Пиронкова вече 9 години в елита
15-05-2014 00:00
Датата 15 май е специална в кариерата на първата ракета на България Цветана Пиронкова. На този ден преди 9 години пловдивчанката изигра първия си двубой в турнир под егидата на Женската тенис асоциация (WTA).
Това се случи в Истанбул, в първото издание на състезанието на червени кортове през 2005-а. Цвети, която тогава е на 17 години, е едва 220-а в световната ранглиста. Българката започва от квалификациите и на 15 май печели срещу Лига Декмейере от Латвия с категоричното 6:1, 6:2.
Така започва историята на Пиронкова. В турския мегаполис тя направи голяма сензация, като достигна до полуфинал, където отстъпи на Винъс Уилямс. Това прави дебютът на Цветана най-успешният в историята на родния тенис. Тогава внимание на изгряващата звезда обърна и официалният сайт на WTA, който я представи.
За тези девет години Пиронкова постигна немалко. Тя спечели една титла – през януари 2014 година в Сидни, и игра на седем полуфинала – два в Истанбул (2005 и 2008 г.), в Палермо (2005 г), два в Стокхолм (2006 и 2007 г.), на „Уимбълдън” през 2010 година и на Турнира на шампионките в София през 2012 година.
От 2005 до 2012 година включително Цвети завършваше в първата стотица на световната ранглиста, където е стигала до №31. През всичките тези сезони тя беше неизменен участник в отбора за „Фед къп” и представи България на олимпийските игри в Пекин и Лондон.
Тази есен отново зрителите ще могат да гледат Пиронкова на живо, след като БФТ за трета поредна година й предостави „уайлд кард” за Garanti Koza WTA Турнира на шампионките, който ще се проведе от 28 октомври до 2 ноември в столичната зала „Арена Армеец”.
Интересно е какво си спомня самата Цвети за своя дебют. Ето какво написа тя преди време за racketi.com.
„Интересното е, че имам много ясни спомени от турнира в Истанбул – все едно е било вчера, и изпитвам само хубави чувства, когато се сещам за първите ми двубои. Градът ми е сред любимите, не само защото е интересен и колоритен, а и защото почти винаги се представям добре там :).
На турнира през май 2005 година заминах с братовчед ми Красимир и брат ми Енчо. Пътувахме с автомобил и срещнахме доста трудности по пътя, но беше забавно. Имахме проблеми на границата, после ни спря жандармерия, а за капак се изгубихме в мегаполиса Истанбул.
Клубът, където се провеждаше турнирът, беше много хубав. Интересното беше, че кортовете бяха направени едва две седмици преди състезанието! От настилка хард „грийнсет”, беше станал клей. Тъй като беше първият ми турнир от WTA останах много впечатлена от организацията. Беше помислено за всичко – от настаняването, до възстановяването на тенисистките. На състезанията на ITF трябва да се справяш с всичко сам – да си намериш хотел, храна, масажи и т. н.
Започнах от квалификациите, но бях в добра форма и ги преминах успешно. В първия кръг на основната схема играх срещу американката Меган Шонеси, която беше около №60 в ранглистата и беше смятана за една от фаворитките. До онзи момент не бях играла срещу тенисистка с толкова висок ранкинг и бях много щастлива, че я победих, (б. а. –6:3, 7:5). След този мач явно станах любимка на публиката, защото до края получавах много силна подкрепа от нея.
После имах още две тежки срещи, в които съумях да надиграя Юлияна Федак от Украйна (3:6, 6:4, 6:4), която беше по онова време №79, а след това и Шахар Пеер (6:3, 7:6(4), която току-що беше влязла също в Топ 100. Вече бях на полуфинал и бях много щастлива, направо екзалтирана, защото щях да играя с една от любимите ми тенисистки – Винъс Уилямс. Вълнувах се много ипочти не спах в нощта преди мача. Загубих в два сета (1:6, 3:6) и не играх особено добре, но и вече се бях поуморила. А и Винъс демонстрира перфектна игра. След мача тя каза, че ме очаква голямо бъдеще и ме поздрави за представянето ми, което ме окрили.
Въпреки загубата бях доволна от изявите ми в Истанбул. Даже трябва да призная, че бях доста изненадана от постигнатото в първия му турнир на Женската тенис асоциация. След турнира скочих с 60 места в ранглистата до №160. Изобщо това състезание беше началото на един много добър сезон за мен. Записах още няколко добри представяния и за първи път влезнах в Топ 100 на света. Попадането в стотицата беше голямо събитие за мен, защото си го бях поставила за цел още от самото начало на кариерата ми, но преди Истанбул ми изглеждаше толкова трудно постижимо...", спомни си Цветана Пиронкова.
