Правилата на Каролина

Градът, в който съм родена - Одензе, това е и родното място на Ханс Кристиан Андерсен. Сега, когато се прибирам в Дания, живея в Копенхаген, но когато бях малка четях неговите приказки или ми ги разказваха. Тогава се виждах като принцеса. Това бе един съвсем различен свят за мен.

В детството си, аз правех всичко, което и моят брат. Повтарях абсолютно всичко. Той играеше футбол, и аз играех футбол. За съжаление обаче нямаше изцяло женски отбори. А иначе можеше днес да съм футболистка. На корта също ме доведе моят брат. Той играеше, а аз се мотаех около него. В началото просто гледах, но после и аз пробвах. След това започнах да удрям топката на стена. Най-важното от всичко е, че никой не ме задължаваше да играя тенис.
Освен това в началото никой не искаше да играе с мен, тъй като бях малка и не играех добре. Когато пък брат ми играеше с неговите приятели, аз ставах съдия на стола. Но пък винаги ми се искаше да им докажа, че и аз съм добра. Затова тренирах сама. Накрая победих моите родители, след това брат ми и така започна всичко.

Не съм чувствала никакво напрежение от страна на родителите ми. Никога не съм се стремяла да играя заради пари, а просто за да получа удоволствие от играта.

Баща ми - моят треньор, е човекът на който дължа успехите си. Моята майка също е бивша спортистка, тя е играла професионално волейбол. Мама винаги бе на точното място, когато имах нужда. Например тя може да готви невероятно. Щом се прибирам вкъщи нямам търпение да опитам това, което е приготвила. Като бивша спортистка, тя ми помага и при физическата подготовка. Майка ми, баща ми и брат ми съставляват един отбор, който наистина е в моя подкрепа.

Наистина ми харесва този начин на живот. Харесва ми да пътувам, да се срещам с нови хора. Разбира се, има и тежки моменти, но няма как. Започвам деня с тренировка, след това почивам за малко. После пак ме чака игра на корта, а след нея и фитнес. И така цял един ден.

Да ме дисквалифицират на юношеския US Open бе най-неприятния ми момент. Тогава можех да стана номер 1 при юношите. Тогава си спомням, че съдията на линията непрекъснато бъркаше в моя вреда. Отидох при съдията на стола и му обясних това. Но станалото, станало. За всяко нещо в този живот си има причина и можем да се поучим.

Най-хубавият ми момент в юношеските години бе спечелването на Уимбълдън през 2006 г. На моите мачове по това време имаше група от фенове, които на своите фланелки бяха написали по една буква от моето име и когато се подредяха заедно, го изписваха цялото. Това винаги ще си го спомням. Винаги съм казвала, че Уимбълдън ми е любимият турнир, а тревата и харда най-предпочитаните от мен настилки. Жалко че на трева има толкова малко турнири.

Планирам да продължа своето образование. Искам да уча в университет. Ще бъда свързано с бизнес. Много добре се разбирам с моя брат и за в бъдеще ще реализираме собствени проекти.

Често играя на PlayStation, но не мога да се похваля с кой знае какви резултати.

Да намериш правилния човек отнема време. Когато се запознаеш с някой в началото всичко е хубаво, но след време разбираш, че това просто не е твоят човек. Така че да намериш твоята половинка никак не е просто.

Няма съмнение, че е трудно да бъдеш популярен. Хората непрекъснато искат да знаят какво вършиш. Все пак не мога да не призная, че ми е приятно хората да се интересуват от мен и да ми пожелават успех.

Обичам откритите, весели и умни хора. Не обичам да ме лъжат.

По Земята има куп прекрасни места. Много ми харесва Австралия, но не бих живяла там, тъй като е много далеч. Харесват ми и няколко места в САЩ, които хич не приличат на Европа. Обичам големи градове. Така например Москва ми хареса, както и Копенхаген, разбира се.

Любимият ми период от годината е през декември. На празниците сме всички заедно вкъщи и заедно посрещаме Рождество Христово.

Не съм привикнала към богатството и славата. Намирам себе си за доста земна. Не се смятам за нещо повече и хората ме приемат като нормален човек.

Мога да победя дори по-добри тенисистки от мен. Аз прибавих към играта си не толкова физическа сила, колкото станах по-силна психически. Харесва ми, когато опонентките ми се страхуват от мен. В същото време аз се чувствам силна и уверена в силите си.

Винаги целта ми е била да бъда номер 1 в ранглистата. Никога не мисля за следващия мач, а се раздавам на 100% за всяка една точка.

Боксът е още един физически спорт, но той е много близък до тениса. Бързи ръце, бързи крака. От начало само пробвах да видя какво, но след това с радост започнах да тренирам.

Сред тенисистите трудно мога да имам приятели. В играта има твърде голяма конкуренция. Ние сме често заедно, тренираме и се срещаме по различни поводи. Имам обаче късмет, тъй като с някои от момичетата, наистина сме добри приятелки.

Не пазя диета, но разбира се стремя да ям здравословно. Трябва да имам енергия все пак. В последно време имам толкова много тренировки, че нямам време за нищо друго.

Новата ми рокля на Стела МакКартни е много женствена. Тя е и практична на корта. Когато изглеждаш добре на полето, то тогава й играеш по-добре. Аз съм единствената, която носи този екип, така че безусловно привличам повече внимание. Не бива да ни обвиняват, че мислим само за външния си вид, тъй като това е част от играта.

Моите идоли са Мартина Хингис и Щефи Граф. Аз също се възхищавам и на моите родители, които също бяха отлични спортисти.

Доволна съм от избора, който направих. Не мисля, че съм жертвала нещо, за да стигна дотук. Просто наистина работих много здраво.


Използвани са цитати от интервюта на Вожняцки за Times, AP и Reuters.