Уникалната история на "различната" Франческа Скиавоне
Шампионката от "Ролан Гарос" Франческа Скиавоне е различна във всяко нещо, което прави. На корта, извън него, в личния си живот и на всяко място по света.
Италианката не е една от многото "излети под калъп" тенисистки, които са "програмирани" още от 4-5 годишна възраст да влязат в големия спорт. Франческа е просто едно нормално момиче поне до 16-17-годишна възраст.
През май тази година на 29 години и 11 месеца Франческа спечели "Ролан Гарос" и стана втората най-възрастна шампионка на турнир от "Големия Шлем".
"Възрастта няма значение. Всеки може да промени живота си. Това зависи не от годините, а от това кой си ти," убедена е Франческа.
"До 16-17 годишна възраст аз бях едно спокойно, свободно момиче. Майка ми обаче вярваше, че от мен може да излезе нещо сериозно, тъй като бях различна от останалите. Така на 17 г. реших да се занимавам професионално с тенис," споделя Скиавоне.
Не всичко обаче се развило добре за Скиавоне, която далеч нямала опита на своите колежки. "Изгубих купища мачове. Бях различна, играех по всевъзможни начини. Даже и немислими комбинации като сервис воле, или ретур-воле. Без да намериш своя баланс няма как да печелиш.
"Трябва да посветиш всеки свой ден на това да прогресираш, трябва да си фокусиран. Иначе просто нямаш шанс," коментира още тя.
През 2000 г. Скиавоне влиза в топ 100, но това не и помага особено. "Бях различна и всеки искаше да ме бие. Когато пристигнехме на ново място, в нов град аз винаги отивах да го разгледам. Това бе немислимо за останалите, които мислеха само за тренировки."
През 2001 г. Скиавоне вече стига дори до четвъртфинал на "Ролан Гарос", пробива в топ 50. Следващите четири години обаче тя тъпче на едно място. Все пак е епохата на "здравото блъскане" и мощните тенисистки.
"И да пробвам, просто не мога да удрям с мощта на Серина. Смятам че всеки трябва да залага на тези характеристики, които отговарят на самия него. Рускините правят едно и също, като от принтер са излязли.
"Ако отидете в Испания, там пък всички залагат на много спин. В Америка пък ще ти кажат: "най-добрият си, стига само да удряш здраво топката". На мен ми е най-трудно, тъй като имам толкова много удари и за да съм успешна трябва да намеря добър баланс. Наистина е трудно да покажа най-добрия си тенис понякога," споделя шампионката от Париж.
Късметът най-после спохожда Скиавоне през 2007 г., когато печели Бад Гащайн. После взима титлата през 2009 г. и в Москва. "Винаги титлите ми се изпълзваха на косъм. Губила бях от Ким Клайстерс, Линдзи Девънпорт, Жюстин Енен и други големи. Да направиш последната и най-важна стъпка, е много трудно. Аз обаче имах куража."
"Големият удар" идва на "Ролан Гарос" 2010 г., когато с умната си игра Франческа пречупи мощната Сам Стосър във финалния двубой.
"Никога не съм си поставяла за цел да бъда номер 1, номер 6 или в топ 10. Предпочитам да не се наторвам с такива очавания и да се забавлявам. Мечтая да спечеля Уимбълдън. За мен е важно да покажа на хората коя съм аз. Нищо повече," категорична е ракета номер 1 на Италия.
