Спортът през 2015-а с висока скорост надолу

Скоростта, с която българският спорт пропада, се увеличава с всяка изминала година. Изпращаме 2015 г. без нито една световна титла в олимпийски спорт. А до Олимпийските игри през 2016 г. остават осем месеца. До момента спортистите на България са извоювали само 26 квоти. Вече е ясно, че няма да има представители на тежката ни атлетика на Игрите, след като те бяха дисквалифицирани заради допинг провинения. Не е нужно да се споменава, че тежкоатлетите ни почти винаги досега са били с призови класирания на големи форуми.

И така изминаващата година не дава никакъв оптимизъм за следващата - олимпийската.
Домакинствата на големи първенства стават мода у нас и все по-често се превръщат в приоритет за федерациите. Обикновено, състезанията преминават с безлично участие от българските спортисти, което обезмисля и приеманията им.

Не така беше обаче с европейското първенство по волейбол, което България и Италия проведоха през октомври. Мачовете на българския тим беше със сигурност най-качественият спортен продукт за страната ни през 2015 г. Освен че националите напълниха „Арена Армеец“, те достигнаха до битка за медалите. Класираха се четвърти, но макар и да не се окичиха с бленуван медал пред собствена публика, националите накараха много деца да влязат в залите. Това че волейболистите само докоснаха медалите, а не ги хванаха, отново повдигна темата за Матей Казийски. Не само специалистите, а и обикновените фенове, бяха прави, че точно неговото присъствие на полето липсваше за спечелване на финалните мачове на тима.

И да, годината няма да се запомни с множество спортни успехи, но големите на българския спорт отново бяха сочени с пръст – именно заради отказа им да облекат националния екип. Григор Димитров, който е Спортист на България за 2014 г., се смъкна до 28-о място в ранглистата. Името му беше по заглавията на вестниците не толкова с победите, колкото с отношенията му с жените – раздялата с Мария Шарапова и подозренията за връзка с бившата на Люис Хамилтън – Никол Шерцингер. Григор беше и сериозно упрекван у нас, след като отказа да се включи в националния отбор за Купа Дейвис. Като че ли той омилостови българския фен, като излезе в „Арена Армеец“, за да изнесе шоуто на годината през ноември. Димитър Бербатов също продължава да стои далеч от националите по футбол, което оформя тройката на отцепниците.

И не всичко беше с толкова отрицателен знак за българския спорт през 2015 г. Борците и боксьорите ни остават най-титулуваните ни спортисти. Боксьорите спечелиха пет медала от европейското първенство в Самоков, като Даниел Асенов спечели титлата. Борбата пък се отчете с четири бронза от планетарния форум и още четири от Европейските игри, които бяха и официално европейско първенство за пехливаните. Тайбе Юсеин беше обявена за №1 в родната борба за 2015 г. заради третите си места на двата форума. Именно борбата е спортът, който все още се натоварва със замиращите надежди за олимпийски отличия в Рио.

Ансамбълът по художествена гимнастика също влиза сериозно сред претендентите за отличията на килима в бразилския мегаполис, след като вече две години грациите са неизменно сред първите сили. През 2015 г. ансамбълът ни взе сребро и бронз от световния шампионат.

В леката атлетика става все по-трудно да се печелят медали от планетарни форуми, а качването на стълбичка за награждаване от български атлет на европървенство е подвиг. През последните 12 месеца Габриела Петрова загатна за сериозни амбиции за призово класиране в Рио през следващото лято. Тя завоюва сребърен медал в тройния скок от континенталното първенство в зала и стана четвърта на световния шампионат. С още един медал – бронзов, може да се похвали Царицата ни от форум на Европа за мъже и жени през 2015-а.

Една дама, излязла от леката атлетика – Станилия Стаменова, се отличава като спортиста на България с най-много злато през годината. Тя стана световна и европейска шампионка, но в неолимпийската дисциплина в кану-каяка – кану за жени.

И въпреки че министърът на младежта и спорта Красен Кралев обеща, че подрастващите спортисти ще бъдат приоритет в управлението му, не личи да е точно така. Юношеските гарнитури остават пренебрегнати, а адекватни съоръжения за подготовка на не-националните състезатели в отделните спортове рядко се осигуряват в България.

И със сигурност вече трябва да обърнем пирамидата на очаквания към спортистите на страната ни. Ние се отдалечаваме от световните стандарти, за сега сме по-адекватни на регионалните – но до кога ли... Определено трябва да се работи сериозно в осъвременяване на методика, база, възстановяване.

Автор: Яна Касова, BGathletic.com