"Открито": Агаси за сблъсъка си с "проклетата шваба" Бекер

Представяме Ви една от най-любопитните глави в автобиографията на Андре Агаси - "Открито". В нея големия шампион описва един от своите сблъсъци с Борис Бекер.

Преди броени дни Бекер не пропусна да отбележи в София, че е изненадан от написаното от Агаси, но също не харесва особено американецът.

Автобиографията "Открито" е на българския пазар, благодарение на издателство Intense.

В първите мачове съм на автопилот. Наясно съм каква е целта ми,

виждам я, точно пред очите си, а съперниците ми са просто крайпътни

знаци. Едберг. Алекс Кореча. Петер Корда. Трябва да мина през тях, за да

стигна до целта си, така и правя. След всяка победа Брад не ликува, както

му е в стила. Не се усмихва. Не празнува. Притеснен е за Бекер. Наблю-

дава прогреса на Бекер, следи под лупа мачовете му. Иска Бекер да пече-

ли всеки мач, всяка точка.

Когато напускам корта след поредната победа, Брад сухо казва, по-

редния хубав ден.

Благодаря. Да, чувствам се добре.

Не за теб. Говоря за Би Би Сократ. Спечели.

Пийт си урежда работата. Стига финала в неговата част от схемата и

сега чака победителя от мача Агаси – Бекер. Отново е Уимбълдън, част

втора. Само че сега не мисля за Пийт. Не гледам към следващия мач. При-

целил съм се в Бекер и моментът е дошъл, а целеустремеността ми е тол-

кова неудържима, че се плаша.

Един приятел пита, дали не чувствам у себе си недоловим импулс, ко-

гато битката е лична, да хвърля ракетата и да посегна към гърлото му.

Когато става дума за мач, изпълнен с ярост, когато кръвта е наситена с

бяс, не ми ли се искало да уредя въпроса с няколко рунда старомоден

бокс? На приятеля си отговарям, че тенисът е бокс. Всеки тенисист рано

или късно се сравнява с боксьор, защото тенисът е боксов мач без телесен

контакт между съперниците. Схватката е свирепа, mano a mano, и изборът

е брутално прост, както и на ринга. Убиваш или те убиват. Биеш или те

пребиват. Двубоите в тениса просто се случват скрити под кожата. На-

помнят ми за едновремешните побоища във Вегас, в които пребивали не-

лоялните длъжници с торба портокали, за да не остават следи.

И макар че тези думи са мои, в жилите ми тече кръв. Затова преди да

излезем на корта, докато с Бекер стоим в тунела, казвам на човека от

охраната, Джеймс: Гледай да сме далеч един от друг. Не искам проклетата

шваба да ми се мярка пред очите. Слушай какво ти казвам, Джеймс, хич

не ти и трябва да го съглеждам.

Бекер се чувства по същия начин. Осъзнава какво е казал и знае, че

съм го прочел петдесет пъти, че съм го научил наизуст. Знае, че цяло лято

съм се пекъл на бавен огън заради думите му и че съм жаден за кръв.

Жаден за кръв е и той. Никога не ме е харесвал, за него това също е било

Лятото на отмъщението. Излизаме на корта и избягваме да се гледаме в

очите, отказваме да обърнем внимание на публиката, съсредоточени сме

върху екипите си, тенис саковете и мръсната работа, която ни предстои.

Още от първата топка разбирам, че съм познал какво предстои. Подсмихваме се един на друг, сумтим, проклинаме на два езика. Печеля първия

сет, 7-6. Бекер остава вбесяващо невъзмутим. И защо да не е? Така започ-

на и мачът ни в Уимбълдън. Не се страхува от поражение, доказал е, че

може да устои на най-силния ми удар и да му отвърне.

Печеля втория сет, 7-6. Започва да се гърчи, да търси дразнител. Опитва

се да си играе с ума ми. И преди ме е виждал да губя равновесие, затова

започва да ме дразни по начин, по който знае че мога отново да загубя

хладнокръвието си, най-женското поведение, което един тенисист може

да предприеме към друг: изпраща целувки към моя бокс. Към Брук.

И номерът му минава. Така полудявам от бяс, че за миг губя концент-

рация. В третия сет водя с 4-2, Бекер се хвърля към неспасяема топка.

Стига я, печели точка, прави пробив и печели сета. Публиката подивява.

