме в Националния тенис център „Били Джийн Кинг”. Турнирът в Синсинати беше загрявка преди истинската игра на US Open. Мащабът, тълпата от хора, десетките игрища и случващото се в центъра те изпращат в друго измерение на фона на издигащите се небостъргачи от Манхатън, които от далечината се съревноваваха с височината на събиращия близо 25 хиляди души „Артър Аш”.



Този път знаехме, че мачовете ще са дълги заради формата и още предварително беше ясно, че няма да сме плътно на централния корт. Преди да започне първият мач обикаляхме из комплекса и правихме снимки пред съоръженията, кортовете, паметниците с имената на легендите и забавленията, които организаторите бяха подготвили за наслаждаващите се близо 50-60 хиляди души дневно в тенис центъра.

Местата на „Артър Аш” бяха отгоре, но гледката беше впечатляваща, тъй като пред нас беше корта с трибуните и в далечината сградите в Манхатън. Зад нас пък се намираше кортът „Луис Армстронг” и други тенис съоръжения, а като погледнеш от парапета се вижда река от хиляди хора, разхождащи се из националния център.



По време на мача между Пенета и Квитова излизахме да видим срещите на другите кортове. Младежите и девойките показваха силен тенис, дори на моменти по-добър от професионалния, тъй като не е обременен от популярността и очакванията. Имаше и тенис с инвалиди, които играеха страхотно и показваха, че пред характера няма ограничения. Отидохме и на местата за практика, където гледахме от разстояние от около 2 метра Серина Уилъмс, Стан Вавринка, Кевин Андерсън и други. Определено си заслужава да отидеш на US Open и да гледаш само тренировките. Не случайно и толкова хора се трупаха, за да видят и да снимат част от звездите на тениса от толкова близо.



Следваше гвоздеят на нашата програма, след като Пенета взе заслужено мача срещу Квитова в повече от двучасов мач. Преди не гледах много мачове между жени, но двубоят между Халеп и Азаренка тотално ми обърна представите. Най-интересният мач на деня, който караше публиката да използва междуметия като „охх” и „ахх”. Обстановката беше спираща дъха, а играта на топ ниво, въпреки че тенисистите изпитваха ужасни мъки под парещото слънце, което от време на време се скриваше заради облаци или част от новоизграждания подвижен покрив над корта.



Дъжд спря двубоя между Халеп и Азаренка за около 40-50 минути между 16 и 17 часа, което от една страна беше хубаво, че ще видим как избърсват корта от водата. Но от друга страна означаваше, че ще преместят мача Вавринка-Андерсън на „Луис Армстронг” заради мача от вечерната сесия между Федерер и Гаске на „Артър Аш”. В края на мача на жените голяма част от публиката започна да се прехвърля на по-малкия корт, тъй като беше обявено 18 часа да започне Стан с южноафриканеца. Ние решихме да изгледаме мача на жените до финала, защото исках да се опитам да хвана топка за спомен от победителя Халеп след срещата, което не се случи. Веднага след това започнахме да бягаме с голяма част от хората към „Луис Армстронг” за последния мач от обедната сесия.



Срещата между второто острие на Швейцария и представителя на Южна Африка беше интересна, но като цяло римейк в мек вариант на двубоя Федерер-Андерсън от турнира в Охайо. Вавринка превъзхождаше Андерсън от самото начало и закономерно го прегази за около два часа.

Преди да напуснем центъра „Били Джийн Кинг” след 10-часов тенис маратон в посока Манхатън успяхме да погледаме малко на стената безапелационния Федерер срещу Гаске, което бележи края на едно неповторимо приключение.

Автор: Цветелин Пенев
(Коментарът е част от конкурса на Free Media Group, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК).