Федерер: Мечтая за олимпийска титла на Wimbledon

Носителят на рекордните 16 титли от Големия шлем на сингъл Роджър Федерер даде специално интервю за репортера на Reuters Прита Саркар в Лондон. Въпросите бяха посветени главно на олимпийските амбиции на швейцареца. Предлагаме ви го със съкращения.

- Роджър, при всичките ви победи в Големия шлем и върхови постижения се забелязва една очебийна липса. Нямате титла на единично от олимпийски игри. Колко важно е за вас да спечелите златен медал през 2012 година в Лондон, особено като се знае, че турнирът ще бъде на кортовете на Wimbledon?
Красотата да си на свещената трева в Лондон привлича света на тениса. Докато на олимпиада фокусът са спортове като плуване и лека атлетика, така че тенисът остава малко на заден план. Но в последните две издания на игрите видяхме най-добрите винаги да участват. Рафа Надал спечели титлата в Пекин, аз победих на двойки с Вавринка. Това беше голяма новина: олимпийският дух на тениса. Два пъти имах честта да нося швейцарския флаг на церемониите на откриването в Атина и Пекин. За мен винаги е било мечта да играя за своята родина и да спечеля олимпийски златен медал. Вече имам един, но да го на направя на Wimbledon, това би било забележително.

- Смятате ли, че в Лондон ще бъде последният ви шанс за титла на сингъл, или планирате да продължите до Рио де Жанейро през 2016 г.?
Ще бъда на 35 за Бразилия. Не мисля за тогава, дори не е ясно на каква настилка ще бъде олимпийският турнир в Рио. Но се надявам през 2012 да не бъдат последните ми игри, защото искам да играя много дълго.

- За вас лично кое ще бъде най-привлекателно на олимпиадата през 2012 г.? Фактът че ще се играе на Wimbledon, или че след като три пъти поред състезанията бяха на твърди кортове, сега ще се проведат на трева?
Тревата от една страна, но и мястото на провеждане, което е като Свещения Граал на тениса, .Лондонската олимпиада ще бъде изключително успешна – вижте колко хора гледат двубоите от АТР World Tour Finals. Всичко това прави градът много специално място за тениса.

- На последните две олимпиади бяхте фаворит за златото. Колко е болезнено да не оправдаеш очакванията?
През 2000 година в Сидни нямах големи очаквания, но стигнах полуфинал и за малко изпуснах да стигна до мача за титлата. След това изтървах и бронзовия медал. Направо не можех да повярвам колко близо съм бил до отличие още на 19. После преди Атина бях спечелил три турнира от Шлема през 2004-а, играех страхотно, бях във форма. Срещнах се с Бердих, когото не познавах. Бях изненадан от млад тенисист, който нямаше какво да губи. Беше тежка загуба за мен. По-тежка от тази в Пекин срещу Джеймс Блейк, защото тогава не бях в такава форма. Но разочараванието е голямо като цяло. Защото очакванията в Швейцария към мен растат непрестанно, все пак ние не печелим по 50 медала от олимпиада. Затова и съм безкрайно щастлив от титлата на двойки. Тя беше напълно неочаквана и може бли затова радостта беше толкова голяма.

- Кой е най-яркият ви спомен от олимпиади – това че срещнахте съпругата си Мирка в Сидни, или златните медали от Пекин?
Ха-ха. Много са тези незабравими моменти. Срещата ми с Мирка през 2000 г., това че носих флага на Швейцария в Атина и че после го направих пак в Пекин точно на 27-ия ми рожден ден. А и златото разбира се. Олимпиадата е емоционално събитие, храним се заедно с другите спортисти, общуваме. Аз съм щастлив от тези контакти, за мен е мечта да съм част от олимпийския дух.

- Каква е програмата ви по време на игри, имате ли време да гледате други спортове например?
Опитвам се да го правя. Гледах състезания по плуване и бадминтон в Австралия заедно с Мирка, макар че беше трудно и двамата да сме свободни от мачове по едно и също време. Но едно от моите разочарования е, че на следващите олимпиади не можах да гледам нищо, защото нямах никакво свободно време. Играех на сингъл и на двойки. За Лондон добавиха и смесени двойки. Не знам, кой ще може да съчетае трите дисциплини? Трябва да се помисли за някаква промяна в програмата на тениса.

- Предстои първата ви олимпиада като баща. Доколко ще ви вдъхновят вашите близначки, които тогава ще бъдат тригодишни?
Със сигурност много! Тогава те вече ще разбират доста от тенис. Сега са твърде малки, но вече знаят, че този на корта е татко. Разпознават ме, когато ме дават по телевизиятга, което е направо страхотно. Само мога да си представям след две години колко различни ще бъдат. Ако могат да ме придружат в Лондон и да бъдат на трибуните дори само за един мой мач, ще бъде великолепно.