Елена – не първа, но единствена



30-10-2010 13:10 | Станко Димов

Сълзи в очите, затрогващи думи, въздишки, идващи от дълбините на душата – усещане за раздяла. Раздяла с нещо скъпо, което винаги ще остане в сърцето. Като погледнете заглавието и началните думи ще си кажете, че това е поредното емоционално излияние за тенисистка, която се отказва от професионалния спорт.

 

Почти познахте, но не съвсем. Защото това бяха реакциите на всичките 7 съпернички на Елена Дементиева в последния турнир в кариерата й. А да предизвикаш толкова спонтанна реакция у най-добрите състезателки в света, най-големите си съпернички – това е достатъчен атестат колко силен и невероятен човек и играч е Елена Дементиева.

 

Фактите са прости – отива си 2010 година, отминава едно десетилетие, а с него си тръгва и един от най-големите му тенис-символи. Тя никога не стана най-добрата, не успя да се нареди сред тези, които бяха на върха в ранглистата, но винаги беше на гребена на вълната. И беше единствена. Само тя от всички рускини успя да се задържи толкова време в световния елит.

 

Едва 19-годишна Елена блесна като светкавица и порази всички с неподражаемия си стил и постоянство. Дотогава всички тенис-ценители бяха свикнали да свързват Русия с красивото присъствие на корта на Анна Лолита Курникова. Дементиева показа и другата страна на медала – поколението, родено в СССР в края на соцепохата може великолепно да борави с ракетата и съвсем не между другото да покорява освен с играта си, и с красотата си.

 

Сребърният медал от олимпийските игри в Сидни и изиграният няколко месеца по-късно полуфинал на US Open подсказаха за неизчерпаемите възможности на новата звезда. Именно от Елена Дементиева тръгна тази източна хегемония по световните кортове. Тя винаги беше флагмана на русата руска кохорта. Вярно е, няма завладяващия чар, таланта и маркетинговата стратегия на Мария Шарапова, силата и категоричността на Динара Сафина, мощта и този почти мъжки стил на Светлана Кузнецова.

 

Всички те станаха по-известни от Елена, която проправи пътя им към върховете на света. И докато техният блясък покоряваше със заслепяваща яркост, но бързо след това изгасваше и оставаше в плен на мрака, Дементиева беше константата за силно руско присъствие, независимо от моментната форма или мощта на съперничките. И за да не съм голословен, да влезем в необятния свят на цифрите – откакто си извоюва място в топ 20 през септември 2000 г. на Елена й стана толкова комфортно, че не напусна елита в 524 от общо 529 седмици.

 

През повече от половината от този период е била сред най-добрите 10. Влезе сред челната тройка през април 2009-та. В последните 8 години най-слабото й представяне в края на сезона е 11-то място. Изигра два финала на турнири от Големия шлем. Коронова се като олимпийска шампионка на игрите в Пекин през 2008 г. в един турнир, в който рускините прегазиха всичко по пътя си. Спечели 16 турнира и 14 милиона долара и с играта си накара целия свят да се преклони пред невероятната й кариера. Затова сълзите на съперничките, които попариха кортовете в Доха, бяха толкова искрени.

 

След време деменцията на ежедневието ще остави Елена Дементиева далеч от съзнанието на хората. Така както стана с куп тенисистки от ранга на Габриела Сабатини, Яна Новотна, Кончита Мартинес, както нормално се случва с тези, които никога не са поддържали статуса си на звезди. Те са обикновените момичета от корта, но за тях дори клеят плаче, когато си тръгнат. Да, Елена Дементиева никога не стана №1, но ще остане големият победител на корта – единствената рускиня, която 10 години не слезе от върха.

 

ЕВГЕНИ НИКОЛОВ, БНТ, специално за Tennis24.bg




Коментари
Тенис - резултати и статистика
Други новини