Изглежда са разбрали, че това е лична битка, че онези двамата на корта

никак не се харесват, че уреждат стари сметки. Оценяват драмата и искат

да се проточи. Сега вече започва наистина повторение на мача от< /p>

Уимбълдън. Бекер черпи от тяхната енергия. Продължава да изпраща це-

лувки към Брук с хищнически усмивки. Веднъж е свършило работа, защо

пак да не свърши? Поглеждам към Брад, който е до Брук, а неговият по-

глед е железен, това е първокласният поглед на Брад: Хайде! Давай!

Четвъртият сет е кръцни-срежи. И двамата сервираме, търсим пролу-

ка, за да направим пробив. Поглеждам към часовника. Девет и половина.

Никой тук няма да се прибира. Затворете вратите, изпратете за сандвичи,

никой няма да си тръгва преди да уредим шибания въпрос. Напрежението

пулсира. Никога не съм искал победата толкова силно, както в този мач.

Никога нищо не съм искал толкова силно. Печеля сервис, за да стигна до

6-5 и сега Бекер сервира, за да остане в мача.

Езикът му се стрелва в мое дясно, бие сервиса в дясно. Отгатвам дей-

ствията му и парирам. Печеля. Спирам и другите му два сервиса. Сега бие

сервис при 0-40, троен мачпойнт.

Пери крещи към него. Брук надава смразяващи кръвта викове към него.

Бекер се усмихва, маха и на двама им, сякаш е Мис Америка. Изпуска

първия си сервис. Знам, че при втория ще е агресивен. Той е шампион, ще

го изиграе като шампион. Върхът на езика му се стрелва в средата на

устните. Естествено той подава бърз втори сервис право в средата. При

обикновени обстоятелства тенисистът трябва да внимава за височината

на отскока и оттласкването, затова се насочвам към топката, мъча се да я

уловя преди да е отскочила над раменете ми, но този път играя рисково,

оставам на място и рискът се отплаща. Ето я топката, идва в моята каюта.

Издърпвам се странично и се нагласявам да ударя най-важната топка в

живота си. Сервисът е с идея по-бърз, отколкото съм предвиждал, но го

овладявам. На пръсти съм, чувствам се като Уайът Ърп, Човекът-Паяк и

Спартак едновременно. Замахвам. Всеки косъм по тялото ми е настръхнал.

Когато топката се отлепя от ракетата ми от устата ми излиза чисто живо-

тински рев. Знам, че никога повече в живота ми такъв рев няма да излезе

от тялото ми и никога повече няма да ударя по-силно и по-съвършено

топката от този път. Да ударя топката с безупречно съвършенство е един-

ственият извор на покой. Когато топката се приземява от страната на Бе-

кер, ревът все още не е спрял да звучи от мен.

ААААГХХХХХХХХХХ.

Топката приблясва покрай Бекер. Мач, Агаси.

Бекер се приближава до мрежата. Нека да стои там. Феновете са ско-

чили на крака, люлеят се, изпаднали са еуфория. Поглеждам към Брук,

Гил, Пери и Брад, най-вече Брад. Хайде! Продължавам да го гледам. Бе-

кер чака на мрежата. Не ми пука. Оставям го да си виси там като предста-

вител на Свидетелите на Йехова на прага ми. Най-накрая, най-накрая, сва-

лям лентата си за ръка, отивам до мрежата и протягам ръка някъде близо

до него и не го поглеждам. Той ми стиска ръката, а после я изтръгвам.

На корта се втурва телевизионен репортер и ми задава няколко въпро-

са. Отговарям му без да се замисля. После се обръщам към камерата и с

усмивка казвам: Пийт! Идвам!

Изтичвам по тунела към залата за тренировки. Гил е там и е разтрево-

жен. Знае какво ми е струвала тази победа във физически план.

В лоша форма съм, Гил.

Лягай, човече.

Главата ми звъни. Вир-вода съм целият. Десет вечерта е, а трябва да

играя на финал след по-малко от осемнайсет часа. В отрязъка от този

момент до утре трябва да изляза от това почти невротизирано състояние,

да се прибера, да похапна топла храна, да изпия един галон от коктейла на

Гил, после да си изпикая бъбреците и накрая да поспя.

Гил ме закарва до къщата на Брук. Вечеряме и после прекарвам цял

час под душа. Взимам си от ония душове, след които за да успокои гузна-

та си съвест човек трябва да напише чекове на няколко екологични движе-

ния и вероятно да засади дърво. В два през нощта си лягам до Брук и

умирам.

СЛЕД ПЕТ ЧАСА ОТВАРЯМ ОЧИ, нямам никаква представа къде съм.

Ставам и надавам крясък, синтезиран вариант на финалния ми рев на мача

срещу Бекер. Не мога да се движа.