Съвместна публикация с Tennis24.bg
Това се случи в Истанбул, в първото издание на състезанието на червени кортове през 2005-а. Цвети, която тогава е на 17 години, е едва 220-а в световната ранглиста. Българката започва от квалификациите и на 15 май печели срещу Лига Декмейере от Латвия с категоричното 6:1, 6:2.
Така започва историята на Пиронкова. В турския мегаполис тя направи голяма сензация, като достигна до полуфинал, където отстъпи на Винъс Уилямс. Това прави дебютът на Цветана най-успешният в историята на родния тенис. Тогава внимание на изгряващата звезда обърна и официалният сайт на WTA, който я представи.
За тези девет години Пиронкова постигна немалко. Тя спечели една титла – през януари 2014 година в Сидни, и игра на седем полуфинала – два в Истанбул (2005 и 2008 г.), в Палермо (2005 г), два в Стокхолм (2006 и 2007 г.), на „Уимбълдън” през 2010 година и на Турнира на шампионките в София през 2012 година.
От 2005 до 2012 година включително Цвети завършваше в първата стотица на световната ранглиста, където е стигала до №31. През всичките тези сезони тя беше неизменен участник в отбора за „Фед къп” и представи България на олимпийските игри в Пекин и Лондон.
Тази есен отново зрителите ще могат да гледат Пиронкова на живо, след като БФТ за трета поредна година й предостави „уайлд кард” за Garanti Koza WTA Турнира на шампионките, който ще се проведе от 28 октомври до 2 ноември в столичната зала „Арена Армеец”.
Интересно е какво си спомня самата Цвети за своя дебют. Ето какво написа тя преди време за racketi.com.
„Интересното е, че имам много ясни спомени от турнира в Истанбул – все едно е било вчера, и изпитвам само хубави чувства, когато се сещам за първите ми двубои. Градът ми е сред любимите, не само защото е интересен и колоритен, а и защото почти винаги се представям добре там :).
На турнира през май 2005 година заминах с братовчед ми Красимир и брат ми Енчо. Пътувахме с автомобил и срещнахме доста трудности по пътя, но беше забавно. Имахме проблеми на границата, после ни спря жандармерия, а за капак се изгубихме в мегаполиса Истанбул.
Клубът, където се провеждаше турнирът, беше много хубав. Интересното беше, че кортовете бяха направени едва две седмици преди състезанието! От настилка хард „грийнсет”, беше станал клей. Тъй като беше първият ми турнир от WTA останах много впечатлена от организацията. Беше помислено за всичко – от настаняването, до възстановяването на тенисистките. На състезанията на ITF трябва да се справяш с всичко сам – да си намериш хотел, храна, масажи и т. н.
Започнах от квалификациите, но бях в добра форма и ги преминах успешно. В първия кръг на основната схема играх срещу американката Меган Шонеси, която беше около №60 в ранглистата и беше смятана за една от фаворитките. До онзи момент не бях играла срещу тенисистка с толкова висок ранкинг и бях много щастлива, че я победих, (б. а. –6:3, 7:5). След този мач явно станах любимка на публиката, защото до края получавах много силна подкрепа от нея.
После имах още две тежки срещи, в които съумях да надиграя Юлияна Федак от Украйна (3:6, 6:4, 6:4), която беше по онова време №79, а след това и Шахар Пеер (6:3, 7:6(4), която току-що беше влязла също в Топ 100. Вече бях на полуфинал и бях много щастлива, направо екзалтирана, защото щях да играя с една от любимите ми тенисистки – Винъс Уилямс. Вълнувах се много ипочти не спах в нощта преди мача. Загубих в два сета (1:6, 3:6) и не играх особено добре, но и вече се бях поуморила. А и Винъс демонстрира перфектна игра. След мача тя каза, че ме очаква голямо бъдеще и ме поздрави за представянето ми, което ме окрили.
Въпреки загубата бях доволна от изявите ми в Истанбул. Даже трябва да призная, че бях доста изненадана от постигнатото в първия му турнир на Женската тенис асоциация. След турнира скочих с 60 места в ранглистата до №160. Изобщо това състезание беше началото на един много добър сезон за мен. Записах още няколко добри представяния и за първи път влезнах в Топ 100 на света. Попадането в стотицата беше голямо събитие за мен, защото си го бях поставила за цел още от самото начало на кариерата ми, но преди Истанбул ми изглеждаше толкова трудно постижимо...", спомни си Цветана Пиронкова.
Съвместна публикация с Tennis24.bg
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!
Коментари
